23,00 – 00,00 часа.
Когато влизам в третия кабинет /така определя стаите управителят/, екипът е вече там. Експертите снимат, оглеждат всичко, вземат отпечатъци от стените, масата, столовете, леглото... Докторът се е навел и разглежда сгърчения труп - между ниския елегантен шкаф и едва различаващата ...

Всички виждат как слънцето блести,
аз виждам само огън - как гори.
Блясък виждам само в твойте очи,
блясък - като огън пръскащ искри.

Аз имам къща, но домът
е нещо много по-различно –
пред портата да спира път,
среднощ да приютиш звездите.
Щурче пред прага ти да спи ...

Ако утре не се съмне,
твойто утро аз ще бъда.
Ако през деня се стъмни,
слънцето за теб ще бъда.
Даже свода да пропадне, ...

Беше кошмарно време. Валеше ситен, но противен дъжд и всичко беше подгизнало от влага.
Мъжът вървеше вече трети ден. Само нощем и само по черните пътища. Не трябваше никой да го вижда. Беше уморен и раницата му тежеше. Знаеше какво го чака по пътя, но беше решил: няма никога да забрави помощта на пр ...

За да ме има, когато ме няма,
за да ме има, когато умра,
оставям в наследство мисли и думи!
Оставям мостове по между ни.
Оставям пътеки и друми! ...

Здравейте. Предполагам, че първо трябва да се представя. Аз съм Иво и всичко се случи когато бях на 15. Това е моята история. Посвещавам тази поредица от произведения на най-красивото момиче на тази планета- Евелина.
Още от първият миг в който я видях, потрепна нещо в мен. Не знам какво беше, но про ...

Лято впрегна старата каручка,
покри товара с накъсано чергило,
изтъкано от просъхнали конци,
провиснали над прашните пътеки,
гледжосани глинести ресни. ...

Ти, щом дойде
и цяла вселена
прероди.
И ме откри.
И накара ме ...

Когато преродят се цветовете –
зеленото обърне се във жълто.
И с радост наберем от плодовете –
от сочността и сладостта им пълна,
усетили, че сбират се ятата – ...

Вик и зов
Задушава ме човешката злоба,
задушава ме лицемерието, неискреността,
която като плевел живее в гърдите на хората.
Унижават ме смесеният поглед на омраза и лъжа. ...

По този хлъзгав път е душно,
обрасъл с троскот и пелин.
И грак на врани, пролет-есен
звучи в простора светлосин..
От песни чужди пощуряват. ...

Отсъствието ми е преодолимо. Но липсата в сърцето ми – огромна.
Да... наистина ми се контактува с теб безкрайно и почасово.
И нека ти разкажа за дните, само изглеждащи без присъствие...
За първи път. Не знам до колко се повтарям. Дори съм изненадан, че въпреки опита с други души, всичко с теб е „за ...

Див кон изцвили и препусна
върху нетърпението на полята
и в гъстотата им зелена
издиша кадифено-гривестата си позлата.
Див кон се сля с ...

1.Забравил колоните да включа,
наслаждавам се на таланта ти изящен.
С нежност пръстите ти се разхождат,
на длани върху органа подпрени,
по клавишите потъват. ...

Не са стихове
тези светлинни
йероглифи,
оставени
от задъханите ...

- Ти да не помисли, че ме уплаши? Аз не се боя от нищо, ясно ли ти е! И не ме гледай толкова страшно, че ей сега ще ти скоча! ...
Цони още трепереше, здраво вкопчен в стъблото на високата върба, върху която в миг се беше метнал, виждайки появилото се изневиделица във водата, между двете хвърлени въд ...

Не искам да ровя в чужди души,
както дълго са ровели в моята,
добавяли, триели, но тя мълчи,
приела на живота условията.
Не искам да стрелям в чуждо сърце, ...

Момичето във мен все още
нощем вместо да сънува,
примамливи мечти рисува.
Изписва филигранно очертания
на дом, на сенки, на треви… ...

В дерето плачеше река,
а горе слънчевият конник
ми даде птица за калпак,
но аз я взех като икона.
Понесох с вяра на монах ...

Усмихни се на сенките в себе си.
Те за лошите днес са утеха,
че си грешен човек, като някои,
дето дяволът шил им е дреха...
Примири се. Приеми тези истини. ...

През рамката на своята картина
обираш звездопада по полята.
Измисляш си, че съществуваш
и срещаш лавандулова росата.
С паяжинков поглед те наглежда- ...

На теб ще посветя следващите редове,
защото живота си не мога,
понеже времето плете съдбите,
а твоята остави паяжинка тънка,
появата ти беше кратка, ...

В опразнената стая
господарката
е котката,
която гордо стъпва
върху масата. ...

Прегръдката ми мъжка те очаква,
теб звездна, истинска жена!
Еоните на търсене приключиха,
с теб вече сме и тука и сега!
Преражданията за нас се сливат, ...

Дунав гледа ме
в очите
усещам силата
на вечността
скрита някъде ...

Свирепи изглеждат, но само привидно,
те вдъхват доверие, всяват респект,
когато говориш през тях е обидно,
изпъкват с изтънченост, с висок интелект.
Разискват въпроси и лесно общуват, ...

Къща. Старица. Сълзи във очите.
Тръпно очаква ме родната стряха.
Дълго душата ми блудна се скита.
Стълбите стъпките мои познаха.
Пролети идваха-хладни и кратки, ...

Щастлив ли съм? Не се шегувам.
Отново не мога да заспя...
Моля те, Господи! Тъгувам.
От, и всичката си суета!
Проблеми, искам да ги няма. ...

Еклектика.

Че ме харесваш, казваш...Току виж,
че вземеш и да ме обикнеш?...
А пò натам?... Дали ще издържиш
и с нрава ми дали ще свикнеш?
Чешит голям съм и това го знам. ...

22,30 – 23,00 часа.
Пътеката свършва до няколко стъпала, зад които се вижда неголяма, дървена, тъмна врата. Отворена е и колоната постепенно изчезва вътре...
Влизаме и ние. Единият полицай остава до входа – изход, с другия се изкачваме по красивата дървена стълба до партерния етаж...
Голямо фоaйе, с ...

Аз не бързам - времето бърза...
Търпението взима висока отплата!
Защото мълчах си свих се в черупка
и тайничко плачех в нощта от безсилие!
А разперените пръсти на мрака... ...

Понякога в ръцете ми отмаряше.
в капана на прегръдките ми стоплящи
обичах я, но тя в това не вярваше,
и много пъти зървах я разплакана.
Тя винаги си тръгваше умислена ...

Тя попадна в коридора не по свое желание, но разбира, че работата ѝ изисква да стои там поне четири часа, докато онези, които са пропуснали успешното полагане на държавните зрелостни изпити през месец май, се чудат как да докопат, в края на август, заветната тройка. В три модула.
Коридорът мирише уж ...