Като полета на птица
Силна съм - дори когато,
на лед превърнеш се към мен,
имам и мечти богати,
и песента на юлски ден. ...

Бутилка ирландско уиски-малц,
свободно време, имам компания.
Шостакович слушам – втори валс,
римувам любов с лични терзания.
Тиха вечер. В провинциалност. ...

Трезва и красива,
Със Сърце в лед обковано
И лице сковано.
Стая пълна с хора
От наркотици пребледняли. ...

Събуждам се в зори опасно кисел —
на риба съм, а още нямам стръв.
И заради таз жестока мисъл
светът ми крив и гледам го на кръв.
В леглото ти поднасяш ми кафето, ...

***
Най - дългата разходка
е тази, която няма да свърши...
и началото и до безкрай...
като колело ще се върти...

За тебе бях обичана и нежна.
За тебе бях приятел и жена.
Сега към мене не поглеждат
и нито Бога, нито пък Смъртта.
Припев: ...

Сърцето ми тупти извън преградата
с бесен ритъм недостижим,
единствена утеха е наградата,
че тук съм и съм още жив.
Простенват нежно ветровете на безвремието, ...

Желание
Стоплѝ ме със усмивка нежна
и поглед пълен с топлина,
протегни ръце към мене,
обвий ми нежната снага. ...

Пътуващ без билет
(Главният лиричен герой е аф,торитета!)
Докът си бърках манджата с ориза,
ей тъй,едно ми прималя...
Зачудих се огледах се – кръвното ли, що ли? ...

Гарата тука остава и тихо въздиша.
Пътници наблюдават, как тополите тичат.
Движат се бързо заешки сенки
и неясни обекти, като разхвърляни бенки.
Монотонно по пътя автобусът се носи, ...

Моя синя тъга
мое щастие бяло
влюбено във брега
на съня ми до нямост
всеки миг съм до теб ...

Не ме помнѝ, светът е малък,
навярно утре ще ме срещнеш.
Навярно ще покълна в пламък
или пък в лятото горещо.
Не ме вини – невинен полъх. ...

Защо така избяга Любовта?
От Мен, от Теб, от Нас сега?
Всичко свърши помежду ни,
В сърцата ни ехтят горчиви думи...
Като стрела от лък прониза ни тишината ...

Всичко е наред, уви...
Всеки, другият спаси.
Макар, да не разбрахме как.
И да прилича утрото на мрак.
Е истина, че ме спаси... ...

Дочу се тътен - заваля,
небето сякаш се разтвори!
Светкавица раздра нощта,
простена вятър през начупените клони!
След изгрева настана тишина, ...

Самодива
Ще ти разкажа приказка една,
написана от малка самодива.
Във думите дали ще се познаеш,
магията дали ще те достигне. ...

Ти си прекрасен спомен от минал живот,
настоящ пламък и минал отблясък.
Ти си подранила среща в миналото
и закъсняла в настоящето.
Ти си ритъмът тих и милувка, и нежност, ...

В живота на мъжа обикновено има две жени –
едната приготвя за него огнище, а другата – клада.
Рая Видинска
Чупиш сърцата ни, сякаш че с брадва
и от парченцата огън си стъкваш. ...

Вечерите – хладни. Дните пък са жар.
Думите са гладни. Говорът – пожар.
Спящи са тревите. Вятърът е спрял.
Свлича се небето – с прът съм го подпрял.
Вързах и луната с нишка от звезда. ...

Посветено на битката
. във Върбишкия проход
. 26 юли 811 година
"Ето, ти победи. И тъй вземи
каквото ти е угодно, и си иди в мир" ...

Отдавна ти е тъжно да ме гледаш –
един и същ, наивен и безличен.
Постой, не бързай да си тръгваш.
Спомни си, че все още ме обичаш.
И знам, че вече съм изгубен – ...

Гарван грачи от тополата висока!?
Пее песен с дрезгав глас...
Пее той за мъката човешка.
Грозна е но е за нас.
По пътя черен вятърът играе, ...

johan:
Дъждът валя, валя, валя...
и пак изцяло ме размекна.
Сега с подвити колена,
направо искам да приклекна. ...

АРМАГЕДОН
И пак Земята ще се чисти,
ще се отърсва от греха,
ще ни спохождат мрачни мисли,
за „ Интересни времена ”. ...

Стъпка по стъпка вървя.
Приближава неизбежното утре.
Будна или ще спя,
часовникът удря последна секунда.
Нарамила само душа – ...

Страстта е черна.
Поглъща всичко.
Всеки един друг цвят изчезва.
И се свива,
свива, ...

Няма на земята по-велика сила,
от жена, която детенце е родила,
да се труди, да обгрижва,
но умора не усеща, когато думи
сладки чуе, като "мамо" – мили, нежни... ...

Кротка, уморена и красива,
дъхът ти гали моите гърди.
Притихнала, усмихната щастливо,
притворила за сладък сън очи,
лежиш до мен. А аз съм още буден. ...

Присядал ли си на трапезата на вятъра,
да те гощава с волните си ястията?
Да ти долива до насита от отварата
от трепетите на безпосочията.
Докосвал ли си сянката безплътна ...

Ако ми оставаше поне година живот, щях да тръгна да те търся из целия свят. Ако ми оставаше поне година, щях да те целувам, както никога досега; да те прегръщам силно, както никога досега; да гледаме всеки изгрев, всеки залез, звездите, както никога досега. Щяхме да направим всичко, което не успяхме ...

Родил съм се
и почнал да пея,
най-близките хора –
във стрес,
бебета плачат, ...