И ти ли тази нощ не спиш?
И тебе ли южнякът развълнува?
Пристигна някак изведнъж –
навярно много бързо е пътувал.
И пак е млад, и пак ще бъде щедър. ...

Река от сълзи подсуши
и сърцето нежно докосни.
В море със страх се впускам
към дълбините и с надежда
изплувам към висините там, ...

Обичах, мразех и раздирах
ежеминутно своята душа
и плаках, страдах и умирах
без даже и една нейна сълза.
А после беше Огън във главата, ...

Защо трябва да мълчим,
когато всичко си делим.
Защо искаш думите
да имат чуден блясък винаги?
Незнаен кораб подминава кея, ...

- Здравей! Май сме се виждали?!
Някога? Сега? Кога?
- Ммммм... Не мисля! Едва ли!
- Нееее... Познавам те!
Устата, гласа ти, очите... ...

Черни облаци пълзят във хищен ход
към скъпата родина,
опасна дрямка е налегнала наивните
души,
времето за лутане и за заблуди мина, ...

Ти си обица
на ухото на сърцето ми,
пеперуди
в мозъчните ми стомахчета,
водата в алвеолите, ...

Някаква друга е днеска неделя.
Сутрин в очите попива зора.
Няколко облака – бели къдели,
мигат и махат отгоре с ръка.
Стръкчета, две с побеляла иглика ...

Изпълнени са с надежда
и окрилени са с мечти,
тъй борбени са, тъй са смели,
подгонили са своите дни.
И старите изглеждат смешни, ...

Всяка рана е сянка на смърт,
щом нанася я ближен.
Красотата на лунния сърп
е невидима в грижа.
Единакът прилича на вълк, ...

В първия миг, в който го видя, тя вече знаеше, че ще е негова. Това беше моментът, в който разбра, че нищо повече нямаше да зависи от волята ù. Всеки ден си обещаваше, че няма да му позволи да ù влияе и всеки път, в който засечеше погледа му, осъзнаваше, че не може да изпълни обещанието си...

Някой ден ще ме потърсиш
в пожълтелите албумни страници.
Мълчаливо аз оттам ще гледам,
но ти ще чуваш моя глас.
Някой ден ще ме потърсиш ...

Понякога животът ни изглежда толкова лесен, че чак не можем да повярваме как изобщо не сме го осъзнали по-рано, че всичко всъщност е въпрос на вътрешна енергия и лично удовлетворение!
Приятно слушане!

Как ли се започва на чисто?
Оставяйки на пътя товара си
от тревоги и натрапчиви мисли.
Щастие не залагай за спомени –
тръгвай сам, не трябва ти нищо. ...

Стрина Пена от село „Тъпчилещово“ беше една такава засукана и хитра, същинска гъсеница, която все се надсмиваше над хората. Всеки ден намираше по някой човек от селото, когото да спомене в ругатните си, а понякога измисляше и такива клетви, които обхващаха по мащабен диапазон от човеци. Но от скоро ...

Спри! Не си отивай
с гордо вдигната глава!
Искам да ти кажа
толкова неща.
Искам да целувам ...

127/Щом сутрин рано се събудя,
„посятото” ще посетя.
И стъпвам в двора да се трудя
и жадните да напоя...
Аз заедно със тях оставам, ...

Как липсват ми онези малки жестове,
и красотата на очите ти ми липсва
и оня поглед който разтуптяваше сърцето ми
и времето в което ние бяхме себе си.
Все повече отдалечаваш се с годините ...

Знам, тя ще наследи от мене пътя,
по който неуморно аз вървях.
И стъпките ѝ – чисти и невинни,
ще засадят леха от доброта и смях.
Ще измете от облаци небето, ...

Откриха някъде във Космоса, далече
на Трапист седем дъщери
красиви с цветовете на Земята,
осеяни с тайнствени скали.
Има ли живот и там, разум, човеци? ...

Ти премного ми даде от себе си,
аз премалко за себе си взех
и раздадох на чуждите хора
светлината от наш'та любов.
На приятели повече вярвах, ...

Там, край Славеева река, където се нижат козите пътечки, Славейко препускаше след добитъка, и свиреше на дудучето си. От време на време сваляше дудука и запяваше, та се чуваше чак отвъд реката, към къщите.
Тичаше неуморно всеки ден и пееше, та радваше дядо си, който си почиваше под сенчестите клони ...

Грешил съм. Но грешила си и ти.
Прощавал съм. Прощавала си, зная.
Но поне за кратък миг се спри!
И за двама ни е тежък краят.
Беше млада, търсеше любов ...

Sometimes it's easy,
sometimes I'm busy!
Sometimes it works,
sometimes it sucks!
Sometimes goes right, ...

Разрошена коса и палава усмивка.
Тяло пълно със страст.
На него не му трябва почивка.
Искаш ли още?
Искам и аз. ...

Не вярвам в пътя и в светлината,
не вярвам в смисъла на деня.
За себе си. А ти върви нататък,
щом търсиш да ти озарят нощта.
Аз ще остана, където е тъмно. ...

Нейде далеч в гората скрит в листата,
Зайо Байо, морковче държал
и с усмивка на уста сладичко си го ядял.
Щракал си с пръсти из гората
ех, че безгрижен е юнака. ...

Грее късно слънце. В парка - тишина.
Тихичко се ронят жълтите листа.
Падат и застилат шарен, мек килим.
Моля те, не бързай!... Нека постоим!...
Ето, в тишината някой долетя ...

Събудих се, за да те погледам...
спокойно до мен заспал.
Събудих се да не губя време,
което някой горе ни е дал.
Събудих се, а мислех, че сънувам, ...

Борил слуша невярващо разказа ми за срещата с Драшев и само клати глава:
– Боже Алекс, как ги измисляш тези глупости?
Вдигам рамене:
– А как да му пробутам брокер, за който никой не е чувал?
– И измисли, че аз съм хипнотизатор, а оня е врачка? ...

Усмихна му се. А той си помисли: Как е възможно една усмивка - невинна и загадъчна, да закръгли живота му, както се закръглява число с безкрайно много знаци след десетичната запетая. Цялата сложност в мислите и в действителността му, мигом изчезна. Сякаш фея бе махнала с вълшебната си пръчица. Току- ...

В мен живее бурята...
и ураганът я приветства.
Стихийно заличават сушата
събарят всичко и изчезват....
В мен горят пожарите ...

И мечтите в сбъднатост ушити…
Крия пак във джоба си слънцата,
по алеите въздушна бягам,
пръсвам се на точки в синевата
и косите си с небе пристягам. ...

Омръзна ми да страдам
и след грях да се наказвам.
Сама от себе си се изморих,
но поне ще го напиша в стих.
Аз дете съм и жена съм... ...