Кои сме ние – простосмъртните?
Сега защо сме тук – на Земята?
Коя е същността наша истинска?
Защо дирим сред мрака лъчи?
Само едно Нещо ни дефинира - ...

ЗЕЛЕНО СЕМЕ
Стоя с ръка напъхана във джоб.
Опитвам се и аз да съм добър,
но в мен напира страшен яд и злоба,
Съдбата ми решава някакъв "катър"! ...

Пресъхнаха чешмите от дарители.
Замряха и каруците за ихтибар.
Изтлява призрачно едно момиче
заключено в прозрачен кехлибар.
За всяко нещо номер, прошнуроване. ...

Научила се е Райна
на една вселенска тайна.
Да обича врага!
Страданието му
да я изпълва с тъга. ...

Глава тридесет и първа
За женското кормуване и мъжката логика
Издържах стоически гостуването и, с леко паниран от женските приказки мозък, се прибрах у дома. Нощта мина като нощ – кошмарни сънища за красавици, зовящи ме нейде си, и аз, сещаш се за нищо си. Плюс постоянните екскурзии до тоалетната. А ...

НЯМА ТЕ...
Сега съм сам, макар и за минути и оглушителната тишина яде душата ми.
Няма те.
Без твоите очи светът е сив и мрачен.
Без твоите прегръщащи ръце ми е студено. ...

Зеленото – цветът на мекотата,
разстлала се сред пролетната шир.
Зеленото обагрило гората –
убежище на животворен мир.
Зеленото – ливадите, полята, ...

То, лятото, нали е за почивка,
но да почивам, аз не мога, и не ща!
Закарах Ладата на автомивка,
от нея щях да вадя старите неща.
Любувах се на старата машина: ...

Не си харесвам дрезгавия глас,
наместо с шепот, старчески говоря.
Задъхвам се, когато преценя,
че думите ми не разбират хората.
Безкраен гаф - очите ме болят, ...

Няма ли милост за всеки?
Този живот е серва̀л.
Гоним на сляпо успехи,
свити във тъжен чувáл.
Губим романтика скъпа! ...

Щастлива съм, но само във заблуда
Ти ограби и щастието, и от живота красотата
и отново показвам усмивка по принуда.
Ти тръгна и изтръгна цветовете от цветята.
Дълго време скитах ...

Когато си изпиеш виното,
а утрото е някъде далече
ми напиши писмо - най-искреното,
в бутилката ще плува цяла вечност.
Дано, да си спокоен и на сън - ...

... ще отсъстваш тъй красиво,
че просто няма кой да те измести.
Камелия Кондова
Но духом аз ще бъда с теб до края,
дори когато няма да ме искаш! ...

Тя е влюбена лудо в дъжда.
Танцува сред капките, говори си с тях.
Греят очите й – малки щастливи слънца,
а лъчите им кехлибарени милват света.
Сякаш с капчици ултрамарин ...

"Лудият" маг съм,
твоят мистичен Учител-
те, хората, така ме нарекоха!
"Лудият" маг съм,
твоят Духовен вестител!... ...

Щом взор отправиш ти към мен
Всеки път съм тъй сломена
щом взор отправиш ти към мен,
че страстта ми вдън стаена
държи ме в сарацински плен. ...

VIII
Когато се събудих на следващата сутрин бях сама в стаята. Реших да се поизлежавам и да се възползвам от усамотението, за да помисля. Нужно ми беше малко време, за да осмисля случилото се предишната нощ. Любопитно ми беше, защо точно сега Мартин бе решил да признае грешките и лъжите си и дали въ ...

Потъпкала заблуди и дилеми,
невинността си тръгна гола,боса.
Остатъците нежност тихо взе ми,
остави тишината и въпроса.
Той като паяк висна на корниза, ...

ПЕСЕНТА
Докосването на струната заби кинжал в сърцето ми.
От него плисна кръв гореща като страстна любов.
Превърна се в образи, изсипали бисери в ръцете ми.
Затрептях цялата, като цвят на водна лилия, в зов. ...

- На баба ти Дафа, фустаните! Какво? Какво се пулите, бре? Не сте ли виждали „дърта маймуна”,м? Дърто съм и си го знам, че Вас ли ще чакам да ми го намятате! Ма, много станаха лоши тези женски, бре! Едно време, ще да идеш снаха, че ще милуваш* и ръце и крака и каквото трябва всичко ще правиш, и пари ...

Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.
В томленьях грусти безнадежной, ...

Душата си за теб разголих- сега е дрипава и мръсна...
Сърцето си за теб отворих- все още парченцата събирам...
Като нестинарка по жарава ходих-
молитви за здраве и щастие изричах...
Не съм свикнала да ме обичат, ...

Да се простиш със себе си или да си простиш?
И да прегърнеш своите вини.
В страха си да повярваш, че потребен е
и с много обич да го приютиш.
Душата-скитница в различни измерения ...

Глава 9
Чувах някакъв шепот до ухото ми, но не можех да осъзная дали сънувам или не. Думи, които не можех първоначално да различа една от друга. Тръпки преминаха по гръбнака ми и най-накрая се осъзнах и отворих очи. Димитър се беше надвесил над мен и шепнеше на ухото ми.
-И се събуждаш, и се събужда ...

Съперник
Кажи му да си тръгва, изгони го,
защото вече ти е писнало да ме делиш с него...
Смачкай го, набий го, победи го!!!
И признай, че ме обичаш на това голямо твое его...

СЪН ОТ УТРЕШНИЯ ДЕН
Това е сън. Из нощното небе
се гонят полудели Персеиди.
Не ме буди във утрешния ден,
защото вече знам, че ще си идеш. ...

Прегърнал си тихо в отмала тревата,
люлякът нежно до тебе шепти
и с райската прохлад ти пълни душата-
не късай, там дето люляк цъфти.
Дори да откъснеш парченце от рая, ...

Воал се спуска между тях.
Прозрачен, който ги покрива.
Те гледат се през него в страх.
Не искат нищо да ги скрива.
И будни са, макар и спящи. ...

Сто раковини очакват сега
в морски цветя да разцъфнат.
Бяла надежда и синя дъга
ту се възраждат, ту глъхнат.
В младия шепот на морски звезди ...

Насън ли, наяве ли живях
отреденото от съдбата време?
В един живот два събрах -
почти сънуван и неочаквано проблемен ...
Имам си сега две усмивки ...

Ти любов моя,си единствен във живота
ти любов моя,си утеха в самотата
и когато ти не си до мен,
аз съм окована в плен.
В плен вериги на ръцете ме стягат, ...

ако можеше само за миг да те видя
и времето изведнъж да спре
минутката да стане цяла вечност
а капката дъжд да е превърне на море
нежно за ръката да те хвана ...

·
Недей тъжи
Недей тъжи, добре съм аз
не страдам по изгубена любов.
Чувствата са толкова прекрасни, ...

Бягай. А ранените шибои...
Бягай. А разцъфналия зной...
Бягай. А сърцето на прибоя
кой ще утеши, незнайно кой..
Бягай. Тъй ми шепнат сетивата. ...

Безследно изчезнал
Попитах Луната: Къде си?
Казах ѝ: Гледай и търси!!
Минаха дни, минаха нощи,
А тя лице смени …мълчи?! ...

Сега е друго -
всички добродетели
се връщат да развеят
знамената си.
Заспиваме. ...

Имам си една калинка,
с име сладко Бърборинка,
в рокля с черни петънца,
седем броя при това.
Цял ден пърха си на воля ...

Глава втора. Голямата кента на Илия Коларов
Коларов се прибираше пеша в къщи, той поначало рядко ползваше колата си, едно старичко “Рено”. Смяташе, че Пловдив не е чак толкова голям град за да не може да се прекоси пеша от нормален здрав човек. През тази учебна година беше оглавил катедра в историче ...

Политам към безкрайното небе,
като птица разпервам аз крилата,
на слънцето радвам се като дете,
така не ми се слиза долу, на земята.
Тя е пълна с хората небрежни, ...

Капе дъждът по прозорците слепи.
Носи се тихо безмълвният звук.
Сякаш заточен така е вовеки.
Толкова лек- ала с удар на чук.
Капе дъждът по листа и дървета. ...