Една поема
Една поема не е само птица
тя е полета на птиците;
Една поема не е само облак
тя е песента на облаците; ...

Готови ли сте да приемете другия такъв какъвто е? Без очаквания, без осъждане, без упреци, да наблюдавате как се променя, израства, учи се, радва се, живее и след години да видите, че това е друг човек, когото също толкова добре приемате както и в самото начало когато го видяхте за първи път. Готови ...

Все още съм това момиче,
което буди те в полунощ...
Съня ти нарушава без да пита,
"Удобно ли е в този час?"
Все още съм шума в тишината, ...

Каквото нямам е награда,
каквото гоня е печал,
печалбите си ще изстрадам,
излишното ще стане кал.
Каквото мисля е пролука, ...

Нощта прегърна здрача, а двамата мълчим,
не са ни нужни празни обещания...
Със ръце и устни по телата си пълзим,
в шептящите очи трептят стенания...
Нощта целуна здрача, а двамата горим, ...

МАГАРЕШКИ ИНАТ
(статистика 2016')
Р. Чакърова
Каква година... Господи, каква!...
И както винаги – по много и от всичко! ...

Напоследък съм
в сухо безлюбовие.
Напреднал стадий съм
на тъжно очакване.
Имитирам влюбеност ...

НАРИСУВАЙ МИ ЖИВОТ
Нарисувай пролетта
и на птиците крилата,
младостта и радостта
по лицата на децата... ...

Животът ни е странна люлка.
Живот на приливи и отливи.
Сълзи от радост, мъка, любов,
след тях понякога депресии.
Като че вчера бе щастлива булка, ...

пропускам в своя свят
представата ти за покой и святост
знам стъпките ѝ дълго ще личат
върху лехиците с цветята
в моравата на крехките мечти ...

Невъзможно е вятър в клетка да затвориш,
мълчанието – в усмивката на нечии очи.
Да полетиш с подрязани крила.
Мечтата на дете да я отнемеш.
Самотата взираща се в утрешния ден. ...

Под снега, от въздишките син, под безлична мъгла,
чуй сърцето - разжалван равин, как прошепва: ела.
На нощта в разрушения храм, колко с теб ще мълчим?!
По-красива заблуда не знам: да си нечий любим.
Щом сближим изведнъж рамене, вярвам, въздухът сух ...

Поне веднъж присви ли те инфарктно?
Поне веднъж крещял ли си в дъжда?
Поне един път стигна ли ти малкото?
Обичал ли си някога така,
че думите отдавна да са ничии ...

Се провираме во судбината на ткаенините
крцкањето на вратата ни го отвора денот
со чевлите ги туркаме златните парички на есента
ги игнорираме меурчињата на немирот
растурени во воздухот ...

…Малко горски цветя ти набрах.
Беше лято – ни делник, ни празник…”
Янислав Янков
Ти пак забрави за цветята.
Да беше здравец ми набрал! ...

В кладенеца на душата ми
вместо монета
пусна твоята
и тръгна
без да знаеш, ...

Не съм пророк или гадател,
но се увличам по мечти.
Не съм крадец или предател...
Куршум към мене не лети.
И тук съм вече от години, ...

Накара ме да се родя,
за да можеш спокойно да ме убиеш.
Показа ми как се диша,
за можеш да отнемеш дъхът ми.
Научи ме къде е сърцето ми, ...

36/Напуснах Пламен и отбора...
Аз мисля нещо споменех.
Не търсех дослук с тия хора,
защото в Атина не бях.
Те със това ме подцениха! ...

Тази детинска история,
често остава назад,
но тя не е бутафория
между живота познат.
Крие се тази история ...

Преставам веч' да съжалявам
за отминала несбъднатост.
Опитвам да не се вглъбявам
в ежедневната забързаност.
Щом казват, че което трябва ...

Пусто опустя и наше село.
По Коледа се случват чудеса.
Последното прасе е изврещело
и вече е готова създърма.
Мълчание се спусна от небето. ...

Жадувам те отново да се случиш
в най-светлия във мене небосклон.
Животът ми е повече от скучен,
а всяка моя стъпка е погром.
Не можеш ли в деня ми да се върнеш, ...

Днес гледам хората,а те са толкоз тъжни,
избяга радостта от техните очи,
Година идва, наричаме я нова,
любовта я няма в душите ни горчи.
Днес гледам хората от кофите, ...

Проклетата разкъсваща вина
и всичките и глупави последствия...
Цъфтят сълзи, увяхват имена,
със тях дори и нашето присъствие.
Вратите се отвориха без път, ...

Има ли любов, тя става зрима,
душата ми запява, не мълчи.
Приема светлина, макар и зимна,
и топли ме с невидими лъчи.
Във факла се превръща пътеводна, ...

Бял килим.
Мек и пухкав, любим.
За децата – пързалка.
За нас – картина жалка.
Нови зимни гуми – ...

Животът е като студена зима,
със циганското лято през ноември,
досущ, като любимата любима,
която си отива през декември.
Жесток е! Няма спор и дума... ...

Човешкият поглед се вряза в милиони далечни слънца,
зарови се из дълбините и на малките клетки в наш'та глава.
Всичко обходи и във всичко се взря, но да търси така и не спря –
ново знание, нови идеи за всяка дейност практична на тази земя.
Но нима досега не съзря? Поне някаква сплав за тези неща? ...

Не ви се сърдим, разберете,
трудно се угажда на жена.
Когато сме ядосани ни спрете,
че от яд изричаме лъжа.
И щом опитаме да тръгнем, ...

Не е лесно да бъдеш щастлива, нали?
Да си майка, съпруга и все пак жена.
Да превръщаш в любов уморените дни
и да носиш с усмивка прикрита тъга.
Да отваряш душата си в всеки момент, ...

Криси си идват за кратка ваканция с Жани и изкарваме няколко много хубави дни заедно. През уикенда наемаме вила в планината, идват и Ани със Зоран и два дни шестимата сме само по пистите. Тръгват си в неделя следобед, а ние с Борил решаваме да пътуваме вечерта. Аз сядам с лаптопа да отметна малко ра ...

Живеем различните си същности
в стаята под смешния комин.
Издиша той човешките ни мъдрости
и се присмива на ум.
Говорим за всичко и времето, ...

Силата на душата е в проявлението на нейната страст, в нейната неопитомена лудост, която ни изживява по неповторим начин.
Като параметри на уникално сътворение, ние притежаваме свое обаятелно излъчване, което носим в себе си , без значение дали то се проявява или не. Един и същи човек, едно и също с ...

Всяка вечер тайно се завръщам
там, където съм обичан и разбран,
тихо влизам в бащината къща,
началото на пътя ми е там.
Среднощ дошъл съм, да си взема ...

Срещу теб съм насочила
острието на гнева си.
Не ме изопачавай в лудост.
Просто съм разочарована!
Ти умееш да заблуждаваш, ...