ПОРОЙ
На най-прекрасното създание на света

Седях и съзерцавах тази спокойна върволица от хълмчета, която ограждаше долината от юг. Седях и се възхищавах на неземното спокойствие, което излъчваше. Пролет, лято, есен или зима, тя си беше все същата, само дето менеше цвета си. Ту ставаше сива като намръщено есенно небе, ту разливаше златния си ...

Незнайно кога, как и защо,
във малко градче се случило то:
Преди много години, накрай един квартал,
млад човек край пътя седял.
Отпивал от малко шишенце с вода, ...

МАМО
Свеж полъх
на лимонова трева.
Неосъзнато
поглеждам през рамо. ...

> ∞
>
> Още две седмици изминаха откакто бяхме дошли в Планините на Забравата. Гледах да се застоявам колкото се може по-малко в къщата. Римън още го нямаше, а Дотъм и Ливър ми идваха в повече.
>
> Днес се събудих от бесния тропот на проливния летен дъжд и най-накрая взех решението, което трябваше д ...

Пощальонът вече пощата не носи...
И децата не тичат вече вънка боси!
Във сърцето ми тъгата дреме
иска тя любовта ми да отнеме.
Тази вечер аз ще се напия ...

Когато заболи…
Когато много в мене заболи
и хиляди надежди се разбият,
във себе си поглеждам със очи,
оставям се мъгли да ме обвият. ...

Днес до теб съм,
сред пространството спряло в безветрие,
за да чуя твоя реещ се звук в тишината,
с аромат на цветя, разпилени в душата ми,
а в сърцето звънче, с дъх на пролетно щастие. ...

***
Р.Чакърова
ПРОСТИ ... Налага се да можеш...
Прости, че позволих си да обичам
и будната си съвест разтревожих ...

Видях веднъж във нощното небе
тайнствена звезда да се издига.
Появи се бавно над спокойното море
и извиси се - прелестно красива.
Някак чудно висна в тъмнината ...

Откриха тази седмица, че първият човек на Земята се е появил преди повече от 7 милиона години. Бил е от Чирпан. Изобщо не е от Африка. Напротив, чист българин е бил, обаче без да знае тогава това.
Изглеждал така:
(Не се чете. Вижте под линия. Ако нищо не виждате под линия, значи нямате въображение.) ...

Има дни, в които на човек му се струва, че е разсърдил някой бог. Първо откривам че в офиса са забъркали голяма каша, после имам адски изнервяща среща и ми се проваля сделка и накрая за десерт много неприятен разговор с майката на Жани. Криси и Жани се бяха раделили преди пет месеца и това ми докара ...

Тъй чисти са днес облаците ми
както никога не са били
неполивали с толкова грижа
никоя друга скала със
Надежда да поникне фиданка ...

Помня
кафявите ѝ очи
и дрехите,
и всичко.
Помня и как ...

Годините минават и отминават
и нещо все ти напомня,
че животът е светъл и красив.
Целият свят се усмихва при това.
Не се връщат годините красиви. ...

В последната си книга «Как да се пътува с една сьомга» покойният Умберто Еко описва ситуация, в която героят, като не може да излезе наглава с администрацията на хотела, иска да му извикат адвокат, вместо което му донасят едно манго. Станала е малка двойна грешка – първо объркали адвокат (avvocato) ...

Още от най-ранното детство тя не последва никой в игрите, не й се прииска да спортува, не посегна към забавления, нито се поблазни от нещо. После, когато се превърна в девойка, животът й продължи все такъв, тих, равномерен и ленив. Сякаш отнякъде бе научила,че някога ще й предстои дълъг път и още от ...

Животът
ни тука не спира
и корени в земята си пуска.
А само
човекът умира ...

Генка Богданова
И то­зи дом за­г­лъ­х­на и по­сър­на.
За вто­ри път Зло­ве­ща­та се вър­на
да гра­б­не и по­с­ле­д­на­та ис­к­ри­ца -
жи­во­тът на не­ща­с­т­на­та вдо­ви­ца. ...

Така си я спомням – по-бяла от книга,
мастилени къдри отърсва.
Назад през годините с поглед ме стига,
а аз все я търся и търся.
Защото ми липсва - ужасно, безкрайно ...

Сълза
С.Л.
Съдбата събира,
времето разделя.
Намира и свързва души. ...

Мълния да беше,
щеше да те преживея...
Вълна да беше,
щеше да ме пометеш...
Слънчев загар... ...

Ще пусна дълги, страшни нокти,
допуснах грубо да те нараня.
В сърцето ще ги впия с вопли,
лицето си със тях ще одера!
Крака подлагам, грехове събули ...

Луната зад облаци чезне,
звездите виждат се едвам
и пред мене зинала е бездна,
истина е - отново аз съм сам.
И за теб отново мисля аз - ...

Салът опря до брега,
но как ще затъне в безпаметен пясък!
Как ще разплиска солените пръски
на тъгата неясна…
И от дългия път да починат ...

Пътуваш някъде и ти,
проправяш бъдещи посоки.
Светът край тебе се върти,
небето още ти е покрив.
Преди да почнеш да броиш ...

И Бог ми подава череши...
От шепите капеше дъжд,
сънувах, че нещо шептеше...
От думите нищо не помня,
но помня онази наслада, ...

Нещо загърбваме. Нещо се рони...
Думи по-тежки от камък.
Време за размисъл. Пътища нови.
А след завоя – поляна.
Само на макове с волните танци ...

Днес е вторник – ден до пладне!
Утре ще се издължи за вчера.
Следващият ден без бой ще падне...
А от петък ще потърся и намеря
съботата да нехае и се радва, ...

Има и невъзможни неща,
например, под вода да дишаш.
Слънце да грее през нощта,
да си с някого, когото обичаш.
Да си купиш хляб без пари, ...

На гарата
Дъждът отми горещите сълзи.
Последният вагон се скри във мрака
и само две червени светлини
умираха натам, в далечината. ...

https://www.youtube.com/watch?v=b36O1ogtNnA&list=RDb36O1ogtNnA&index=1
Дали бе ти ? Аз май че съм те виждал.
"Познаваш ли я ? Или непозната ... "
от мънички деца така безгрижни.
"Я помниш ? Но различна е почакай ". ...

Ако можех да върна лентата назад,
щях да се промъкна в малкия ни дворец,
за да открадна и последната надежда останала там.
А той – построен с вяра и мечти.
Да се върна към залеза на плажа без страха за потъване, ...

Чух те да крещиш
В мълчанието,
В стара, забравена мелодия.
Чух сподавен вик у мене,
Да ме моли, да ме дърпа, ...

ще тръгнат някой ден
срещу посоката
на хорските одумки
против намеренията
на родовата памет ...