Учителят Николов стоеше в полуусмихната поза и се мъчеше да преброи шарките по килимчето пред вратата. Насреща му, блажно ухилен, бизнесменът Йорданов, доскоро Вичо от петия етаж, припалваше сочна пура. Разпали я, духна към събеседника си, сетне размаха ръка, та да отгони дима, който нахален като пр ...

Рики е Повери - Мама Мария
----------------------------------------------------
Autori: Cristiano Minellono & Dario Farina
---------------------------------------------------------------
Автори: Кристиано Минелоно & Дарио Фарина ...

Краят на пътуването настъпи. Водачът спря първото магаре на което се бях възцарила. След него спряха и другите две "таксита". Мъжът отиде да разтовари багажа и остави наша милост на произвола на съдбата. Посрещачката беше местна и имаше опит както с качването така и със слизането. Плъзна се по корем ...

Не се заканвам! Просто ти
попадна лошо във капана
и пред Бога се закле,
че с мен до гроба ще останеш.
Дори не зная, искам или не ...

Отвъд кръга на видимия хоризонт
Единствената суша на небето,
около нея – само синя шир,
оставена, на милостта на ветровете,
отгоре ...

Небивало ми е. И някак непонятно.
Какво ли не опитах против теб.
Отскубнах те, но те посях обратно.
Усетих. Нещо си отнех.
Дали не тръгвах против себе си, ...

Когато погледът ти срещне моя
и се предадеш,
аз зная ще съм само твоя,
сбъдни поне един мой копнеж.
Сънувам как целувам нежната ти кожа. ...

Случих ти се
ей така,
от нищото.
От там дойдох
във твоя свят. ...

Засия душата ми, както никога преди.
Радва се когато слънце заблести.
Когато птички пеят,
когато пчеличките опрашват цветята
и когато усеща се мъдростта на водата. ...

(сълзлив рап)
Изядоха магаретата,
избиха и овцете,
сега строят ограда
заради свинете, ...

Розовият маникюр на Доника започваше да почуква по масата с все по-бързо темпо.
-Извинявай, само да ти напомня, че обикновено дискотеката затваря някъде към два през нощта. Имаш време, не бързай толкова…
Виктория с пъшкане смъкна дантелената блузка.
-Тц, не тая…
Доника възмутена я почука с показалец ...

Далече съм от рамки и клишета,
не се побирам в ничии калъп.
Троша безмълвно сита и решета.
Овен съм. Твърдоглав. И много тъп.
Не пиша за възторзи, или слава. ...

Моята любима майка
на земята е най-свята,
толкова красива и добра,
тя за мен е най-значимата жена.
Когато я погледнеш, знаеш, ...

Аз тъй дълго за тебе мечтах.
Ти си в мене – загнезден в сърцето ми!
Дълго време неуверено вървях.
И крачих сама по пътища нелеки.
А днес. О, Господи, днес! ...

Понякога се губя в себе си
(а там е тъмно, страшно тъмно)
За часове преставам да се гоня с времето
и да катеря бъдещето стръмно.
А там из тъмнината черна, ...

АКО ОСТАНЕМ „ЖИВИ“
Обгърнати в пламъка на зората,
погалени от топлината на бриза,
възкръсваме светли в мечтата,
любовна стрела да ни прониже. ...

явно бедността
е изтезание от
разстояние

ТАЗИ НАША ЛЮБОВ
неизговорена
и незапочната,
в какавида копринена -
мъртва е! ...

Вярвах в теб
Хиляди сълзи за теб изплаках,
бях готов в огньове да горя!
Чаках. Дни и нощи тебе чаках.
Исках като свещ да изгоря! ...

И АЗ ЗА ШИПКА!
О, Шипка беше се провикнал Вазов!
О, Шипка се провиквам днес и аз!
И със това в мен чудна тръпка лазr,
аз преживявам всичко в този час! ...

Пак заклинания, словесен борш, магии.
Не трябва ли да сложим край?
Апокалипсис в нивата е минал,
орал дълбоко, скудоумия вършал.
Остава шепичка от истина ронлива. ...

Има стъкло между мен и тъгата.
Крия се, че съществувам.
Тя ме следи, брои ми крачките.
Вика ми - аз я не чувам.
С бяла якичка и два-три балона ...

Днес настана бъркотия,
вкъщи страшна олелия.
По комшийката Мария,
май затънал съм до шия.
На терасата простира, ...

Животът - хищен крокодил, до болка ме захапва с острите си зъби. Влече ме към тинестото дъно, затлачено от грижи и проблеми. Върти ме! Суче ме! Не спира! Чака да се уморя, за да ме погълне. Мъча се да изплувам над привидно спокойната повърхност на реката от Дните. Дърпам се! Боря се! Искам да се отс ...

Когато си сам през нощта онемяла,
когато жадуваш за капка любов
и търсиш в луната жена заблестяла,
но луташ се в своя зов за любов.
Когато ти няма с кого да споделяш ...

Усещам възелче в гърдите
и не знам кой завързал го е там.
Възел от дебела прежда,
възел, от който ме е срам.
Дали татко подел е нишка, ...

Аз сам ще стигна някак до прибоя –
съвсем наблизо е, там зад завоя.
Да удрят ме вълните побеснели,
та всичкото у мен да се избели.
Почувствах се тъй омърсен и черен, ...

Нощта ме кара да те чувствам...
Тя прави всичко по-дълбоко.
Поемам дъх, почти те вкусвам,
но пак съм с грешния в леглото.
Той прилича на теб, щом затворя очи. ...

Ела в на душата ми края!
Рисувай луната, целувай я!
Кажи ми! Добро ли вещае
пожарът на бледото влюбване?
Танцувай, дерзай и не питай. ...

На бунт стихията изпепелява,
поглъща с ненаситната си паст,
съдби преглъща безпощадно,
безчувствена към молещ глас.
Огнени кълба търкалят, ...

СЛАМЕНА ЖЕНА
Росица Чакърова
Безмълвно, бездиханно и безсмислено...
На поглед пръв - смущаваш вечността,
която знае, че сме я измислили, ...

В „Града на птиците” аз бях –
нещата там са прости.
Живели мъдро или в грях –
оставили са кости.
За тях, на камъка писмо ...

7
Следващите няколко дни всичко вървеше спокойно. Преди 3 месеца бях започнала официално работа в един рехабилитационен център и все още свиквах с усещането да ме наричат „докторке“. Като изключим факта, че нито бях „докторка“, нито приличах на такава, си беше доста приятно. Удовлетворението, което ...

От някъде... от мен до теб в безкрая
на вечната величествена шир
е сгушена във скута на Балкана
една могъща Обич от Всемир.
В подножието ручейчета бликат... ...

Ще разбереш ли някога, какво е да си влюбен
в звездите, слънцето, живота?
Ще разбереш ли някога, в какво е смисълът - отдаден
- една душа, едно сърце, една любов!

ЕНИГМА
Животе, когато си тръгнем,
заключи вратите на дома ми,
изтрий стъпките ни стръмни,
в различни посоки тръгнали. ...

Глава 2
Все още вцепенена, се взрях в мъжа пред мен.
Димитър Симеонов бе един изключително привлекателен мъж, което изобщо не очаквах. Беше висок и слаб, със средно дълга руса коса и огромни сини очи. Чертите му бяха някак нежни, но не и погледът му, който бе остър и плашещ. Нямаше изобщо да мога да ...

В моя храм ела,
свещ вземи си лунна,
прикрий я със ръка
от дъха ми да не лумне ...
Помоли се ведно с мен ...

- Случи се постепенно... Имам в предвид отчуждението. Как да ти обясня? Понякога се прибирах у дома късно през нощта и ме удряше като мокър парцал усещането за това, как моят дом "не съм аз". Чувствах се почти като натрапник, който е влязъл в нечия друга къща, и за секунда се чудех какво търся там. ...

Във последния трен,
на последната гара
от последния път,
тя погледна към мен.
Под седалката пари, ...