Изправи се срещу страховете си, за да видиш колко много те владеят всъщност. А днес разбрах, колко много ме владеят моите. Те владеят целият ми живот. Страхът стоеше пред мен и ми се присмиваше... питаше ме през смях как имам дързостта да се изправя срещу него и отново не изпусна да ми припомни как ...

Спомени –
капчуци по терасата ми
танцуват брейк.
Счупвам на врабчето
от кожухчето на хляба – ...

Откъсване
Майка и син
На най-добрия ми приятел
Угасва животът в сърцето ти, мамо!
Очите пресъхват! Пулсира кръвта ...

Безбройни дълги вечности,
напрегната и сложна,
разделящо студена
бе сухата ми кожа.
От светлото боли ме. ...

Ти пишеш за мен, аз пиша за теб –
пишем все за еднакви неща.
Не нося тази душа на поет,
но, моля, приеми ме така.
Обиколка след обиколка ...

Тихо тлее на луната светлината слаба,
в сянката ѝ сгушена е къщата на баба.
Останала сама като сираче,
тъжно приведена, сякаш плаче.
Прозорците ѝ тъмни, по-мъртви от очи на сляп, ...

Тя бързаше към огън лунен –
жаравата под нея заблестя.
И не във лудостта безумна,
а в римите се разгоря...
Тя думите ориса с обич, ...

Вятър и мъгла,
сърце, прокудено в пустиня.
Вятър и мъгла,
душата страда, но не иска милостиня.
Вятър и мъгла, ...

Съседите ми не са добре,
тихи са и не се усмихват,
аз просто притъпявам сетивата
с различни цветове като лилаво и жълто.
Искам да съм думата дъжд, ...

Пътят бе преграден от отсечено дърво. Кочияшът спря конете и, докато се оглеждаше уплашено, се зае да обърне каретата. Тясно бе, затова маневрата щеше да му отнеме доста време. Графиня Лейра дръпна завеската и надникна навън. Веднага разбра, че ги очакват неприятности. Обърна се да сподели опасеният ...

Тиха лятна нощ се сипе над удавени
в черен полумрак прелестни звезди.
Безброй болезнени игли
бодат се в ледено сърце и две изсъхнали очи...
В душата мрак, волята е мъртва, ...

Съблечи последната ми дреха
и ще видиш как под раните отляво
все още диша споменът от месец юни...
Поугаснала е суетата,
клоните тежат без плод ...

Всеки ден е полет
от твоята скала.
Ежедневно ти се пробваш
дали още си летящ.
Махаш неистово с крилата, ...

Порой от чувства в мен вали.
Следите не търси.
Реки по вените потичат.
Мислите летят
и по долини се свличат. ...

,,Ние не получаваме мъдростта –
трябва да я открием сами, след път през пустиня,
който никой друг не може да извърви вместо нас..."
Марсел Пруст
Дългият път, който е трябвало да изминем, извисявайки се над всяко едно предизвикателство, ни прави по-силни, но след себе си оставя отпечатък, зад който с ...

Ще хукна някой ден със вятъра
по тези улици слънчасали
да се нагледам на театъра,
от фусти двойно урочасани.
Да ги разрошвам и блондинките ...

//
// Ти, който по-късно покажеш тук своето лице! Ако твоят ум разбира, ти ще попиташ, Ние кои сме, Кои? Попитай зората, попитай росата, тревата попитай, попитай леса, попитай вълната, морето попитай, попитай дъжда, и вятъра в бурята люта попитай, попитай любовта. Попитай земята, земята на страдание ...

Генка Богданова
Тунджа влачи водите лениви,
лятното слънце се къпе сред тях…
В спомени стари, спомени живи,
своето детство и младост видях: ...

Доверчива,
мека, като глина,
Душата ми, погалена умело,
горчиво плаче и чупи се на половина,
доверието между нас умре ли. ...

Щастлив си с мен,
в съня ми ме целуваш,
крадеш си радост
от заспала тишина,
усмихваш се... ...

ТАМ

Мама каза, че светът е шареникакъв!
Как хем е шарен, хем е никакъв?
Кака каза, че е ходила насам-натам.
Как хем е тук, хем е там?
Кога ще порасна и аз накрая, ...

Не си отивай, Слънчо, не избързвай,
от върховете ти се сещам жива.
Огря зарана – китка вързах,
а тя оказа се парлива.
В росата се огледах – диамантно ...

На земята здраво стъпвам,
живота си държа в ръце.
От думите си не отстъпвам
и дишам, страдам от сърце.
Домът е мойта крепост, ...

Тебеширен залезът прокапва
върху облак захарен памук.
Животът – черно-бяла снимка.
Животът – огън, взет от друг.
Почистваш пролетни дървета ...

Към склона слънцето препусна,
смали се и изчезна от града!
Като отсечена – нощта се спусна
за да прикрие теготите на света!
Едно самотно куче в мрака, ...

Много късно молиш за любов
и късно питат ти очите,
не чувам ти, отчаяния зов,
свършиха ми, даже и сълзите!
Надничаш късно и в душата, ...

Колко много се
е писало и против
войната, и за
мирà без въздействие
върху действителността...

Òбла е, мамо,
Земята, а òбличка,
мамо, сълзата...

Човек има нужда да вярва. Човек има нужда да вярва в нещо стабилно. Какво по-стабилно на пръв поглед от вярата? Човек вярва в Бог, защото подсъзнателно или не усеща собствената си преходност, слабост и колебливост. Как да вярва единствено в себе си, като знае, че утре… Не! Може би още след миг би мо ...

Празник е, щом си до мен.
Делник е, щом си със друга.
Жребий, от теб подреден -
имам за него заслуга.
Празник е погледът син, ...

Някога, в някакво село живело едно бедно семейство - леля Иванка и чичо Петър.
Къщата им не била голяма, но за тях стигало. Дворчето също било малко, но поддържано с любов. Всички се спирали с възхищение пред добре поддържаната градина.
Чичо Петър работил много. Той знаел, че с двете си ръце трябва ...

Ръцете ти, загърнати около мен
и начинът, по който са положени
са рамката, мечтана всеки ден,
завиждана дори и от шедьоврите.
Обграждаш силно, нежно приютяваш, ...

В прегръдката на май
роза прекрасна цъфти
и ангел от небесний рай
унася ме в мечти.
И с копнеж за нещо чисто ...

12/ДУМИ ЗА КРАДЕЦА
/30.10.2016г./
Та той неистина е спец
ти няма как да го познаеш,
за тебе е дори светец, ...

По едноименното стихотворение на Тома Измирлиев, отпечатано във в. “Утринна хасковска поща” на 10.VІ.1928 г
Картини, стихове, цветя
и рецитал тъй кратък.
А след финала: Той и Тя,
изпращане и тъй нататък. ...

Още ме държи девети май
в потрес и душевна дисхармония.
Деца-войници от натрапен „рай“.
Що за колективна патология?!
Хитлерюгенд има своя брат: ...

Като хубава песен си ти,
като стих си от древна поема,
от очите ти слънце струи,
а луната от блясъка взема!...
Ти си оня стремителен бяг ...