Значи, няма оправия
с тая, моята жена.
Де да бягам да се крия?!
Страшна мъка ми е. На!
Предната година бързам, ...

Знаеш ли…. Сетих се една приказка, която баба ми разказваше. Както я запомнила от своята баба, така я предаде на мен, с аромат на дим и привкус на легенда.
„ Имало едно време в ннаше село кладенче, ние му викахме геран в това старо време. Та на този геран, по традиция от още по- стари времена в тая ...

Душата ми видя те и избра
до теб да е в горчивина и сладост.
Дарявам те с криле от цветна радост,
днес сочен плод за теб ще набера.
Притискам тайно пламнали бедра... ...

От снежнобялото
на болничната стая,
пак тишината се усилва.
Премазва тялото,
а болката не стихва. ...

Понякога съм паднала от Марс,
понякога пък от Венера (случва се),
във вечно лутане съм аз,
все нещо търся и не мога да намеря!
Чашата с кафе разливам, ...

Спомням си - онази късна нощ,
в която гледахме морето отвисоко.
Бе студено, като острие на нож
- медузите заравяха се по-дълбоко.
Дори вълните се опитваха да спят, ...

На никого скъп и потребен,
старикът пролива сълзи.
В очите на делник враждебен
така и не спря да вали.
Роди се в семейство богато, ...

Море любов
Аз капчица любов
от всяко живо​​​​​​ същество
на таз планета
бих събрал в едно. ...

Оставам тиха и незрима
за шумния околен свят.
Гледам го, а в него има:
кой е по и най-устат,
хвалби и шумни писари, ...

В едно градче планинско и красиво
мъжете си живеели щастливо.
След работа във кръчмата отиват
ту пеят, ту се карат, ту се сбият,
но накрая - като най-добри другари - ...

Забравям теб, къде ли не,
а после… Чудя се, къде си?
Ни звук, ни стон. Не отговаряш.
Очакваш ме. Да те намеря.
Отдавна този пъстър свят, ...

разюздаността
да се избегне - няма
как - при любовта
.....................................
няма как да се ...

НЕИЗБЕЖНОСТ
На мене четвърт век не ми достига
стотачката си аз да навъртя.
Живота още тайно ми намига.
С отворени очи съм към света ...

Кризата за нас е май,
брате мили, щем не щем...
Хлябът стига ни комай
колкото да не умрем.
Виждал ли си чер хайвер? ...

Огледален свят
Празна е балната зала,
скрита в забрава и прах,
в сенките спомени лазят,
помнят величие, крах... ...

Светлината ми дойде на гости
и в миглите мои поспря.
Със тъжни зеници докоснах
лъчите й свити в зрънца.
Усмихнах се в отговор - ...

Нестинарска пътека ме води в далечното,
по-далечно от всичко, оттатък безкрая.
Откогато се помня, я виждам все тлееща,
а по спомен е черна езическа рана.
Очертава с контур от изстинали въглени, ...

Безгрижно-безметежни стоите на "Върха".
Безизразно-небрежни мълчите за глада.
Ласкателно-копнежни за слава и пари.
Люлеещо-кънтежни за постове,коли.
Пилеещо-гърмежни народните пари. ...

Невинност и лъчи,
искри и лед...
Дошъл е март. Пристъпва пролетта,
усмихната като зарадвано дете.
Копнежът на стаените дървета ...

Атомно…
Събират се стихиите във мен
и тихо се превръщат в нежност,
света ми от безкрая озарен,
нашепва за пристигащата вечност. ...

Дълбоко се съмнявам в любовта
негаснеща, запазваща се вечно,
устойчива като годишни времена,
поднесено блюдо горещо.
Съмнявам се във искрените чувства, ...

Събужда се от сън, със поглед примижал
и слънчева милувка го посреща.
Усмихва се насреща, спомен оцелял.
За топъл ден, живота пак се ражда.
А утре пак привидно ще притихне, ...

"Родена съм във нечий свят,
осъдена да бъда вечно чужда,
а искам да се прибера "у нас",
ужасно искам...
имам нужда! ...

Събирам аз...
Събирам във сълзи
студени и безкрайни нощи,
утрини без изгреви,
мъгливи, мрачни дни ...

Не ми пиши на тази поща!
Че все се стряскам,
като видя надпис:
"непрочетени 2 броя".
Очаквам да ми пише ...

Зима бяла се е спряла
над градчето китно Бяла.
Бели ниви, бели двóри.
Сняг затрупал е стобóри.
Бяло агънце подскача, ...

ЦВЕТЯ ЗА БАРДА
Eдна пожълтяла черно-бяла снимка, отпреди близо четиридесет години, припомни на Барда как навремето събираше в градинката до фонтана на импровизираните си концерти десетки почитатели, предимно младежи на неговата възраст. Бродираше страстно арпежи по струните на китарата и не просто п ...

ПРОКОБА
Ах, как желая
да се впиша,
с думи прости
в „Литературния небосвод”. ...

Омръзна ми,
не,
писна ми
да съм поет.
Поет е всеки, ...

(По действителен случай)
Бяхме заедно още от първи клас. Четирима големи беладжии. Цанко, Янко, Станко и моя милост. Освен че за разлика от героите на Дюма нямахме шпаги, другото разминаване с тях бе че ние не спасявахме ничие царско достойнство. Ничий авторитет. И не се борихме срещу сиви кардинали ...

Този дъжд не плаче,
а почти се смее
над тъгата наша
по отминалото лято.
Тихичко почукват ...

Рисувам с въглен
профила ти
и въгленът
все
се ...

През март, дърво посях за да расте
в едно с човешките сезони
мечтата ми за дом и за дете,
и люлка, скрита, в неговите клони.
Април събуди първия филиз. ...

Ти си моят свят!
На изгрев слънце
тихо влизаш
притихваш
с полъхът си ме обгръщаш ...

Бе шумно и пълно с хора. Навън бе тъмно вече и ярката светлина в стаята дразнеше очите ми. Видях го още когато влезе. Не го познавах, но беше като песен, която съм слушала през цялото ми детство. Кислорода в стаята се изпари. Стана ми задушно и горещо нищо че бе зима. Тъмнината превзе апартамента. Н ...

1. Изкусният ще разглоби своя живот за ремонт и после пак ще го сглоби.
2. Ако постоянно се сравняваш с другите, рискуваш винаги да си неудовлетворен.
3. Недокосваните спомени са най-горчиви.
4. Мигът на истината за твореца е времето от представянето на творбата до първите отзиви.
5. Печалбата от ха ...

Силна съм, но съм и слаба
вдигам все голяма врява.
Искам в този ден зелен
аз да стана феномен.
Да крача бодро и с вдигната глава ...

Золотой кувшинчик
Ваня Пазибар, неожиданно оказался владельцем большого кирпичного дома в этом селе, может даже случайно, потому что сам из другого села, там не очень-то родом выделялся, - тут приведенным зятем сидит в самом богатом из уцелевших старых кулацких домов. Оказывается, важность какая-то ...