Песенно проскърца под въздишките
листче, недокоснато от вятъра,
в тежките им мисли се засилваше
танцът му под стъпка бяла, вяла.
Искаше да стъпи на прозореца ...

Никоя любов не е толкова голяма
че да надживее самотата в хората,
и да прокара пътища там където,
строят се непрестано телени огради,
.. да говори с непознатите като с приятели ...

Една нощ аз избягах в гората
решил бях да търся самодивска целувка
да посрещна с нея зората
или да сменя съня със преструвка.
Но какво аз тогава видях... ...

Аз съм буря, ураган, вълни,
Непосилно е да ме догониш,
Не ме привличат предмети и пари,
Не се опитвай тях да ми предложиш.
Не съм като другите жени, ...

Глава XXXIV
Стояха така силно прегърнати дълго време. Валентина беше впила пръсти в него- може би не ѝ се вярваше, че това е истина, точно толкова колкото и Рейнс не искаше да я пусне, може би защото се страхуваше, че това което толкова дълго е чакал, ще изчезне отново. Топлината на чувствата бе дос ...

Какво си ти?! – немирно-волен въздух,
решил платната земни да надуе?
От запад ли ще дойдеш или изток –
изпъваш клони и дървета брулиш!
Косите ще разрошиш на момиче, ...

Все още чакам истинската есен.
Онези гъсти, приказни мъгли,
които някак си навяват вечност,
на непрогледен мрак в душата ми...
Но... лятото не си отива още, ...

Тъмнеят моите очи.
Белее младата коса.
И сладкото ми май горчи.
Не са сълзите ми роса.
И болки имам тук и там... ...

Нощта падаше над града като ударена птица.
Листата, паднали от бурята, лежаха по улиците, говорейки си.
Дългите коси на жената препускаха като вятър покрай заспалите сгради и дъхът на момичето, топлеше нежното и лице.
Беше много красива, особено когато те погледнеше с премрежения си поглед на мадона ...

Петък следобед
Да те пуснат два часа по-рано от работа, си е голяма работа. Браво на Енергото, че точно в петък следобед реши да си прави профилактика на мрежата и шефът нямаше друг избор освен да ни пусне да си ходим. Естествено, че в някой хубав ден ще ни го изкара през носа, но днес е хубав ден. ...

Избрах едно сред безброй цветя.
Гледам го през сивата мъгла.
Уханието докосна ме със светлина,
направи ме роса и отлетя.

Вече ме опозна, нали?
Видя какъв съм и колко струвам.
Разбра как действам, когато съм ранен...
Само самотните и изоставени души вършат грехове.
Вечерта продължи. След онази целувка в задното помещение с Иванина. Убедих се, че тя прави каквото си иска и когато пожелае. Заряза приятеля си и рождения д ...

В нормалните страни, мило дете,
за човек, що не може да се движи,
обществото старателно се грижи,
включително и патриотите,
но не е така, уви, у нас, ...

тъмно мрачно и потискащо време
а в мен слънцето пече
къде изчезна дявол да го вземе
ела да си играем на море
на лунна светлина да пориме вълните ...

Будителят може да бъде всеки един от нас. Хората са различни. Притежаваме единство на уникални черти, които никой друг няма. Спазваме и вярваме в различни сакрални традиции и правила. Човекът е най-висшето творение на природата. Владетелят на стихиите, образът на доброто и злото. Трябва да си зададе ...

Когато този свят за чувствата е тесен,
открадвам си от охлюва черупка.
Приятел тръгва с мен, прегърнал песен.
Боли сърцето. Тихичко, но тупка.
Когато облак сив за мене тихо плаче, ...

НЕОТЛЪЧНО
Още в полусън след смъртта си,
в бледото ми нямо съществуване,
те видях, коленичил в скръбта си
от нашето тайнствено сбогуване. ...

Заизгрява Слънце, заизгрява!
Втурна се по спящото планинско перило,
търкулна се към долината,
изперчи се над мъглената смес.
Излъскано до блясък медно копче, ...

Небе! Безкрайно! Далечно! Загадъчно! Магнетично! Дом на Богове! Има неща, които не просто ме респектират! Близостта с тях ме ужасява. И в същото време ме привличат! Искам да ги гледам, да ги слушам... Дори, да се потопя в тях, но не смея. Да! Ще ви кажа. Боя се от вода и от високо. За това не летя и ...

Да преболедувам и теб, съдба ми е.
Засега се прощавам със смъртта си.
Мъката разсънваща дълго и напевно
ще се разлива във времето протяжно.
Защо са срещите, щом ще има и разлъки? ...

Сега ще ви разкажа аз, за мене!
За мойта младост и за моите мечти.
За трепетите във сърцето, за надеждите...
За всичко, що дерзаех, но уви...
Отраснах в хубаво семейство. ...

Дъжд отвънка преваля, нацъфтели са цветя:
макове червени, метличини засмени.
Слънцето изгряло и от дъжда роса,
като бисерни сълзи по цветенцата блести.
Дядо Охлювчо засмян, с къщурка на гърба, ...

Невена беше станала много рано да замеси тестото за баницата, че щеше да изпраща мъжете на къра. Беше жътва и в събота и неделя хората ходеха на триора да помагат, да се прибере реколтата в склада, пък и плащаха по някой лев. Вчера средният син и́ доведе снашето да се запознаят и трябваше да се съби ...

Болката в твоите очи
пари нощите будни.
Горят устните нецелунати,
подути от събудени спомени.
Снимката стара на стената виси, ...

На подводни скали се натъкна животът ми.
Позакърпих пробойните. Легнах на дрейф.
И се влачеше дрипав край моите бордове
на реката зеленият шлейф.
Но разнищваше вятърът кръпките сприхаво, ...

Танцуват небесата под крилата им,
а синьото припява в тон мажорен,
отиват си, отиват ни...
Ех, птиците,
да можех с тях да литна, да съм спомен. ...

Невиждана суша споходи селото. През май не капна капка дъжд, а юни беше още по-сух. Бог бързо натиряше малките облачета в разни посоки и скъпернически стискаше небесата си. Нивите изгоряха, барите и кладенците пресъхнаха. Настана мор. Хората гледаха с тревога нагоре и все по-често се молеха за дъжд ...

Като свещ във тиха стая.
Като кандило старо.
Като въглен в тлеещата жар.
Като къща в изгорял пожар.

(4-6)
Устремени безцелно Лъчи
над селцето заспало прелитат,
като влюбени Те се преплитат
и разбиват се в мойте очи. ...

Сърцето ми трепва...
На асфалта лежи премазано куче.
В очите му - небе...
Минувачите го подминават с безразличие.
В очите ми - очите на кучето...

Октомврийски дъжд.
Намирам чадъра си...
Счупен е! Есен.

снопът стрели на
Кубрат задължава - да
бъдем ДЪРЖАВА

В сърцевината на чувството...
Ухая на сънища. Най-защитеното безвремие.
Сънувам падаща звезда – умираща за сбъднато желание...
Думите скрити в мълчание се чуват силно... Дишат...
Пулсът на моя свят е опиянен от предстоящи мигове... ...

Развила съм отлична интуиция
за несъвместимост с онзи хлад,
който с иглите си се мъчи да ми влива
отровата си тъмна на безсилие
на опити от себе си да ме е е страх, ...

Притчите на нашия Господ Исус Христос имат за цел да насърчават, изобличават и да предвещават събития в някои случаи. Образите в тях много често са събирателни и всеки слушател би могъл да се разпознае в тях. Основната им цел е да достигат до най-малките кътчета на нашето сърце и когато достигнат до ...

Космическият кораб - целият опушен там, където лазерите на извънземните се бяха врязали в корпуса, кацна недотам плавно на площадката за приземяване. Отвътре излязоха мъже, жени и деца. Бяха пораздрусани, но все пак добре. Пристигаха на станция Ескобар, а Злобинките кръжаха безпомощни в орбита около ...

Не съм от тези – ярките жени,
признавам си, от всичко не разбирам!
Не харча безразборно за "мечти"
и в малък свят от обич се побирам!
Умея да се сливам с тишината ...