Тишина. Размяна на погледи, облечени в целофана на залепени с ефтино лепило усмивки. Копия, разменени наум, а в сърцата властва само мрачното съжаление за поредния неуспешен дуел.
Тишина. Няма мисъл, окрилена с мекия пух на ангелски криле. Не подскачат като топчета за пинг понг старите спомени с мир ...

Разболя се Кума Лиса,
Кум Лисан съвсем се слиса.
Пъшка Лиса и трепери.
Кой лекарство ще намери?
- Слушай, мъжо, Лиса рече, ...

Каквото имах го дадох.
Каквото нямах го взеха:
право на избор,
на любов,
на мечти, ...

В този свят пълен със лъжи,
трябва да си безчувствена гад,
за да не те боли!
Трябва да си печен, трябва да си
корав, трябва второто ти име ...

...Усещане вълшебно,
обикалящо световете,
осветяващо всичко
като танц от светулки,
тъй ярко и безкрайно ...

Времето, прекарано в ареста, ме е изтощило както физически, така и психически. Срам ме е не толкова за стореното от мен, колкото за глупашката ми убеденост, че е виновен мъжът й. Хубаво е, че поне ми се размина затворът. Но трябва да плащам обезщетение за нанесена лека телесна повреда. Шефовете ми в ...

Наша Нона е кокона!
Фръцка си фустана,
светка със гердана,
с шарените чехли тропка...
Хич не ни е свита! Кротка! ...

Пих вода от водопад във планината.
Той каза ми: Чрез изобилието съм роден.
До него над реката пееше дъгата,
че част съм станал от магията им днес.
Събух ботуши и захвърлих дрехи, ...

Идете си
Безумна съм, различна съм,
такава ме помнете.
С лъжите не свикнах.
Горда съм , да! ...

Аз искам да забравя как боли
от скритите надежди и миражи.
Под кожата ми времето гори,
душата ми е вулкан очакване.
Тя срещата ни беше кратък сън. ...

27 декември
Този ден Г-жа ...сон беше вече на работа. Извини ни се, че малко късно пожелала да си вземе отпуска между Коледата и Новата година и колегите й я изпреварили.
Г-н ...сон, от своя страна, заяви, че имал среща в Клуба по бягане. След една злощастна невропатия, при която цяла година беше на ...

Дните ми бягат нагоре по времето,
стръмни са нощите, в облачен хлад.
Имам ли още остатък за вземане,
грешките ресто не връщат назад.
Остри бодли ми поникнаха в стъпките, ...

понякога се случва така,
че когато
зимата наближава,
въздухът не е
толкова остър ...

Надеждата последна умира
Да отворя прозореца, но страхувам се –
да не би отмалелите пръсти да премажа
на всичките Нощи нелюбени, а молят се –
за „последна вечеря” висят над паважа – ...

00,00 – 00,30 часа.
Немлада вече, но със запазен търговски вид, както вика един приятел. Ниска, трътлеста, с развяна широка пола. Върви енергично, чувства се тук като у дома си. Кима ми и сяда в един от столовете край масичката. Аз не мърдам от директорския стол, наблюдавам я…
След малко се сеща защ ...

Поисках да видя
небето отблизо.
Отворих очи и се гмурнах
след твоята риза.
Тя пътя ми сочеше - жълто петно ...

Това е животът-
никога не си
достатъчно адекватен
за него,
и той пак ти се случва.

стихът прозорец
е към любовта и най
омрàзобòрец

Знам, че е зима, а ти си далеч,
а в погледа виждам единствено скреж
и хората ходят, изгубени в сън,
и всичко е свежо от мъка...
До огъня пада свята сълза ...

Какво пък?! Връщам ви ключа.
(железния, не този за сърцето)
Няма вече да мълча!
Калинките събирам (в чувал),
нарамвам и щурец - заспал. ...

Твърде рано е… няма даже седем.
Твърде късно е… да се променям
За теб или като част от клуб № 27
Меня се неусетно в личицето,
Може би в косата, ...

Контейнер за душевни отпадъци,
настани се в мен болезнена тъга,
минути ни делят от пламъци,
хвърли ми факлата и нека изгоря!
Допуснала бях живота да ме мачка, ...

Гара
наркоман бяга
закъснение.

Ноември се превръща
в миг в сетната жарава...
Прибрал се топло вкъщи...
Мъглата вън остава.
Клонакът - там - съблечен ...

Трудно ми е.
Тъжно ми е.
Мъка трудно се прикрива,
ала вече свикнах да го правя.
Лесно може щастието да закрива ...

Детенце бях..
не знаех нищо за живота..
... не знаех кой е Бах.
дремеше ми за Бетовен..
Исках само нови гащи.. ...

Излезе духът на мъртвец,
лежал в гробище пространно.
Носи в ръката си тежък свинец,
гледайки през дупката печално.
Носеше се сред другите мъртъвци ...

Дядо КОЛЕДА, ела!
Чакаме те у дома.
Влез през входната врата.
Нищо, че от влагата запъва
и внимавай в тъмнината. ...

За кой ли път
се стрещам с таз с "косата"
онази същата ... Която взема
последния ти дъх!
За кой ли път идва и присяда, ...

Някога, незнайно къде, се родило Чудното дете. То имало вълшебна дарба - умеело да разговаря с цветя, дървета, птици и животни, да се разбира с тях...
Често Чудното дете излизало и се разхождало сред Природата... Веднъж то видяло красиви лалета и ги попитало как са.
- Радваме се на Слънцето! - отгов ...

Окапа ми дъбът!
Някак си е тъжно...
Голо е, където беше плът.
Природа, знам, така е нужно...

Търсих те захвърлен на морския бряг,
аз бях нимфа, ти - моят моряк,
сляпа била съм, чак сега те видях
и мълчаливо те пожелах.
И образ мечтан за теб изградих - ...

Излекуваха го. Докторът вика:
“Същинско чудо стана,
вече спря да вижда
ангелски стъпки по тавана”.
Сестра му, зет му, синът и снахата ...

Сподавена душата ми говори,
че всичко просто е лъжа.
Сърцето като полудяло с мене спори,
с копнежите жестоко го раня.
И лутайки в желания и страсти ...

– Excuse me, can I take pictures of you? I'm a photographer.1
Погледнах изненадано мъжа и в първия момент реших, че е някой навлек, който се прави на интересен, за да ме заговори. Прибирах се от кварталния магазин вкъщи с една кутия натурален сок и той ме беше спрял в една градинка между блоковете. ...

Омразата - кажи ми как да я изтърпя,
погнусата в душата как да изразя,
кажи ми как да те гледам без да целувам яростта,
как да те докосна - разкъсана сянка на любовта?
Отговори ми - какво ми остана - болка, гняв или страст, ...

Автор: Генка Богданова
На „губера“ зелен,
край ручейче звънливо,
прекрасно цвете спи.
С глас топъл, кадифен, ...

Сняг заваля... И блесна красота.
Стъклата със дантели украсени.
Поледица... И счупени крака.
Дървата свършват. Много е студено...
Пак идва Коледа със звук и светлина, ...