Тишина, а в нея мисълта будува...
Сърцето свито в самота ревнива.
Умът опитва се да плува,
но къде ли... Всичко е лъжа.
Тишина която веч' спокойствие ...

10.
Колкото и да се мъчих не можах да затворя отвътре проклетата врата. Както и да я дръпнех, винаги оставаше малък процеп. Не знаех дали Марсчо може да надушва следи като куче, но ако не можеше, дали открехнатата врата нямаше да събуди любопитството му.
Катя ми изкрещя да оставя всичко и аз я послу ...

Защо ли все по-рядко
с поглед диря звездите?
Защо ли вече не чакам
добра вест от луните?
Защо ли вече не питам ...

Пролетта!
Разцъфнало момиче–
обкичено с цветя!
Пролетта – трепетна тревичка –
зов на младостта! ...

Изневеряваш ми със слънцето,
с него си шептиш,
до прозореца изправена,
бързаш да го поздравиш.
С вятъра се заиграваш, ...

Морски бриз подухва леко,
слънцето гали всички сетива
и щастливо му е на човека -
Пролет е, а ухае на тъга.
Денят прекрасен е за срещи, ...

Скърцат мечтите, скъсяват се дните.
Лятото бърза да хлопне вратата.
Глупава болка премигва в очите.
Смръщвам носа и си връзвам косата.
Скривам си няколко сребърни нишки. ...

Ще те обичам тихо... И от разстояние.
Ще ме боли от твоето отсъствие.
Ще си припомням твоето ухание,
очите ти, и допирът на пръстите...
Когато тихо спуска се нощта ...

Под тънкия шлифер на пролетен сняг
бълбука смехът на кокиче.
Развързало кон от небесния впряг,
препуска сърце на момиче.
В паркура жокейката облачна днес ...

Комините на щастието са бездимни,
прелитат гладни гларуси,
дори и пролетта бе зимна,
не помня пясъчните замъци.
Не помня никое пристанище, ...

Копчета вакли по риза зелена –
агънца в тучна поляна.
Бялото стадо се щура пленено
или от сочност пияно.
Остри тревички с наболи ушета ...

Всичко, което ти казах, лъжа е.
Как ми се иска да знаеш това.
Всяка дума, която ранява, вещае
разруха в две любещи силно сърца.
Всичко, което ти казах, ме трови. ...

- Някой да помогне - викаше тя,
а аз тичах за лекарства, за малко свобода.. .
Тя, горката, вярваше в чудеса.
Лекарят дойде - малка надежда в сърцето и зачака...
И пред мен вика и пищя, а болката остана и в съня... ...

Срещнали се във гората -
баба Меца с Вълчо - страшен,
а наблизо сред листата,
скокна заекът, подплашен:
- Бабо Мецо, стъпвай леко! ...

Защо светът е толкова
несправедлив и милост няма?
Или е просто зрителна измама.
Погубва ни за нищо
с най – леката ръка. ...

Живот беше и пролет пъстра,
жребче ми гривата развя,
тя бе цвете неоткъснато,
с любовен аромат, мечта...
Не ѝ признавах – ...

Не бягай, просто остани...
Под изморените от пестициди листа, скитай из улиците пълни с омраза и търси правдата. Защото всички се отказаха от това начинание. Трудностите винаги са били пречка, но и най-бленуваните успехи стават по-сладки след един куп от омраза и провали. Онзи, който не се проваля, ...

Днес, всъщност, съм щастлива,
защото утрото видях,
то посрещна ме с усмивка мила
и за възможностите шанс съзрях!
Щастлива съм, защото виждам ...

Някъде, някога, много отдавна, преди хиляда лета –
в дивна, далечна и непозната, приказна, малка страна
скромно живеела в къщица бедна, чудно красива мома,
в двора си гледала тя за разтуха свежи, уханни цветя.
Имала също приятели верни – куче, котак и петел, ...

Ще останат следи по стъклата
от червената наша луна,
тъмно червило по чашата,
няколко снимки в дъжда.
Вероятно чадър или шалът ми, ...

Имам кофти треска,
чувствам се приплескан
и живея някъде назад.
Скоро ще науча,
свойта страшна участ. ...

Една любов,а колко много болка!
Една любов, а езеро сълзи!
Една надежда рухнала и толкоз!
Една жена, а хиляди лъжи!
И тази нощ ще бъда пак със нея. ...

Изборният дъжд започва този път през март,
засипва с напоителната безпощада,
дъждът пристига със пороя на хазарт,
обилен върху жалката порутена фасада...
Изборният дъжд стоварва тежки капки, ...

"Разтърсвам душите ви" –
казва тя и отминава.
Тая жена е бедна,
нищо не притежава,
не е изискана дама, ...

Какво прекрасно попадение
е сайтът, пълен с откровение!
Намерих тук аз забавление,
приятели и вдъхновение.
Хореи, ямбове, съждение... ...

129/Със него сядаме в кафето.
И си поръчаме кафе.
С жените, както е прието,
със тях се чувстваме добре.
И казано дори банално, ...

Да е жив и здрав бати Съби!
автор:Ели Елинова
Вървя по правите улици на моят град и с удоволствие поемам от ароматния въздух, напоен от цъфналите липи. Вятърът нежно полюшваше златистите ми къдрави коси. Нощта се спускаше и забулваше в сянка градът. Тази вечер е много важна за мене.Вчера ми звъни мо ...

Предполагам, че за пълното щастие не ми достигат 288 часа или 17 280 минути, или 1 036 800 секунди.
А може и иначе казано – от Понеделник до Петък през седмица.
Някакво глухо усещане за неизбежност.
Без паника – просто напомняне, сърбеж в ушите
Системата е скапана. В свят, в който чукаш за без пари ...

Да храниш животното
в себе си
е толкова красиво
и убийствено.
Саморазрушението ...

Какво за себе си да кажа?
Дали за скръб, за радост и печал...
И за любов ли да разкажа,
до нея дето все съм си клечал?
Вървях напред и все го чаках ...

Събличам те.
От теб самия.
От ненужното, натрупано през времето.
Прахта тежи като олово.
Вземам я. ...

Гарваните кацат по каруцата,
някога червена, а сега – разпрегната,
спряла колело
в хълбока на късния декември –
бедната, довлякла се най-после, ...

Промъкнах се като крадец
в душата ти,
разбих ключалките със взлом,
откраднах шифъра,
разкрих Съдбата ти, ...

Написах ти писмо – отчаян вик
на неполучилата отклик обич...
Оставаше един последен клик,
та окончателно да я загроби...
С надежда пратих ти емотикон – ...