Морето е далечна синя фльонга -
трепти на бриза с хипнотична власт...
и в сънища катерят Кангчендзьонга
моменти-шерпи с името Захлас.
Небето е безсмислена карфица, ...

О,днеска есента е разлютена
дойде нахъсана от яд ...и зла,
подгони "хубавото" със остена.
И побесня над нашите села.
Изгони Слънцето и топлината ...

Предизборни обещания и платформи: Жанр от научно - фантастичната литература с елементи на сюрреализъм и утопия, в който употребата на силно хиперболизирани художествени измислици е основен похват за ангажиране вниманието на читателите (слушателите) и внушаване на вяра в тяхната обективна достовернос ...

Денят се ражда мразовито-ален
и с пурпурно от студ лице
наднича през прозореца издаен.
И вече зная, че ще те съзре
в постелята ми – стихнало огнище, ...

Истино, остани!
вървя до мен
по целия ми път
досаждаше ми
когато те гонех ...

на П.П
Сълзата на мъж
Пресъхва в стенание...
Изплува дъга!

Стихове ронят се в есенен ден.
Октомври, девойка и морския вятър...
Лист подир лист, тихо и нежно красив е света.
И в този миг мисля си:
Нима няма какво да докосне душата, та често сив е не само нощем съня?

Уплашен баща и́... /човечец - пастир/,
калугера чул, сам избрал манастир,
где щерка да прати, далеч от света,
с молба да опази до края честта
от завист човешка, от помисли зли, ...

Обрече ме от въглени жена,
какво е болка да изпитам,
по път да срещна Бог и Сатана,
горчивото на всичко да опитам.
Жаравата легло горещо беше. ...

Петелът чуеш ли в зори,
всичко друго е мъгла и вятър.
Спрат ли своя бяг стрелките,
угасва рампата - сбогом театър...
От пусто в празно и мираж, ...

Моята история, която днес ще ви разкажа, е всъщност една необикновена история за приключенията на трима много добри приятели - Вяра, Надежда и Добрин. Но...нека не бързаме и да опитам да ви запозная с тях. Тримата приятели живеели в едно малко, китно и спокойно градче на име Слънчево. Вие чували ли ...

Стопанин си на очите ми.
От началото на погледа
до края на хоризонта.
В последния пламък на клечка кибрит
огнище ти построих. ...

Ех, душице, ех, душице, моя бедна,
как ли тук и днес към тебе да погледна.
В джоба щом си свила малките юмручета,
радост, питам, как и колко ще получиш?
Вчера взеха и от тебе светлината, ...

Ела при мен, тишина! Оголи длани и погали ме с тежка въздишка по насълзените ми клепачи!
Ела, тишина! Ще се помоля за прошка чрез безплътния призрак на любовта. А ти опрости греха ми. Прости ми, тишина!
Далече от слънцето, лятото, морето, изпрати ме по безмълвните си устни към всемира на собствената ...

Емигрантска
Прости ми, че оставих те сама!
Заминах, ала не по своя воля.
Оставих теб и моята страна.
Не виждах изход. Стана по неволя. ...

На майка
Прелита спомена за тебе, майко,
тъжна нотка пресича сърцето.
Добре ли си там при звездите?
Ти сама звезда беше на земята. ...

Слънце ме наричаше ти някога.
Къде си ти, жено няма те сега?
Без мен не можеш ми каза,
а хората не могат без топлина!
А сякаш топлех ти сърцето,твоята душа, ...

Шепотът на времето
попива тъжните пейзажи.
В багрите игриви и пленени
от чудотворна
светлина. ...

И подреждам цветята по вазите.
Всяка есен красиво умира.
Свечерени пространства и страници,
във които не ми се прибира.
Сякаш хванато в мрежа мълчание, ...

Малките пространства най-трудно се запълват, така да знаеш. Както и да го въртиш, каквото и да нагодиш - цепнатинката все си личи - мълчи и зее. Уж малка, пък все ти "боде" очите. Така е и с хората - рамо до рамо, ръка в ръка, или сърце до сърце. Не всичко пасва, ама все някак се напасва. Идва един ...

Забравих как звучеше моят глас,
дали съм плакала от много обич,
как къртеха се в мене – пласт след пласт,
и падаха ръждясали окови.
Брезата ме научи да мълча ...

Слънцето на пролетния май -
туй си ти, любима,
но, уви, този чуден рай
за мен не ще го има.
Останаха сал болка и самота, ...

Сфера – съвършенството вселенско –
сапунено мехурче – докоснах го – спука се –
в сферичка течна се превърна.
Падна на земята – съвършен мокър кръг –
равнинна проекция на сферата.

Сонетен венец
1.
Спотайват се и обич, и омраза,
завесата е вдигната със стон.
Свободните столове, както язви, ...

Тази вечер, някой друг, нещо друго те отмести от мястото твое на ортопедичния матрак. В прегръдките на Нещото, сред ласките на Нищото препусках с криле. Нанякъде. Пътят ли? Пътят е само посока. Накъде ни води, не знаем. Но защо да се питаме?! Не бива да знаем. Не бива, ако искаме да вдишваме, да ни ...

Когато ме разкъса крилатата ми дреха,
когато синевата прокуди мойте рими,
нозете ще ми бъдат опора и утеха,
тогава целуни ме и земното прости ми!
Но тегли ме земята - най-святата ми майка, ...

На скоро прочетох книга, която отново провокира куп размисли у мен. Преди време ги бях разпределила тематично и за всяко имаше есе. Мразя да преписвам. За това... Всичко от начало! И по-синтезирано!
Може ли човечеството да създаде справедливо общество, без господари? Моят отговор е Не. Още преди. Ка ...

Минават всичките неща минават
Само думите и делата ни остават
Но бездушието вечно ще тежи
На тези хора без души
Усмихват се говорят ни брътвежи ...

лилá -ла -ла
лилá -ла -ла
зън-звън
зън-звън
в росна трева ...

Ти нямаш никакви права над мен!
Любов не значи задължение,
не значи, че съм в твоя плен
на избуяващите ти съмнения!
Ако не можеш да намериш мир, ...

В стаята ми влезе облак изведнъж,
разгърмя се и тъгата ми поля.
Аз не знаех, че е твоят дъжд.
Разцъфтяха по стените ми цветя.
Слънцето перденца ми уши, ...

Тънки сметки, ала криви...
Не помагат нито гуми, ни моливи.
Но връзваме го криво-ляво.
За зимата: планираме в менюто плява!

Моето вчера се обажда на днес.
- Ало, как е? Пак ли е зле?
Утре дано е добре.
От любов трудно се мре.
Изпрани са всички раздели, ...

Пренесе ме далече твойта песен –
славеева, отново към мига,
на радостта сред сочно – дива есен,
преобразила в страст една тъга.
И щом ме връщаш насред тая лудост, ...

Върху разхвърляния ми чин каца малко бяло листче – на пръв поглед съвсем обикновено, но попило в себе си цялата сложност на света. Сложност, наречена на простичък език математика. Е, и този път не я удостоих предварително с уважението, което заслужава. Знаех само, че изучаваме дял, наречен стереомет ...

Не знам дали въплъщавам пълния, девствен и чувствителен смисъл на трептящата дума „човек“, която безредно използваме при изобилното си взаимодействие с цялата материална действителност. Бях по-нисък от тревата, по-трошлив от снопчето лунна светлина, упорито процеждащо се в замъците на сънищата Ви, и ...

33.
Елвик ги напътстваше обстоятелствено. Отиваха в един от големите музеи – провинциален, но в град с богато минало. И още по-богат с културни забележителности. На едно място бяха исторически музей, картинна галерия, библиотека, направена от някакъв бивш президент...
Много артефакти щяха да намерят ...

Умът държи не вдяната игла.
(Условно казано държи тояга.
С тоягата са възпитавали света.)
Не иска да се бие. Виж го – бяга!
Придърпва нишката към мен ...

МОИТЕ СТИХОВЕ
Късчета от моята душа,
откъснати старателно и нежно,
пръснати из времето без ред,
безсмислени, несвързани, но стройни, ...