Ако изплача тъжните неща докрай,
морето няма вече да е до колене
и няма да съм Ева от неземен рай,
ще ме лекува Време,
но от сърцето по парченца ще отнеме. ...

Понеже вярвам още в разни приказки,
вълшебства и чудатости, и феи,
издирвам спешно лошата орисница,
която да ме прободе с вретеното.
Да идва да ме омагьосва, че от сънища ...

13/ПРЕДПРАЗНИЧНО
Очакват празника на наш'то село.
И всички се приготвят за това,
Тук всеки върши това най-умело,
напрягайки си умната глава! ...

Изглежда толкова голямо
пространството на нашата раздяла,
че невъзможно е за двама
да споделим вината оцеляла.
Небето е оловно, тежко: ...

Между теб и мен
лежи цял един глобус
(или свят),
някоя и друга чужда любов
(все още в цвят), ...

Прераства понякога в миг необмислен,
правдата в трудно преглътнати спорове –
стрели забити, без много да мислим.
И с гняв, вместо с обич, партньора оборваме.
Във гняв изречени грозните думи ...

Today's the day you seek, not tomorrow.
There is no future time for you to borrow.
Smile right now through pain and grief
even with empty hands, but a firm belief –
not a blind fool with eyes and ears shut, ...

Късна есен, лист понесен,
хладен вятър, тъжни дни.
Светъл спомен-миг отнесен
на забравата в мъгли.
Малко трябва на сърцето ...

Сатенът се слива със моето тяло,
две капчици стенат в очите ми гладни,
разплитам косите, покриват ме цяла,
докосвам страстта ти с ръцете си хладни.
Изследвам извивки със палави пръсти, ...

Във съня ми идваш босонога,
бавно стъпваш ти на пръсти.
Заблестява стаята ми тъмна
на душата някак топло става
и не искам, и не мога ...

Липсваш ми
Така ми липсваш в нощите студени!
Леглото се превърна в саркофаг.
Последните надежди то отне ми,
и всичко се повтаря пак и пак! ...

Със моята, завити под юргана,
похъркваме и двамата във такт.
Сибирски студ навънка е захванал...
А тук треперим в синкавия мрак.
Най-сетне постепенно се унасям, ...

Любопитен
Ти знаеш ли аз колко те обичам,
и как не искам нищо във замяна,
освен в един живот със теб да тичам,
и свят да ни се вие от наслада!... ...

С цел предаването на идеите, които ще изложа в това есе, ще предложа една разширена дефиниция на теоретичната основа на понятието „наука”.Това е система от логически подредени знания с цел да опише процесите, изграждащия материалния свят, изградена върху два основни принципа – този на аксиомите, тое ...

Мобилизирала съм няколко познати да разпитват за магазина, включително майка ми и леля ми. Понеже работата изисква дискретност, баща ми не го включваме. Накрая ЦРУ-то донася, че магазина върви сравнително добре и причината да го продават е, че сестрата на собственика е в Канада, намерила им е работа ...

Напукано сърце
Ех, сърце мое, моторче любимо,
свързано с душата неделимо.
Ти толкова пъти бе разбито,
от жените в живота ми който ...

Изправи се срещу страховете си, за да видиш колко много те владеят всъщност. А днес разбрах, колко много ме владеят моите. Те владеят целият ми живот. Страхът стоеше пред мен и ми се присмиваше... питаше ме през смях как имам дързостта да се изправя срещу него и отново не изпусна да ми припомни как ...

Спомени –
капчуци по терасата ми
танцуват брейк.
Счупвам на врабчето
от кожухчето на хляба – ...

Откъсване
Майка и син
На най-добрия ми приятел
Угасва животът в сърцето ти, мамо!
Очите пресъхват! Пулсира кръвта ...

Безбройни дълги вечности,
напрегната и сложна,
разделящо студена
бе сухата ми кожа.
От светлото боли ме. ...

Ти пишеш за мен, аз пиша за теб –
пишем все за еднакви неща.
Не нося тази душа на поет,
но, моля, приеми ме така.
Обиколка след обиколка ...

Тихо тлее на луната светлината слаба,
в сянката ѝ сгушена е къщата на баба.
Останала сама като сираче,
тъжно приведена, сякаш плаче.
Прозорците ѝ тъмни, по-мъртви от очи на сляп, ...

Тя бързаше към огън лунен –
жаравата под нея заблестя.
И не във лудостта безумна,
а в римите се разгоря...
Тя думите ориса с обич, ...

Вятър и мъгла,
сърце, прокудено в пустиня.
Вятър и мъгла,
душата страда, но не иска милостиня.
Вятър и мъгла, ...

Съседите ми не са добре,
тихи са и не се усмихват,
аз просто притъпявам сетивата
с различни цветове като лилаво и жълто.
Искам да съм думата дъжд, ...

Пътят бе преграден от отсечено дърво. Кочияшът спря конете и, докато се оглеждаше уплашено, се зае да обърне каретата. Тясно бе, затова маневрата щеше да му отнеме доста време. Графиня Лейра дръпна завеската и надникна навън. Веднага разбра, че ги очакват неприятности. Обърна се да сподели опасеният ...

Тиха лятна нощ се сипе над удавени
в черен полумрак прелестни звезди.
Безброй болезнени игли
бодат се в ледено сърце и две изсъхнали очи...
В душата мрак, волята е мъртва, ...

Съблечи последната ми дреха
и ще видиш как под раните отляво
все още диша споменът от месец юни...
Поугаснала е суетата,
клоните тежат без плод ...

Всеки ден е полет
от твоята скала.
Ежедневно ти се пробваш
дали още си летящ.
Махаш неистово с крилата, ...

,,Ние не получаваме мъдростта –
трябва да я открием сами, след път през пустиня,
който никой друг не може да извърви вместо нас..."
Марсел Пруст
Дългият път, който е трябвало да изминем, извисявайки се над всяко едно предизвикателство, ни прави по-силни, но след себе си оставя отпечатък, зад който с ...

Ще хукна някой ден със вятъра
по тези улици слънчасали
да се нагледам на театъра,
от фусти двойно урочасани.
Да ги разрошвам и блондинките ...

//
// Ти, който по-късно покажеш тук своето лице! Ако твоят ум разбира, ти ще попиташ, Ние кои сме, Кои? Попитай зората, попитай росата, тревата попитай, попитай леса, попитай вълната, морето попитай, попитай дъжда, и вятъра в бурята люта попитай, попитай любовта. Попитай земята, земята на страдание ...