Тон в живота пак ми дават,
с камертóна, тон основен.
Дирижѝрат, не прощават!
Виж ги ти, да не съм Бетовен!
От замряло, тихо долно До, ...

Събирам си пари за локомотив
... обаче-парен...
събирам и за въртележка
даже за виенско колело.
събирам и за еднорог, ...

Сърцето
приказки разказва
и няма кой и как
устрема му
да възпре. ...

Не мога да не те очаквам! Сигурен съм. Защото знам, защото усещам присъствието ти. Как си се зародила в мен, в момента, в който съм се родил. Зрънцето е посято- на зелената морава на моето съзнание.
Красиво ти се усмихвам, с топлина те обгръщам и с надежда все толкоз силно продължавам да те жадувам. ...

Всеки странник си има любимо място, в което да се приюти, когато гарваните заграчат в небето, събиращи се на ята, отнасяйки черни облаци в неизвестна посока, за да пренощуват на топло.
Моето бе кръчмата на Кокона – Вангелуда.
От кратките ѝ, но подробни истории знаех, че са я кръстили Кокона, защото ...

Размазвам се като муха
по замъгленото ти съзнание,
живея като на сън,
не мога да се събудя.

Реших да потърся ключа към промяна –
промяна от вътре. Да бъда жената,
която през огън и жупел минава,
но вярна на себе си следва съдбата.
Къде ли не търсих?! Кого ли не питах?! ...

>

Аз виждах в небето безкрайно
как някаква птица летѝ,
не гарван (от мрака по-черен),
а птица от ярки лъчи.
По-светла от жаркото слънце, ...

В "последните дни" е казано, че ще дойде антихристът, и ще успее да излъже хората. Тези наричащи себе си "вярващи" понякога се чудят кой е той. Обама? Хилъри? Тръмп? Путин? Сорос? NWO? А може би даже папата? Дошъл ли е или още не? А може би всичко това са безсмислици...
За да си отговорим реално на ...

"Саудаде" е дума.. в сълзите събрала
носталгия, мъка, копнеж, самота...
изпята с мелодия тъжна, но бяла.
Любов е една с португалска душа.
И с чудото, Фадо, китарите плачат. ...

ПЪРВИ ПЪТ
😜
Срам ме е да си призная, а и гледам да не се изложа.
За сефте ми е. Не зная?!...
А вече късно е да го отложа. ...

– И така, докъде стигнахме с купуването на самолети за авиацията? – запита генерал-президентът Боримечков.
Генералът беше опитен военен пилот. Учил се бе да лети в Долни Дъбник на съветски „Миг“-ове. Това хич не бе лесна работа. Най-трудното беше да се пребори с принципа, че само „нашите хора“ трябв ...

Защо целуваш тъй горещо?
Целувай ръцете ми топли,
целувай очите недоспали
и сърцето ще чуе твоите мисли.
Пламенната ти любов расте ...

Ах, как не искам да си тръгваш, Лято,
макар че със дъха си ме обжари.
Отново беше на емоции богато,
и пак сме с теб приятелите стари.
Не си отивай, без да ми оставиш ...

Не тагувај
за возот што доцни
за патување на кое нема да одиш
за места кои нема да ги видиш
за љубовта што нема да ја сретнеш ...

Когато опозная Душата Ти – ще нарисувам Очите Ти...
Анди Гарсия
Вече мога да нарисувам очите ти, защото виждам как спираш последния влак на стоп, да изпревариш еднаквите ми изгреви.
Вече мога да нарисувам очите ти, защото чувам как разказваш на кучето, че най-пълната чаша е онази, в която съм натопи ...

Криви пътеки – измамно безгрижни.
Нямат начало, а край не се вижда.
Криви дървета, над пътя надвесени,
в лятната утрин – странна гротеска.
Уж се изкачваш, а после политаш ...

На морето му кажи да те обича
и нека те вълнува всеки ден
и слънцето така да те напича
тъй жарко, нецелуната от мен...
Кажи му на морето да те гали ...

2.
Стрелбата под селото беше кратка. Минчев погледна часовника си – надали и пет минути се водеше боят. После изведнъж спря. Само от покрива на читалище се ронеха капки вода, но групата настръхнали хора под козирката не им обръщаше внимание…
Далеч на север се чуваше заглъхващ рев на автомобил. Още с ...

Мъртва поезия
Крещя ли крещя, като глас в пустиня,
а зад мен само празна тишина,
с отекващи писъци на душевна робиня,
която се моли за свойта съдба. ...

Всяка нощ стрелката потреперва
Събужда спомена във точен час
Като че и тя отказва да отмерва
Времето заспивало за нас
Във точната секунда и минута ...

Дъждът ромоли монотонно,
монотонно стичат се сълзи.
Обичането наше е отровно,
две наопаки написани съдби.
Кафе със вкус на минал спомен ...

Ще мине време и ще липсвам,
такива като мен са малко.
Не на теб, не се учудвам –
ще им липсвам, на майка и на татко!
Ще се сетиш ли, не знам. ...

ЖАЛБА ЖАЛЯТ МОМИ СТАРИ
Автор: Генка Богданова
Коста се ожени вече.
И на близо, и далече,
моми страдат и въздишат, ...

Малка топчица донесе
Дядо Коледа в дома.
- Ето ти другарче, Веси
да не си сама.
Само трябва да го храниш ...

В мигове на равносметка, не съвсем случайни,
обръщам се назад и търся своята опора.
Сред образи банални или необичайни,
сияят детските лица сред множеството хора.
Усилия големи не полагах, ...

С гръм отвори се земята
и всичко почна да кърви,
пристъпи бавно Сатаната –
смърт за нашите души!
Жени, првърнати във курви, ...

> ∞
>
>
>
> ...

Като дух ме посети,
и мислите ми заключи.
В слепец ме превърни,
съпротивлението забрани.
Желая те и се нуждая ...

Ванко днес му се играе,
за уроците си той нехае.
Имал няколко домашни…
Да си има! Няма страшно!
Анито му е съседка, ...

Към Последния си бряг
Нощта е на Гарвана
и - орда, черни гробари…
стон на Светулка премазана,
и кобно цвъртене на твари…. ...

Денят беше страхотен – ползотворен. Тръгнах си от работа в 15:00 и не бях изнервена. Отидох с най-добрия си приятел в посредствена кръчма над нас, смяхме се, хапнахме. От там се запътихме на следобедна разходка към Каменните гъби. В колата обсъждахме на лежащите теми за празнотата на хората и нечове ...

Есента чука по старата ми пишеща машина. И тя като нея е ощърбяла с няколко букви. Но най-важните са тук. И аз ощърбях. Кътниците ми олетяха заедно с Ъ, ер малък, В, Ц и още няколко от клавишите ѝ.
Но още се държим...
и все още пишем. Тъй както умеем. Може и да фъфлеме с моята пишеща машина, но ни с ...

Намушкай ме право в сърцето...
разпни ме (щом искаш) на кръст...
на кладата ти изгори ме...
набий ме на пагубен кол...
но знай, че аз пак ще живея... ...

Погълна шепот дъхава секунда
и въздух в сън потече на обратно.
Усетих как кръвта бушува лудо,
а времето притихва като вятър.
Не зная как премина по лъчите ...

Надскочих умореното си тяло
до погледа на някой отстрани.
Животът до ирония е ялов,
под лустрото – без корени, изгнил.
Отглежда си избраниците сити, ...

С хиляда волта електричество
е въздухът наситен днеска.
Съпруг аз - средностатистически,
нещата пак съм ги оплескал!...
Накриво у дома се гледаме, ...