Със теб напоследък играем онази игра на наддаване,
в която ми казваш, че всъщност си предан и мил,
а аз отговарям, че искрено, искрено вярвам,
но сякаш не ми се участва (не вече) във нов водевил.
Навярно греша, че отново с наострени нокти ...

Навсякъде Тя е...
Каква празнина...
Душата отлита,
изгрява Звезда...

Не е голяма работа – препятствие.
Словесен рубикон и си готов
далеч да стигнеш, върхове незнайни,
да се посрещнеш като бог.
Безсънно до тогава си осъмвал, ...

В ПЛАМЪЦИ
Животът често се шегува
Събира заедно искри
Но пламъците се разгарят
А огънят завършва с дим... ...

Очакване
Аз дълго, дълго чаках. До зори.
Зареял поглед някъде в безкрая.
Дали ще се завърнеш, аз не зная.
Дали ще дойдеш пак при мене ти? ...

Страхът е просто
липсата на Бог.

Бях ли до болка на чувствата верен?
Бях ли готов да обърна света?
Бях ли готов топлина да намеря?
В твоята женска, студена ръка?
Бях ли готов Аполон да надвия? ...

55
Искаш да погледнеш светлината,
но примижаваш и се впускаш в тъмнината.
Така и истината трудна е за гледане,
та много често предпочитаме лъжата. ...

Сега съм три пъти по-млада от живота.
Случвам се в малките прискърбия на птици,
в техните не-полети нощем,
докато светът се притаява
в черупка от кестен ...

Те знаят
Чашите празни са отново,
след безброй изповедни срещи.
Те знаят, толко много,
колкото самите крием. ...

За приказките и нощта
Нощта е толкова виновна,
че е кратка.
Идва бързо
и още по-бързо си отива. ...

Скъпи мой,
Отлитат годините, неизбежно летят!
Отдавна в косите ни бели преспи блестят.
Умора житейска на рамената наши тежи,
жалба по минала младост в сърцата лежи. ...

Бардак в
главите ви,
пустини във
очите ви...
Греховете ...

Все още ти си единствената.
Моя мила, моя бяла гълъбица.
Ти докосваш моята душа.
Ти лекуваш всяка моя болка и тъга.
Мое момиче колко е хубаво ...

Аз теб избрах измежду многото,
в очите ти съзрях сълзи,
в които слънцето пречупваше
калейдоскоп от светлини.
Защото биеше сърцето ти, ...

Пак съм в клетка и сломена.
Мисля как оттук нататък
пак нощта ще е студена,
а денят ще е по-кратък.
Общо взето идва зима. ...

Душа самотна ридае тихо
без надежда, без утеха,
че ти си тъй далеко
и затуй не ми е леко.
Чезне зад облак лъч светлина – ...

Както винаги питаш защо.
Но този път ще ти отговоря.
Точно този път ще знаеш защо.
Защото е твърде студено за мен и сега ти нямаш място тук.
Защото тази болка ти е непозната и не знаеш как се чувствам. ...

Властелин на ледниковите епохи
и близък на слънчевата светлина,
ахроматично своеволен,
с широкоспектърна душа...
Сравняван и олицетворяващ, ...

Да те напиша
и да те изтрия.
Да си спомен,
но да не боли.
Да си всичко, ...

Гори сълзата в моите зеници
и капе неусетно, тихо в прахта.
Греят в небесата далечни звездици.
Няма те! Изтрий сълзите, а не страстта.
Ти, ела, докосни ме! Изгарям от любовта! ...

Шансът се изплъзва.
Шансът е студен.
Шансът е влечуго.
Шансът е с теб –
опашката на гущер, ...

Да кажеш "обичам те" не е сваляне на гард.
Да, израз на чувства е.
Да, разкриване е.
Но на силната ти страна.
Защото е поемане на отговорност. Спрямо себе си и обичания. ...

Бягай, бягай... ще те стигна,
мое време разпиляно,
там, на онази тъмна спирка,
където ще сме само двама.
Ще те прегърна – да ми простиш, ...

Кучето ми умира.
Бавно в очите му потъмнява луната.
Маха ми вяло с опашка за сбогом,
а аз си мисля –
от храната си гони мухите досадни. ...

Отново с чашата в ръка,
връхлитат ме спомени в нощта.
Безумно самотен, страшно раним,
търся отговори за човек толкова незрим.
Защо остави ме така да лежа ...

СИНЕ
Радвам се на тебе, сине.
Радвам се на твоите успехи и мечти,
радвам се на твоята усмивка.
На твоя сън. ...

Седнаха в ресторанта. Тя каза:
– Аз съм блудница.
Той седеше срещу нея. Опита се да отгатне сам защо тя се смяташе за такава.
Върна се малко назад във времето. Всичко – или внезапната част от всичко, започна скоро. Още беше зима и се стъмваше рано. Не бяха обядвали, купоните за студентския стол бяха ...

ЮЛСКИ ГОРЕЩНИЦИ
Може би, без да искам, прибързах.
Вероятно и ти преигра...
Ала пак трезвостта ме разкъсва
като звездна среднощна заря. ...

Защо така е винаги?
Не се оценява дълбокото, истинско чувство?
Остава неразбрано написаното върху лист от коприна.
И какво от това, че пиша?
Нима някой се опитва да разбере, ...

За нищо не ме слушаш.
Съвети не приемаш...
Препъваш се. И падаш.
И кървиш...
Но аз не ти се сърдя. ...

- Вашият свят е отражение на нашия. Нашите недостатъци се умножават при вас и достигат до колосална глупост, мързел и безхаберие.
- Но какво говориш. Нас винаги са ни учели, че божественото е свято и чисто – Пешо я гледа с недоверие и песимизъм – а то какво излиза, че за всичките ни злини е виновна ...

На Емо
Не ми изпрашаш поздрав по глухарче,
с дъха си миглите ми повече не сресваш...
Дори и името ми някак си нагарча,
че няма кой сега да го изрича често... ...

Пожалѝ тази, лудата, Боже,
за подслон взела само небето,
да вирее в тунели не може –
зад стените не диша сърцето.
В нереалности свои живее, ...

В далечна страна, в красива гора често идвал добър вълшебник. Той обикалял цялата земя, но харесвал тази гора и му било приятно да се разхожда из нея. Много грешки и злини поправил този вълшебник, защото обичал света, в който живеел. Е, не всякога успявал да се намеси в делата на злия вълшебник, защ ...