Когато нещо ми е криво,
небето в мен плаче и тъжи,
пред очите ми неясното мъгливо,
и ме тровят само черни мисли...
Ти си тук и ме разбираш, ...

ПОМАК
Помак съм – неразбран помак, –
без дом и истинска родина;
залутан в непрогледен мрак,
по пътя си нелек ще мина. ...

Танц. Движение. Магия.
С шепи пия.
Без умора, като дива –
кон развял буйна грива.
Бях дете и се срамувах. ...

***
Р. ЧАКЪРОВА
Аз съм старият чайник, къкрещ без шум над огнището.
И онази "дивачка", която макар неполивана – ражда.
Твърде ловко умея да крия дъха си във нищото, ...

Белият яшмак
Дядо Вели бършеше с бяла ленена кърпа, извезана по краищата с червен конец, потното си лице и врат. Бърше и му се струва, че меките топли ръце на неговата Гюлфие го галят. Споменът го люшна…
Стои на пътната врата, а насреща му върви Гюля, неговата Гюля. Като затропала с ония мънистени ч ...

На Емо
Във шепите си лакомо ще стисна
внезапни мигове на щастие свенливо.
Ще се смаля в картина живописна,
сърцето ми ще бие по-красиво. ...

ЗА ТЕБ...
Все по-малко те усещам
в себе си...
Забравям устните, лицето, думите.
Измислям нови ...

След погребение се ходи на църква.
Ти никога не ме заведе да оплача
нашето някога буква по буква, а
с бъдещо никога трудно се крачи.
Ноември е. Пулсирам във съзвездия ...

Не вярвам на залеза,
след него пълзи тъмнината
цветове чезнат, потъват в забрава
потайно ме дебне, следи тишината.
Не вярвам на изгрева, ...

ТАКЪВ СЪМ
О, аз разбирам, няма справедливост!..
Насилието вечно е на власт!..
И злото вечно ще остане живо…
И винаги ще чака своя час.. ...

на везната за
вселени пò тежи от
всички тях стихът
...............................................
На везната за ...

По близо днес съм до Париж.
Далече е България в момента.
Но този ден не съм забравил. Виж,
не съм забравил топли комплименти.
На този ден си се родила. Да! ...

Екскурзия за Хелоуин
Те са тук. Те са сред нас. Щом падне здрач залостете вратите и затворете прозорците. И ако някой ви почука – не отваряйте. Защото те излизат само нощем. И не само на Хелоуин.
***
Когато я видя усмихната и щастлива на прага на вратата в първия момент Иво се учуди. Отдавна не беше ...

Ти недей, ти недей да тъжиш.
Тя, тъгата е в моята есен.
Аз съм свикнала да ми тежи
и да прави света ми по-тесен.
И недей в листопада се взира, ...

Озарено утро
При тебе е душата ми нежна.
Сърцето ми трепти всеки миг.
Устните ми, жадни за твоите целувки,
шепнат тихо и нежно за радостта. ...

Нима това си беше яростна съдба –
да страдаме от болката на нашето ни всичко,
което с тебе сътворихме от душа
от толкова отдаденост на истинското вричане.
И в този миг съм повече от сам, ...

Прозорците
страхливо
се оглеждат,
а вратите
здраво стискат ...

С жената често водим диалози
и влизаме във спорове дори.
Споделям аз, което ме тормози,
но напоследък нещо не върви.
"Стареем вече, моето момиче, ...

Габи Габи
Трябваше да се появи отново Габи Габи, но я няма. Мониторът е смразяващо тъмен, защото в онези бездънни кладенци горе следата се губи и метеорът бърза към своята Голгота. Казват, че по това време на годината по небето скитат леониди, което ме кара да мисля, че Габи Габи е някъде там – може ...

Все още чувам гласа ти в главата си,
как ми говориш, как ми пееш, шептиш...
Все още чувствам ласките ти в душата си,
как ме подлудяваш, как ме мечтаеш, обичаш...
Все още си спомням за осанката ти на принц, ...

Няма раздяла за нас, неразделни сме...
Днес отново те виждам пред и в себе си,
като всеки ден, като всяка нощ, като всеки път...
Разхождаш се в ума ми, в сърцето ми,
във всяко едно кътче и оглеждам се в тебе... ...

Днес исках с теб да поговоря-
представих си, че си до мен,
за сетен път душата си разтворих,
да те докосна само в този мрачен ден!
Не съм готова да посрещна самотата- ...

дори очи
не отвори,
пропълзя
и изпепели
тънките нишки, ...

Колко струват сълзите ни, Господи...
Едно сбогуване.
С някого.
С себе си.
С всичко. ...

Сладостта е на гроздове,
пука зърна и се стича
по кули от карти.
В чуждата приказка
краят търпи ли надежда? ...

Забийте нож в сърцето на поета!
Забийте надълбоко. Да боли!
Да има кръв, ръцете да потрепват,
и адски вик нощта да разгневи.
Забийте нож в сърцето на поета! ...

Всяка дума е излишна,
но ръцете ни се търсят
като полюси различни,
ако любовта възкръсва.
Всяка дума е излишна. ...

Заповядай! Седни! Обич моя!
Скромност, знаеш, не ми е присъща.
Вече готвя. Съвсем по неволя.
Инак все съм си луда. И същата.
Посадих лавандула на двора. ...

ВЛАКА СТРЕЛА
Било е сън! Това „Сашо, Саше-е-е!” е било на жена му. Още не може да отлепи клепачи! Все този сън! Пътува с влак. Бърз влак. Влака Стрела. Купето е пълно с хора, а той спи уморен. Наближава неговата гара, а той не може да се събуди. Викат го, карат го да слезе. Не може, пропуска я. Нищо ...

Седя пред блесналия студен екран и се мъча да измисля поредния привличащ вниманието опит за оригиналност...
Небето е обагрено в млечно синьо-оранжево, хоризонтът е поръбен с розово-златист кант, а в стаята пролазва есенният здрач, който бавно се превръща в плътен, черен воал върху тишината. Голите к ...

Нов ден ни подаряваш днес,
изпълнен с Твоите обещания.
Уверени във благата Ти вест,
загърбваме човешките предания.
В поклон пред святия Ти трон ...

Мария Протасова (01.11.1990)
Превод: Мария Шандуркова
* * *
Човекът мой - от изгрев по-голям.
За него никакви прегради няма. ...

Опит за автопортрет….
имам във себе си устрем и вяра
с думи докосвам небето
пазя се някак висока и цяла
тлее във мене детето ...