Нека се срещнем на гарата
и се престорим, че не се разделяме
завинаги,
а само изпращаме тъгата
на едно дълго пътуване ...

Удавници
Ще ти призная малка тайна...
(и нека си остане под секрет)
Отдавна те харесвам, а си трая,
не съм свенлив, но нямам си късмет... ...

- Хей, Ряпа, чакай малко.
- Казвай, Картоф – спря се Ряпата.
- Аз подочух нещо. Какви са тея приказки за екстази? Вярно ли е?
- Ааа, Картоф, ясно – искаш и ти малко на аванта за лично ползване, нали? Сори, брато, няма да мине, нищо че си ми приятел. Аз пробвах едно и казах на шефа, че е страшен кеф ...

Появи се като дъжд в живота ми,
вратата на сърцето отвори изведнъж,
и макар да ми се струваше далечен,
ти приближи се и дъгата в мен нарисува.

Да легне есента в тревите,
мъглата да е млечнобяла,
внезапен, огънят да шипне.
в огнище, дълго негоряло.
На двора дремещият орех ...

Реших да спра, оставяйки живота
на скорост покрай мене да тече.
Отбих на "Шел". На мацката зад плота
поръчах сандвич, сода и кафе.
И сядайки отвън на малка маса, ...

"Глупости" помисли Марк. "Как може да си го помисли. Тя, Рита - най-близкият ми човек! Да ми каже, че съм алкохолик? На мен? Най-добрият млад хирург в световно известната клиника Мейо! Пълни глупости. Аз мога да спра когато си пожелая и ще и го докажа."
Марк е човек с желязна воля. Дългите години на ...

Ще се наслаждавам
на всеки миг
свободна като вятъра,
отговорна като небето,
нежна като дъжда, ...

Нужно ми е
да произнасям името ти.
Не точно него,
а буквите и сричките,
с които го облякох ...

Керванът облачен приижда -
неспирни, бягащи коне.
С копита черни той зазижда
надеждите на бистрото небе.
Морето жадно в миг изпива ...

Животът е отворената рана,
пулсираща под тъмната река на мислите...
Извърших ли към себе си измяна?
Кой бог сега ще мe дари с амнистия...?
За този свят ли някога мечтаех, ...

Плоден клас сред горска пролет,
ручей дивен, бряг хълмист,
поминува птичи полет,
гърбом залеза лъчист!
Повей ветрен, гласострунен, ...

Наблюдавам обособяването на нова категория хора - крайно блуждаещи /в/се.
Предложение:
На всичко да сложим Роден край.
Най-важната цел, която при своето професионално развитие българските футболисти най-често пропускат, е противниковата врата...
Можеш да спасиш един човек от всичко, дори от смърт, н ...

Когато денят ти очука те здраво,
когато си в дупка, дори и във яма,
когато да грохнеш си в пълното право,
засмей се на някой! Дори и на двама.
Когато умората бясно те гони ...

Подарих ти сълзите си,
А ти ги изпи.
Подарих ти сърцето си,
А ти го рани.
Подарих ти живота си, ...

Истинската любов не е за ден-два.
Идва, но не отминава.
Понякога е бяла,
но повече е тъжна.
Не избледнява от дъжда. ...

Не късай ти нишките лунни
на сънуван от елфите сън!
Лира звучи тънкострунна,
превръщаща думите в звън.
И спират да свирят щурците ...

Крило на прилеп. Кожа на змия...
На гарван нокът и конци червени...
Магия кротка ще ти заплета
и след живота да живееш с мене.
Вода мълчана. Образ във вода. ...

И пак е вечер. Бризът лек, прохладен
солено ме погалва, закачлив.
Припяват си щурците серенада.
И всичко е „почти” като че ли.
Но в мен дъждовен облак се прокрадва. ...

Буен вятър стройна ела залюби,
щом я видя́, ума си по нея загуби...
Подари ѝ букет от гръмотевици страшни,
запя ѝ песни в хор от виелици прашни.
Милва я с ухания на бризове далечни, ...

Нека вятърът да отвее мислите тревожни,
нека лицето ми поема лъчите светли.
Нека сърцето ми да спре да тъгува.
Нека звездите небесни да се разсипват!
Тази радост и блян не докосват всеки. ...

– Алекс да седне отпред, да не се изцапа. Ти седни отзад.
– Това е то мъж, чуждото до него, аз отзад до теслите и мистериите и кучета ме яли.
– Той за по-безопасно, бе Мирче – обаждам се аз.
Возим се в комбито на Тодор. Ползва си колата главно за работа и е пълна с най-различни инструменти. И бая пр ...

Един поглед,
А може би два.
Не ми стигат.
Искам да те гледам постоянно.
Гол. ...

Живях между капките.
Танцувах и пях.
Казармени куплети тихо редях.

Ти си като доза хероин,
зла отрова, завладяла вените.
Ти не си невинен херувим.
А си онзи, изкушавал Ева.
Като разрушителна вълна ...

Какво ли крием зад маските?...
Тъмните си страсти и мисли...
Колко сме всъщност опасни...
Онова, което сме намислили...
Тайните мръсничко бели са!... ...

Наяве или сън
Да се взираш по дванадесет часа в монитора съвсем не е лека работа. Отстрани погледнато, дори може да се каже, че е нищо, дето казва народа, нито вятър те вее, нито дъжд те вали. Седиш, тракаш по клавиатурата, отвреме-навреме подпираш глава с ръце и си придаваш дълбокомислен вид, после ...

ИЗМИСЛЕНА ПЕСЕН
Р. Чакърова
Мина. Ден като ден. Като всички останали
преминаващи делници в безучастни недели.
Като ден, който трябва да бъде за двама ни. ...

Стъпваш тихо по земята –
самодива с цветна пелерина,
огньове палиш във съцата –
палава...
изящна... ...

Тъгувам те с каприза на дете,
изгубило любимата играчка,
тъгувам те със порив на сърце,
туптящо във гърдите на глупачка.
Тъгувам те със жажда на лоза, ...

Много пъти се борех с това да не падна...
Да не видят душата ми долу в калта...
Често тръгвах, преди да е станало лято,
и се връщах самичка в студа...
По-добре бе да имам изстрадана гордост, ...

Времето
Времето лети ли?
То просто е сега и тук.
Относително сивее с часовников
отрязан звук. ...