Markus Schulz feat. DeLacey - Destiny
Hello, how did you find me?
Where have you been hiding?
I know, that you remind me..
This fire inside me. ...

В живота ми навлезе като песен,
а вече мога да издам албум!
От песните просторът днес е тесен
и няма място за случаен шум!
Защото всяка песен го изпълва ...

От коневръза тропот, рев и вик се чува!
Каква ли буря се е разразила?
Кокошките пикантна новина раздуват:
„Магарето се влюбило в кобила!!”
Видял я Марко сутрин рано на закуска - ...

Колкото пò е
човек всеотдаен, е
по-урожаен!
По-всеотдаен
когато човек е, е ...

Познаваш ти
всяка частица от мене,
и мисъл, емоция… всичко.
Усещаш ме.
Във въздуха зноен ...

Ще те чакам
на другия бряг на живота -
там, където реката
навлиза в скали,
и, набрала енергия, ...

тълпата иска зрелище
вещицата е на кладата
отстрани в очакване виси
бесило
поп довели са ...

ДОБЪР ЧОВЕК
ПЕТЪР.
Чичо Митко е много добричък! Два часа мъкнахме с него каси, тенджери, тави, кашони до четвъртия етаж на Общинския център. С брат ми имаме рожден ден. Ние сме близнаци, но изобщо не си приличаме. Нито на външен вид, нито по характер. Брат ми и мама ангажираха Общинския център, защо ...

Слепотата е дар
Хорхе Борхес
Отмерено и грациозно ти пристъпваш
простила на нощта, че е двулична.
С бастунче бяло по тротоара стъпваш, ...

– Охх, не така Дари, мама я боли.
Дари отпусна зъби и започна да суче без да ме хапе. Подпрях гръб на дървото и затворих очи, слънцето напичаше през клоните на дърветата и беше много приятно. Дари си играеше с медальона ми, който блестеше от светлината, сучеше внимателно и на мен ми се приспа. Откак ...

В мълчанието на нощта
говорят две тела
за страст, помитаща канони
и носеща покой.
Да ги спре, не може никой! ...

Объркани са всички мои мисли,
не се познавам даже вече...
Чувствам, сякаш съм измислена...
Някак близо... Някак и далече.
Пилея се забързано във дните си. ...

Обичам твоя тих глас.
Като разцъфтяла роза
усмихваш се срамежливо, нежно,
в любовта ти всичко е красиво.
По-ярко светят звездите, ...

юни 2017 Румяна Славова
Искам ръцете ти - нежните,
очите ти вгледани в мен.
Искам гласът ти и мислите,
устните по-сладки от мед. ...

Морето, ронещо въпроси,
отдавна стъпките ми чака.
Излиза на брега си босо,
затичва се към мен разплакано.
А после с устни ме рисува, ...

Душата ми чезне в зов неугасим,
нощта се вплита в дух неназовим,
изгарям в очите ти изпепелена,
догарям - от любов неукротена.
Нощем се сливат мислите в теб, ...

Седят си двама, долу на перона,
очакват вече следващия влак.
Седят си двама в жажда и притома,
а само чакат да се видят пак.
Седят си двама, времето изтича, ...

Виждам как по релсите
върви тя и тихо си отива.
А после се замисля и
и се връща, сърцето и...
не иска...да ни изостави... ...

Връзката ни с теб е платонична,
но какво пък – Платон е велик!
Стигнем ли до връзка романтична,
след години в стих ще съм класик!
В този свят не си принадлежиме – ...

Когато в очите пресъхват капчуците,
коварно сковава душата ледът.
Замръзват словата и нещо в тях счупва се...
Замлъква на мъртвите птици гласът.
Тогава изстива сърцето, безчувствено ...

И аз ще затворя очите си морни
дори да не искам това да се случи.
И няма да славя делата позорни
по чужди мегдани и пътища кучи.
Ще дойдат другари, за да ме обличат ...

Съвсем скоро ѝ предстоеше да роди. Седеше навън пред шатрата, точно до огъня и се вглеждаше в него. Обичаше да гадае бъдещето в пламъците. Взираше се дълго, в полусън и следеше играта им. Рисуваха картини, разказваха истории… Беше се научила да ги разчита още от дете. Не помнеше как.
Сега отново сед ...

да го изкопчиш
от устните
на нечие друго
вечно
съществуване... ...

Казвам се Василий (Βασίλειος). Аз съм беден корабен превозвач, роден и израснал в Константинопол. Родителите ми бяха прости и неуки. Те не успяха да ме просветят в нито една област на познанието. Като най-малкото от шест деца, от мен се изискваше единствено да се подчинявам на волята на майка и татк ...

Захвърлих приказка за Ангел
Без криле
Попаднал в капана на египетска
Отрова
Отлюспих и последните крале ...

Мозъчните ми клетки
се пукат като пуканки
в жегата,
задушават се,
копнеейки за теб, ...

След бурите се много изморих.
Тъй дълго ме подмятаха пристанища.
Сега омеквам в ниските вълни.
И утаявам себе си на пясъка.
След бурите остава тиха нощ ...

Автор: Генка Богданова
Тягостно и сиво е. Дъждът вали…
Дали защото слънцето го няма
душата ми посърнала скърби?
За младостта ли – слънчева измама, ...

През лятото дойдох на село.
И вече месеци съм тук.
Стоя на четата начело –
на наковалните съм чук!
Аз от година не работя, ...

Денят се усмихва,
разперил крила,
от утро да литне
към сто чудеса...
Прерязал окови – ...

непогрешими
са царете и на съд
са неподвластни
виновници са
людете - и без винѝ ...

Аз па, са да ви разкажа, мойте патила,
кака Минка ми се стори, като в приказка,
аз съм млада поетеса, къмто петдесет,
англичанин ме ареса, убав и напет.
И реши да ма покани, тъй, да вида свет, ...

Чаках те,
пристигна,
но не се завърна.
***
Красотата ...

В очакване и в търсене мечтаех.
За срещата ми с тебе бях готов.
Копнееше душата в усет, знаех,
че ти ще дойдеш, пламенна любов.
Минаваха и дни, и нощи в блян, ...