2
В къщата на семейство Пиърсън всички се будят, готови за новия ден. Слънчеви лъчи навлизат в детската стая на невръстния Дейвид. Момчето отваря бавно очи. За него всяко събуждане бе съпроводено от безпричинна усмивка – сякаш машинално проявяваше тази емоция.
Той бе ,,богаташчето’’ – така го нарича ...

Разхождам се в града на
твоите мечти.
И мисля си за тебе, мамо.
Научи ме да бъда силна.
Но понякога, ...

Деца в режим на изчакване
(от цикъла „Низвергнатите”)
На всички дечица, недочакали решение от Фонда за лечение на деца…
С треперещи, напукани ръце,
с прорязано от бръчките лице, ...

Тази нишка се къса!
А в двата ѝ края си мислим,
че е вплетена здраво в сърдечните струни навеки.
И я теглим към себе си с гордото чувство за собственост.
Само хората теглят така. Но без обич умират. ...

Спомням си големите ни чаши
в кухнята със сините стени
и масата, застлана със чаршафи,
избелели от засъхнали сълзи.
Както го заключихме отдавна, ...

Замечтана е нощта
и в прегръдки замълчала.
времето не язди бясно
сенките изтръпнали са
в събуждането на зората. ...

Прокрадваш се в мислите
мраморно чиста и
сте́леш дъха́ си зелен –
запълваш ми листите,
шепнеш ми истини ...

ТИ
1.
... ти си
в мойто
дежурство... ...

I stand in front of one-sided glass,
Staring in the darkness.
You are on the other side-
so far, so far from here.
Your picture is all I now see- ...

Отиде! Отиде си лятото
и есенни листи закапаха.
Отдавна обра се посятото
и дните мъглите захапаха.
И дъжд ни вали по сандалите, ...

БЕЗ...
Безславно ще те напиша,
/всъщност описва ли се любовта се питам,
когато в бреговете ти се блъскам/,
ще те напиша с думи, които ме режат, ...

Обичам когато
сладко се усмихваш ти.
Обичам когато
погледна дълбоко в твоите очи.
Обичам когато ...

Сбогом, моя Приятелко!
Сбогом Самота!
Дълго ми беше вярна,
но времето ти отлетя...
Полунощ е и трябва ...

Всички знаете, че една книга има увод, изложение и завършва със заключение. То и с гражданския брак е горе–долу така. Започва с увод и следва изложение.
Ако обаче през време на изложението вземете много да се излагате, бързо следва заключението и от голяма книга се превръща в къс разказ с неочакван ...

Изгуби се магията която!?
Тлееше с години в нас.
Но ето че дойде мига във който,
от нас избяга любовта.
Със теб изгубихме искрата... ...

Един вятър се бе извил оная декемврийска вечер в село Добряково – не ти е работа! Сякаш свиреха сто каба гайди! Търкаляше тръни, камъни, клони, кършеше дървета, полудял беше. Мъжете на селото се бяха разположили в селската кръчма, викаха един през друг, а Цецо Тутманика гледаше объркано.
–Хайде бе! ...

Всички говорите за любов,
а в ръката си имате нож.
Искате да бъдете различни,
тогава спрете да бъдете двулични.
Мислите само за пари, ...

Остаряла любов
Недей да ровиш в миналото ти
защото там остана любовта ни
и нявгашният огън не гори
тъй, както бе горял във младостта ни! ...

...Плувах в необятно синия океан...
...очите ми постоянно срещаха нови за мен създания...но никога не ме беше страх отново да отворя сърцето си и да ги допусна до моята същност...
...ръцете ми често се протягаха да се докоснат до невиждани до момента непознати същества и творения...но никога не си п ...

И все си мислят, че ми е добре
но не знаят всъщност нищо...
За сълзите, за разбитото сърце
и говорят, че съм имал всичко!
Нищо не му липсва – гледай. ...

По закона на случайните вдъхновения,
с одобрение от ордена на внезапните изблици,
без чернови и поправки,
по наредба на спонтанните подтици,
пиша писмо до Съдбата. ...

Милиони звезди в небесата,
греят над нас.
Блестят ярко през нощта
и залязват с красивата Луна.
Звезди милиони, но ...

Защо избягваш погледа ми...?
...погледни ме смело във очите.
то и аз не съм безгрешен
Просто погледни ги
Те ще ти разкажат всичко... ...

Есен е. Напира тъжен здрач,
като в миражна жарка вечер,
с котешки молещ плач
и едно лице в моите шепи...
Него ли целувах или сумрака? ...

Връзката ми се разпада,
спирам, за да се събуя,
тръгвам боса във снега,
бяло куче ми пресече пътя,
утре няма да ти липсвам.

Застиналост
Мир. И тишина.
И малка доза самота.
Куршум в цевта.
И усмивка на уста. ...

ЖИВОТ
Живота ми сякаш е зла чернова,
набързо свалена върху сива хартия
от седящата в парка вехта мома
след поредната луда душевна стихия. ...

Една птица изпляска с крила и полетя.
Перце от нея се откъсна и с вятъра се заигра.
Загледах се във странния му танц прехласнато.
Всичко друго беше в нищото оттласнато.
Видях как слънцето през него прозира, ...

Пътят
Пак птиците ще отлетят на юг,
и гроздето ще се превърне в гъсто вино,
а нейде пеперуди ще умрат,
преди да завилнее люта зима. ...

Разказ от Генка Богданова
- Бог да те съди, кръвопиецо! И на този, и на другия свят покой да не намериш! Дано с тази кървава ръка, с която закла мъжа ми и остави децата ми сираци, сам да затвориш очите на най-милото си!
Докато изричаше тази клетва през потока от горчиви сълзи, Евгения потръпна невол ...

III. – Ранна младост.
1.
И така – стигнахме до оня велик ден в историята на човечеството…Е, не чак на цялото човечество…Дори май не на по-голямата част от него…То и от останалите кой ли е научил…Ама поне за мен е бил знаменит ден…
Нали и аз съм част от човечеството…Даже по-голямата част за себе си…И ...

Изгаря всички картини които посмея да нарисувам...
всички пътища ...всички коридори..всички врати..всички стаи..всички местенца..
всичко е в неговия имот..
с всичко и с всеки ми показва ,че това не е моя живот..
Изваял е тялото ми...не ми принадлежи.. ...

Залък хляб
Поредното ненаселено пространство. Поредната кола задминала ме на пътя. Жега. Гол до кръста неспирно на кормилото. Суичера вързан около седалката. Потника вътре в големия му преден джоб. Ризата омотана някак си около кормилото. Така работеше схемата. Леко досадно и не много удобно но усло ...

По едно перо
е нужно, да се превърне
сламата в гнездо.
Едно перо от мен…
Едно от теб… ...

величаене
подхлъзва и човек след
туй отчаян е
...............................................
величаене ...

изобилие
от
насилие

Ќе го видам своето попладне
пресечено како јаболко на два дела
и ставено во хибербола.
Некои луѓе
никогаш не сфатија зошто пишувам ...

на Д.
Защо бе тайно всичко между нас?
Така и не разбрах... И днес се питам,
дали не си измислих твоя глас
и оня твой невероятен ритъм, ...

Драскащ небцето,
трудно смилаем,
с вкус на проклето,
неподражаем,
сух, пеперлив, ...