линк към профила ми в soundcloud: https://soundcloud.com/penchoparashkevov
линк към песента в youtube: https://www.youtube.com/watch?v=W-1p6zWcewA

Появява се-изчезва и пак, и пак, и пак. В гледане на курсора Жорката прекара следобеда си пред празния лист на аутдейтнатия си майкрософт уорд 2003. Искаше му се да е писател, вярваше че има какво да каже и че има с какво да въздейства. Искаше му се да промени света някак и по този начин, с писане, ...

Шепичка облаци плува в небето лениво.
Вятър люлее небесната люлка.
Залез тревите в оранжеви краски залива –
тихо очакване вечер, по юлски.
Грейва високо, зад облаци сърп месечинен, ...

37
Когато Ева в райската градина съгрешила,
тя всъщност тайните житейски е открила.
И незаслужено до днешен ден си пати,
че с разум и любов човечеството е дарила. ...

Вали.
Навън дъждът разлива
излъганата меланхолия на дните,
в които не сънувам
и изстивам, ...

Влакът за Стара Загора спря за престой. На един леко открехнат прозорец кацна любопитна муха. Точно под прозореца стоеше младо момче, което, съдейки по отворената книга в ръцете му, четеше нещо. Това обаче беше доста скучна картинка.
Мухата се огледа, потърка предните си крачета и забръмча из коридо ...

Отново се върна на работа. По-точно, отново я взеха. Още по-точно, простиха ѝ последния гаф и я върнаха сред екипа.
С нова задача.
Кожата ѝ все още беше влажна на места от току-що взетия душ. Лежеше по бельо върху прилежно оправеното си легло и гледаше тавана, покрит със залепващи се звезди. Вратата ...

Като поляна някъде високо в планината
обсипана със пролетни цветя
разцъфва тази сутрин Любовта.
Ше те прегърна, както слънчев лъч цветята
изкъпани във сутрешна роса ...

Вървя по пътя неутъпкан,
капки дъжд падат
в моите изкаляни нозе.
Косата ми рошава и мокра
разпиляна, по нагърбените ...

Fear not the words of beautiful liars,
of snakes and of time-consuming vampires.
Fear not the slithering creatures in your feet,
fear not the monsters in the darkened street.
For fear is the most vicious mind-killer, ...

Не, аз не съм съвършена.
Пия кафета, пуша цигари.
Надбягвам се лудо със времето,
Не обичам празни слова, излишни фанфари.
Шумотевицата не е за мен. ...

Времето е в нас, Апостоле, променя ни –
бавно, упорито, неизменно…
Ние няма да останем в него – дребни сме,
липсва ни безмерната ти смелост!

Ходила съм насам-натам.
На много места.
Виждала съм много неща.
Очаровала съм се от различни персони.
Разочаровала съм се от безлични хора. ...

Чудя се - какво ли е това място,
където всички сме събрани...?!
Експеримент на нещо или някой?!
Без значение - щом Бог в нас пее...
Това е градът, откъдето са всички... ...

Това е версията с женски вокал.Текстът е на съфорумката ни Евгения Георгиева -Гери 24.
Аз мисля,че това ще бъде официялната версия на песента,а другата да си я слушаме с приятели на маса.Приятно слушане!

Тя не е нещо, което можеш да дадеш по задължение, а само когато си готов...
Прошката не е само думата "простих", а усещане за лекота. Непочувстваните думи се усещат от отсрещния като хлад, сковаване, но не и като прошка. Машиналното изричане на "Простих!", не дава лекотата, която съгрешилата душа оч ...

16.07.2016 г. Велин

България! Ти, родино мила, ти, родино свята, къде си? Къде се изгуби? Може би из тъмните кръгове на злите езици, които те управляват?! И ти, българино ,къде изчезна твоят глас? Нима го продаде за две кебапчета и бутилка сок? Защо ти, българино, не запази онова старо и добро време? Защо се продаде на ...

(204)
Разстоянието в мислите
се стапя бавно
Смалява дните
вече сме наравно. ...

Навън дъжда е проливен,
а сълзите в очите напират.
От вчера се питам защо?
тъгата е в моето сърце.
То всичко в живота отминава. ...

Теб още те няма
Тъжна е Луната без теб.
Облачна пелена скрива лицето ѝ,
защото теб още те няма.
Плаче реката за теб. ...

Тя е къщичка вехта
в непроходна гора,
с посивели пердета,
с изподрана врата.
В нея няма камина, ...

Ех, Апостоле, виж от висините небесни
нашата мила страна тъне сега в непрогледна тъма!
Светлик беше ти, сам-самичък, единствен в своя род.
И тогава цяло българско бе в тъмнина,
но ти, като огън свещен, запали българските сърца ...

Бог плаче - дъжд вън вали,
как тоз ром се не смили
над младия човек,
и то в 21 век?
Защо се е държал кат звяр див ...

Целувам те и после се събуждам,
И плача дълго, чак до сутринта.
Изгубих те, а имам адска нужда
Да си до мене именно сега.
Сега си блян, мистерия, магия, ...

Ръцете ми исхемизират,
когато те прегръщам.
Като сънища на мъртва котка
и реч на инсултно болен,
никога не се връщат.

Да не признаваш нищо постигнато от противника си говори,
че или те е страх от него,
или че му завиждаш,
или че не вярваш на собствените си възможности.

Ще те убия, Бога ми, ще те убия!
До гуша вече ми дойде от теб!
И к'ва е тая нова гюнвендия?
Да вземеш най-накрая да се спреш?!
Не може, Боже, да съм толкоз грешна, ...

Тя дойде, отне две майки и
Ние в първата редица сме
изправени и сгушени,
изплашени и тъжни,
наш ред е. ...

Дъждовни
Капки...
Цвят
От Роза...
Изкъпан, ...

Заспи леко като мъничко дете,
затвори очи под синьото небе.
Изпрати с усмивка светлият ден,
прегърни всеки хубав спомен за мен.
Отпрати всяка лоша мисъл и тревога, ...

Научих се... да мълча, когато се връщаш.
Научих се, да не правя крачка напред, когато стоиш срещу мен... Да отмествам поглед от твоя, за да не потъна в него отново. Научих сърцето си, да не се радва, когато ме обичаш за кратко... Да не казвам, че те обичам, когато гледаш в очите ми и шепнеш, че ти л ...

Моята сватбена рокля щеше да бъде с корсет от фина дантела, дантелени щяха да бъдат и ръкавите, дълги и широки като на средновековните принцеси. Полата щеше да е от шифон и меко да обвива краката ми. Влюбила се бях в този модел, когато преди няколко години ходихме до Асеновград и го видях на една ви ...

Автор: Генка Богданова
Нежна, или напориста,
скромна, или дяволита,
свята чувствена и чиста -
Тя пристига без да пита. ...

Едно неугасващо чувство ме изпълва.
Тръпне душата, сърцето спира в миг!
Разтапям се в очакване,
сърцето грее от любов.
Не се луташ в мислите сиви, ...

Добро утро, мила моя,
погалвам нежно красивото ти лице.
Цяла вечер гледах те в захлас,
как тихичко спиш и не можех да заспя.
Не искам нито миг да изпусна, ...

145. Губиш тогава, когато паднеш духом.
146. Любовта в наши дни е циркова арена - има и еквилибристи, и жонгльори, и укротители на зверове.
147. Унищожи това, което не искаш да попадне в чужди ръце.
148. Селската идилия съществува единствено и само в мечтите на хората.
149. Любовта си тръгва. Приеми ...