Любов и буря
Слънцето бавно се скри зад сивите фасади на блоковете и накара удължените им сенки да запъплят по нагорещения асфалт на булеварда. Сякаш усетило наближаващата вечерна хладина, ято гълъби с шумен плясък излетя от умърлушилата се от жегата ниска топола и се насочи към ширналата се зад ста ...

Ти беше искрата която...
запали в света ни пожар...
пожар от просвета и слово...
събудил човешкия дух...
но беше ти също тиранин... ...

Анита стоеше пред отвореният хладилник и знаеше, че каквото и решение да вземе, то ще промени завинаги живота й. Там, на втория рафт между пакетираните моркови и купата от сладолед пълна с макарони, стоеше кадифена кутия, а в нея бе причината тя да замръзне. Погледна към хола, където преди минута Ма ...

***
Колко несъвършени сме,
страстите ваят плътта.
Боже на изкуплението,
чиста е само смъртта. ...

Вълните са красиви
плувайки към теб,
до онзи миг,
във който се разбият.
Така и аз вървях към теб. ...

В заснеженото декемврийско утро камбаната на селската черква запя още преди първите петли да са се събудили. Песента ѝ известяваше за нечия смърт. Селяните излязоха бързо навън и почнаха да се чудят какво ли е станало. Предполагаха, че може пак някое заптие да е вилняло по площада след зверско пиянс ...

Мамината Коледа -
беше толкова отдавна,
сякаш никога не е била.
Бяха двама с татко.
Чакаха ни с коледното дърво. ...

След като я изписаха, няма как да се виждаме. Но сме се разбрали да се чуваме веднъж дневно по телефона. Тя ми се обажда, когато е сама. Винаги чакам с трепет, но и с тревога момента, когато ще чуя гласа й.
При нея нещата не са хич добре. Повечето време прекарва в леглото. Не може дори да се прехвър ...

Как съм аз живял -
какво съм взел,
какво съм дал,
Животът ще отсъди.
Кое е в повече, не знам. ...

И щом светлинката на душата ти угасне,
и животът пред очите мигом посивее,
болката сърдечна не ще да зарасне,
дори до слънце ясно, небето все тъмнее.
Поглед празен безутешно горе вдигаш ...

29 декември
Последният ни ден в Швеция. Събота е. С Г-жа ...сон решаваме най-после да посетим Музея на Архитектурата.
Всяка година тук са изложени резултатите от кулинарно състезание - къщички, приготвени от коледно тесто - онова уханното, слепено с карамелизирана захар.
Денят е дъждовен и мрачен. Т ...

Пространството не винаги е пълно,
тъй както не е пълна тази чаша.
След изгрева не винаги ще съмне.
Денят ще дойде мрачен и уплашен.
Не винаги ще плачат ветровете. ...

Старата жена
Седнала на студа, стара жена
наредила стари книги, от някога.
Протяга с книга своята ръка,
за да изкара за хляба за вечерта. ...

Като пъстра пролет претворявам
мечтите си във есенни листа.
Небето мигом притъмнява
и безпощадно стича се дъжда.
Порой от гръмки думи ме понася ...

– Родила съм звяр, Боже, чудовище съм родила… Все знаех, че те бие, миличка, но чак това… Може да лъжете другите, но зная – никой не те е нападал, той те е пребил, кучето му с куче! Виновна съм, че съм му майка, да съм знаела да не го раждам!
– Стига, не си виновна – майките не избират кого да родят ...

Ще бъдем Аз и Ти във някоя неделя,
с камбаните към осем, рано - сутрин.
Така и недочакали я брачната постеля,
поне пред Господ с грях да се прекръстим.
А после аз ще ти дарявам всички мигове, ...

иззад очите световете са невидими;
не за нас със тебе, а за другите,
робите на цифрите,
от буквите не виждат думи;
със ириси, екрани хладни, ...

Защо е нужно да живея
под този земен небосвод?
Дали защото аз болея
за близките, за своя рид
или защото във душата ...

Горчилката плъзна по пода
разлята със скорост на звук.
Удави се в минало време,
пуснало корен до тук.
Подпухнали первази стареят, ...

изкристализирали
суицидни мисли
вода
за божествен край
на капки депресия ...

И е красива, и толкова умна,
задача ми е да ѝ свалям звезди,
в компания е с интелигентност шумна,
от всякакви други смутен бях преди.
Реших да рискувам и да си я свалям, ...

Белите камъни изскачат от пръста.
А на тях надписани
стотици имена,
с лик на мъж или жена
висят снимки, ...

Сърцето ми
настина тежко.
Подсмърча.
Кашля.
Мрънка. ...

Приятелче, защо си тръгваш?
Не ти харесва нашата игра?
Гърба ти виждам вече
и се съмва.
Не ми се връща вкъщи ...

Сега съм само необмислен спомен
в поле жълтеещо от диви слънчогледи.
Мен макът на надеждите обори ме
и ветровете странно кривогледи.
Насрещно движа се във другата реалност. - ...

Лунапоп - По-добър ден
-------------------------------------------------------------
Autori: Cesare Cremonini
-------------------------------------------------------------------
Автори: Чезаре Кремонини ...

Зъзнат тревите, мъглите се стелят.
Горе луната е станала сърп.
Тичат в очите ми малки неверия.
В лошото време не нося чадър.
Скитам навънка по мокри площади. ...

Как исках да се омъжа за теб...
Глупаво, наивно, с пръстен
и восъчни дни, да ни слепват,
да ги глезим с пламъчни вещи,
да летим... ...

Грешница
Не съм богиня,
себе си не величая,
името ми
простичко звучи, ...

Истурив мастило врз твоите иницијали
затоа црвенеам како булка
ги отварам кафезите
ги ослободувам птиците
ги отфрлам стравовите ...

Трябва ли да се страхувам да кажа
"Обичам те!"?
Ще замълчиш ли?
Трябва ли да се страхувам да кажа
"Искам те!"? ...

Любовта е там...
Където е Сърцето...
и е трепетно... жадувано... Сбъдване.
Където са Мислите...
за топла прегръдка... хармония... уют. ...

С гръм и опечалено
времето пада зад стола.
После,
след пауза концентрация,
шумолящо и търсещо, ...

Потопи сърцето ми в мастило
и започна своите поеми,
като ме остави в екстаза на почерка.
О, всемогъща птицо на мислите,
ти направи възможна срещата на малкия ум с големия ...

Големите истории на малкия човек Иванов – един от нас. Малките историйки на модернизирания приказен свят...
Не съм убеден, че са смешни... Или – поне изцяло смешни...
Но са истински... Понякога май по-истински от реалността...
Вижте...
Точно петдесет истории с и около Иванов... ...

Не, не се срамува, че е бос,
че недоучен е, не знае.
Как вири към небето нос
и сгрешил, не се кае.
Заменил поредната лъжа ...

Когато сме малки, летим.
Очите са чисти и свежи.
Успяваме да уловим,
копнежи във своите мрежи.
Луната говори и плава. ...

Акт 1 : Ново начало.
Годината е 2552. Човешката цивилизация се е развила до такава степен , че няма нужда да се притеснява за храна , вода или гориво.Те се нуждаят от пространство. Но за техен късмет през 2200 година НАСА имаше пробив и създаде специални станции на луната. В тях бе възможен живот , ...