Пръстите ти галят моята коса.
Топлият ти глас ухото ми гали
с трепетни слова.
„Скъпа моя, единствена моя!
Ти си моята добра половина, ...

Любимо цвете сред паважа
надига прелестно глава.
С това успява да ни каже,
че не е простичка трева.
Събрало е от яснотата ...

– Това е всичко, което имам. – Подаде вързопчето, ръката му трепереше, очите – сини и бели като облачно небе, плуваха, сърцето спря да почине, а спомените му свършиха пътя си.
Никой не взе вързопчето.
– Вземи го ти, сине. – Пресегна се и доближи ръката на мъжа край печката. Той беше висок, строг, ле ...

Защо е сладко виното не зная.
Какво е скрито в неговата топлина?
Защо така примамливо ухае?
И приласкава ме със нежност в тишина...
Защо кураж ми дава с дух геройски ...

/Посветено на майчината болка по децата в чужбина/
Боре, боре, вишни боре,
като раснеш нависоко,
като гледаш нашироко,
не видя ли там, в чужбина, ...

194. Хората обичат да обвиняват съдбата за своите нещастия. Истината е, че те сами са взели всички грешни решения.
195. Трудно е да понесеш загубата, но е твърде лесно да се опияниш от победата.
196. Искрените сълзи казват много повече от хиляди словà.
197. Историята е учител, а хората, непослушни у ...

Заплата моя, моя ц(б)яла заплата,
още непреведена, непразнувана,
само в розови сънища сънувана,
как минaваш близо покрай портмонето,
но не спираш нито бруто, нито нето. ...

Аз реших да те забравя -
в болките си угнетен
ти оставаш чужд за мен -
по-добре да те оставя.
Полета ми смел към теб ...

Довява август
спомен за далечно лято:
натрапчиво звънтяща празнота –
безкрайна,
космически тъжна. ...

Лошото време
17.06.2017 г. Драгойново
Днес цял ден времето е лошо.
Сърдито, нещо го боли.
Като по времето на Тошо. ...

На Ж.
Където няма път, ще го измисля,
когато няма буря – ще създам.
На изгрева огньовете лъчисти
в сърцето си ще скрия, като в храм. ...

Миражът сънува надежда.
Сънят е убийствено кратък.
На светеща точка изглежда,
изтрита от мрака със лакът.
Сънят е с крила на светулка, ...

52
Живеем за единия корем
декади седем, после мрем.
Е, нема ни в световните анали,
но ние па това си го не щем. ...

Число не може
да посочи колко те
обичам, мамо!

Кацнахме на Либерта точно по разписание – в 19 часа местно време…
Нормална планета – тучни поля, зелени гори, кристални реки и езера, един огромен океан…
Такава ми е професията – обиколил съм доста планети и вече трудно може да ме изненада някоя с външен вид, хуманоидно население, дори с нрави и оби ...

Не подминавай моето градче-врабче.
Изчуруликай ми
за клоните, цветята и тревата,
звездите, слънцето, луната,
вятъра, дъжда, и стряхата, ...

Знаете ли новината?
Сова долетя в гората.
Нощна птица мъдра, тиха,
мишките се изпокриха.
Мишата душа трепери, ...

Аз не спрях
да горя.
Аз не спрях.
Като огън бенгалски искряща...
Непристойна ...

Тишина изплетена от тънка мъгла.
Божествени чувства в душата,
полетели с вихъра мечти красиви
и сърце огряло от искреност.
Единствен мой, в унес от тишината ...

Стоя сама в тази тишина.
Мислите ми са като в мъгла.
Не ще се стихне тази тъга.
Няма светлина в моята душа.
Няма те в моето сърце. ...

Приятелите
Приятелите, ако са истински, остават,
в трудни моменти не те забравят.
В болест и радост държат твоята ръка
и стоплят с думи твоята душа. ...

- Отпусни чепарето, така не им даваш да го атакуват – загорелият рибар с овехтяла моряшка шапка и избелял потник на сини райета профъфли фразата през цигарата в ъгъла на устата си. Бе нисък, шкембест и имаше вид на човек, на който може да се вярва.
Опърленото на подранилото априлско слънце момче с п ...

Опитах се...
Опитах да те забраня.
Опитах се да те намразя.
Опитах даже да умра,
опитвайки да се откажа. ...

Очите желаят, за всичко мечтаят!
Сърцето бленува. Като море се вълнува!
Ръцете докосват. Нежно оглаждат...
Умът ми прегрял е. Мечти го охлаждат.
Потъвам във рими, картини и чувства. ...

Алармата на телефона му иззвъня истерично. Той с мъка се надигна да я изключи и по навик погледна спящата си съпруга. Обичаше жена си. Макар не всичко в съвместния им живот да беше розово и времето да беше подлагало на изпитания отношенията им, не можеше да си представи, че ще се събужда до друга. К ...

(Монолог на ласкателя)
Да, четката! Това е инструментът,
в живота който най-добре ми служи.
Спасява ме в най-сложните моменти,
и за успяване е много нужен! ...

Говори ми! Говори ми за любов!
Вечната! Единствена и святата!
Изпепеляваща! Изгаряща и тлееща!
Възкръсваща отново! Прераждаща!
Съдбовната, нечакана, запомняща, ...

Много хора, много чудо,
а тоалетните са две.
Всеки тропа, блъска лудо
на вратите като някакво дете.
Стоя и аз, учуден гледам, ...

Бутилка вино, чаша и цигара
на масата сред лепкав полумрак,
и скуката приседнала на бара,
кръстосала нахално крак връз крак!
Тук най-добър другар е самотата: ...

Като слънце ме изгаряш,
Като вятър ме отнасяш.
Във съня ми се повтаряш.
Тръпки във сърцето внасяш
Като пролет ме омайваш. ...

Луната се протегна
С изтъняваща снага
В опит да засенчи
Деня и утринта.
С мъгляви очертания ...

БОГ вярва ли на
славословията ни
към НЕГО още?...

Болезненият грохот отшумява
със собствен дъх на минали копнежи.
Гласът в теб мелодии припява,
фалшивост скрита без да забележи.
Осмислящ звук от минали познанства, ...

Надя Петрова – деветнадесетгодишно момиче, за което животът тепърва започваше, слезе от влака на гарата в Бургас, за да се запише в университет. Избра да учи начална педагогика – умно решение, продиктувано от желанието и́ да има сигурна работа след време. Срамежливата девойка щеше да направи прехода ...

Не би могла да угасиш, любима,
Пожарът що бушува в мен,
Когато те съзра в градината,
Задрямала под хубавия клен.
Не би могла да потушиш, любима, ...