Не искам да ровя в чужди души,
както дълго са ровели в моята,
добавяли, триели, но тя мълчи,
приела на живота условията.
Не искам да стрелям в чуждо сърце, ...

Момичето във мен все още
нощем вместо да сънува,
примамливи мечти рисува.
Изписва филигранно очертания
на дом, на сенки, на треви… ...

В дерето плачеше река,
а горе слънчевият конник
ми даде птица за калпак,
но аз я взех като икона.
Понесох с вяра на монах ...

Усмихни се на сенките в себе си.
Те за лошите днес са утеха,
че си грешен човек, като някои,
дето дяволът шил им е дреха...
Примири се. Приеми тези истини. ...

През рамката на своята картина
обираш звездопада по полята.
Измисляш си, че съществуваш
и срещаш лавандулова росата.
С паяжинков поглед те наглежда- ...

На теб ще посветя следващите редове,
защото живота си не мога,
понеже времето плете съдбите,
а твоята остави паяжинка тънка,
появата ти беше кратка, ...

В опразнената стая
господарката
е котката,
която гордо стъпва
върху масата. ...

Прегръдката ми мъжка те очаква,
теб звездна, истинска жена!
Еоните на търсене приключиха,
с теб вече сме и тука и сега!
Преражданията за нас се сливат, ...

Дунав гледа ме
в очите
усещам силата
на вечността
скрита някъде ...

Свирепи изглеждат, но само привидно,
те вдъхват доверие, всяват респект,
когато говориш през тях е обидно,
изпъкват с изтънченост, с висок интелект.
Разискват въпроси и лесно общуват, ...

Къща. Старица. Сълзи във очите.
Тръпно очаква ме родната стряха.
Дълго душата ми блудна се скита.
Стълбите стъпките мои познаха.
Пролети идваха-хладни и кратки, ...

Щастлив ли съм? Не се шегувам.
Отново не мога да заспя...
Моля те, Господи! Тъгувам.
От, и всичката си суета!
Проблеми, искам да ги няма. ...

Еклектика.

Че ме харесваш, казваш...Току виж,
че вземеш и да ме обикнеш?...
А пò натам?... Дали ще издържиш
и с нрава ми дали ще свикнеш?
Чешит голям съм и това го знам. ...

22,30 – 23,00 часа.
Пътеката свършва до няколко стъпала, зад които се вижда неголяма, дървена, тъмна врата. Отворена е и колоната постепенно изчезва вътре...
Влизаме и ние. Единият полицай остава до входа – изход, с другия се изкачваме по красивата дървена стълба до партерния етаж...
Голямо фоaйе, с ...

Аз не бързам - времето бърза...
Търпението взима висока отплата!
Защото мълчах си свих се в черупка
и тайничко плачех в нощта от безсилие!
А разперените пръсти на мрака... ...

Понякога в ръцете ми отмаряше.
в капана на прегръдките ми стоплящи
обичах я, но тя в това не вярваше,
и много пъти зървах я разплакана.
Тя винаги си тръгваше умислена ...

Тя попадна в коридора не по свое желание, но разбира, че работата ѝ изисква да стои там поне четири часа, докато онези, които са пропуснали успешното полагане на държавните зрелостни изпити през месец май, се чудат как да докопат, в края на август, заветната тройка. В три модула.
Коридорът мирише уж ...

Тарантулата обича мишки. Прави им капан и ги парализира с отровата си. Те висят уплашени и беззащитни, омотани в паяжината му, и чакат смъртта си. Понякога биват изяждани още докато са живи.
И птици обича тарантулата. За тях бродира най-здравата си мрежа. Те летят свободно във високите клони, играят ...

До розите над твоя дом летален,
грейнали са есенни слънца,
осем минзухара с брой сакрален
срещнаха ме, рожбо, с вечността.
Погалих ги, тъй сякаш галех тебе. ...

По мръкнало – преди да съмне
Да ме приспиват песни на щурци.
И да флиртуват с мен звездите нощем.
Ти - надали, но Бог ще ми прости
за сънищата, еретично-пошли. ...

Колко дена мълчаха, гузно, страхливо - не знам,
като хора без съвест, без чест и без срам.
По партийна поръчка мълчаха от КАТ,
а виновният въобще не бе споменат.
После разбра се като в лоша шега, ...

Знам, любовното бойно поле
е безсмислено вече.
И крещят отмъщения
с кървави пръсти.
Всеки стон е светкавица. ...

Търпеливо затварям очи.
Правя опит да дишам спокойно.
А душата буквално крещи.
Скъпи, останали са ни само спомени!
Бяхме два свята, събрани в едно. ...

Отключва се сърцето
с най-простото ключе,
а ние търсим под небето
все златното звънче.
Небето пазви да разтвори, ...

Глава 10
Дими спа целият следобед и само един път се събуди, за да отиде до тоалетната, и после спа и цялата нощ. Явно беше изтощен, защото успя да размени само една-две думи с мен. Аз спах неспокойно, като сънищата ми бяха обсебени от кошмари, включващи Димитър и болница. Когато се събудих на сутри ...

Искам болките да издуша
Сега какво, кажете ми – какво да удуша –
издишах болки, сложих "на тепсия" –
думи, думи – броеница „орисия”
поникнали на листи, поени от сълза. ...

Един Камък. Два камъка. Три камъка.
И гасне със гримаси маскарада.
Аз бързам.
Ще си отида пеш.
Каква е тази улица с червените фасади? ...

Дойде и краят на учебната година. Дванадесетокласниците завършваха. На изпитите трябваше да представят различни видове текстил. Толкова беше топло на вън. В тези горещини не беше нито за излизане, нито за изпитване. И най-малко за изпит по текстил от животински произход. Според Едора, вълната от овц ...

С НИЩО НЕ ЗАМЕНЯЙ
Свят, ти не веднъж си полудявал...
На приливи и отливи се стремиш
старите си клетки да обновяваш,
пременен, все напред да вървиш. ...

Мед купя ли си, туй е еднозначно –
че ще е от магарешки бодил.
“Защо ли?”, питаш. Толкоз е прозрачно! -
Да ми напомня с тебе че съм бил.
Не бидейки ни Марко, ни пчеличка, ...

пищността откъм
безсъвестие - (гòрък) „плод“ на
сърцепустота

Усещам силна тръпка по цялото тяло,
щом до мен застанеш ти,
толкова зашеметяващо действаш ми,
като погледна твоите красиви очи.
През призмата на любовта поглеждам, ...

открадни ми роза
а пък аз на прах
листата й ще стрия,
него ще затворя
в медальон, във който ...

Да мога да си купя свобода,
пък нека е дори след сто години,
и през глава да хукна от града,
във който моят тъп живот премина.
Да спра да плащам сметките за ток, ...