Поисках да ми бъдеш небосклон
и вярвах, че ще можеш да се справиш-
пред мен да шириш ведър хоризонт,
от бури, ветрове да ме предпазиш.
Да стискаш здраво моята ръка, ...

Не е добър сезон. Отплуваха навътре,
най-дребните и не дотам красиви рибки.
Дори да бяха лапнали стръвта,
/пасажът няма как да падне цял/,
пак щяха да ги пуснат във водата – ...

В края на лятото искам и аз да си тръгна,
боса да мина под свода на житния клас.
Сякаш венчило, небето над мен да се смъкне
в кръг от отлитащи птици на верен компас.
Искам да мина по тънкия лед на бостана, ...

С очите - незаспали езера,
една звезда за двама ни избирам.
Криле пришивам с тъничка игла...
а ти си мислиш, че ми падна мигла.
И облаците, пълни със вина, ...

Свещи запалени с пламъци алени
сложих пред огледала.
Два реда пламъци, шепоти, намеци –
чудно сияят стъкла.
Страшно е, помни душата притихнала – ...

В ясна нощ, по пълнолуние,
на събор – по зов прастар,
бързат вещици през друми
в образ на магична твар.
Мен омръзнаха ми скоро ...

От вчера яко съм се вкиснал нещо.
Разбрах, че бил съм лъган, изигран!
Ядоса ме една случайна среща,
за миг видях се в роля на шаран!
Във пощата, застанал на опашка, ...

Глава тридесет и шеста
За Станчо Карабелстанчев, приятелят на наш Тошко
Таман си мисля за Никито и гледам – минава батко му, Тошко. Дето стяга багажа за Канада, че от там му предложили най-свестни пари за труда му. Щото и от Европата го искат, даже някакви французи идваха лично да го видят, ама той ...

Това до днес не беше дъжд.
Бе душна влага, беше пара
по слепнатите кожи на телата ни
издишвана от жадните ни пори.
Сега вали. Протяга се дъждът. ...

Не се сбогувам с теб, море!
В съня ми стръмен ще останеш.
И звънко лунно дайре
на звезден дансинг ще ме кани.
Ще ме приспива фарът бял. ...

Залоствайте прозорците!
Прибирайте децата!
Избягаха затворници!
Какви ли са делата?
Животните да лаят! ...

Простих ли им? Отново – не.
И не, защото… Съжалявам!
Изстрадвам ги от векове.
Не спирам да се изтезавам.
Почти съм сигурна, че ти, ...

Та кой казва, че в този живот залъгалките са до време, докато проходим, или малко преди това, или пък скоро след?
Дописа ми се изведнъж, както всеки път, когато съм в командировка и след дълъг път, тя темата сама взе, че влетя в главата ми.
Та за залъгалките. Колко хубаво нещо са само, тези залъгалк ...

Изгряваш в майска пролет, в юнско лято –
бяла и жълта, розова, червена.
Лъчите слънчеви по теб разляти,
изпълват и стъблата ти в зелено.
С тъй дъхаво ухание преливаш ...

Преливат се минутите и отминават
и времето не ще се върне вече...
а със всяка следваща секунда,
все по-бързо отминава...
Задъхана ще тичам сред цветята - ...

Разливам се, като малка капчица на устните ти.
Вълнуващо е да гледам света през очите на една водна молекула. Преди да потъна в теб, искам да чуя как тупти сърцето ти.
Харесвам този ритъм, само него бих слушала. Мисля да построя камбанария тук. Сама ще дърпам въжетата на „камбаната" и бързо ще тичам ...

Златистият загар на лятото
докосна с мигли нежно мисълта.
И звук от струна сля се с ятото
рисуващо картини в небеса.
Нагазила в зелените треви ...

Из "Това и жабите в блатото го знаят"
/приказка за пораснали деца/
17. ЗАВЕЩАНИЕ
Не ми обещавай неща,
които с пари се купуват! ...

Натежават уличните жици,
пращат песен, чурулѝкащ звън.
Лястовички местят си главѝци,
скоро ще заминат надалеч, на юг.
А гнездата празни ще тъжат, ...

sei un miracolo
Sanremo 2014
La canzone era stata proposta per Sanremo 2014, ma era stata scartata.
-----------------------------------------------------------------------------------
Наиф Херен & Мистерията на българските гласове - Ти си чудо ...

Стъпки в мрака,
разсеян поглед на момиче
едва, едва през здрача
виждам я, че плаче.
Локви дъжд и хлад ...

Душата ти - рисунка тебеширена,
сред пепелна следа на мъртво сиво.
Строшени стъкълца от шал кашмирен -
небе без глътка въздух, полуживо.
Напуканите устни на обятия, ...

XI
Внезапно камионите спряха. Смъкнаха ни от тях и едва тогава забелязах къде се намирахме. Изоставена бензиностанция на пуст междуградски път. Мъже с оръжия заизлизаха от камионите. Започнаха да пълнят туби с гориво и да зареждат резервоарите, а водачът им стоеше на около десетина стъпки и се взира ...

Първи Куплет:
Омръзна ми от тази твоя
фалшива реалност.
Май за теб лъжите са голяма
актуалност. ...

("Марги" - 20 част)
– Какво ще правиш, бе?! – Алекс вдига вежди, сякаш ме е видял не с ножичка в ръка, а с моторна резачка.
– Утре имаме апликиране. Морковче за Зайко. Имам да изрежа 28 зайчета, 28 морковчета и 28 кошнички. Нищо работа, нали?
– Ти наред ли си, бе? По никое време вечерта? Сега ли се ...

male
------------------------------------------------------------------------------
Федерика Абате & Маракеш - От много мислене лошо ми става
------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Alessandro Merli (Takagi), Alfredo Rapetti Mogol, Edoardo D’Erme ...

За прицел се събират мигли
Очите ми клепачите повдигат
И вече без предпазител насочени
Откриват огън
Откриват там където вече има… ...

Единствено с тебе аз съм щастлива,
всяка секунда дори е красива.
И да те зърна само за миг,
в ума ми остава твоя лик.
Не искам,но ти си до мен, ...

защо - незнайно -
раят земен - грабен от
фурди - безкрайно

РЕКВИЕМ
Камбанен звън, цветя, покров,
отгоре виждам как ме носят.
Поп, кандило, гроб и ров,
край него цигани как просят. ...

Тя идва със коси от позлатени листи,
нетленно слънчева и вятърна девица.
Очаква първата си стъпка като мънисто
да се търкулне в орбитата на зенита.
С ухание на зряла мед и овощина, ...

Само слуз носят
плужеците -
като следа!
Безгръбначните -
обречени са ...

САНЧО
В ловът на образи и случки се уплаших.
Попаднах в непрогледна джунгла дива.
Прекомерно много в нея са играчите.
Попаднала там, дали ще изляза жива? ...

(Не)потребна
Можеш да ме хвърлиш, подминеш или изгубиш -
за тебе аз съм една непотребна жълта стотинка...
Но едни ден, когато щастие поискаш да си купиш,
да знаеш, че точно аз няма да ти достигна.

твоят аромат -
ухание на пролет
с цъфнали вишни

Прощална песен пея за страстта,
с която любовта отново се сбогува.
Тъй както в път изпраща се дете,
поело на желанието да робува,
прегръдката ѝ ме остави точно тук. ...