Не стихвай в океан от мечти,
че водата бистра е като сълзи.
Не стихвай в моите очи,
целувай и трепни.
Не стихвай на прага, ...

Напомня ли ти моите извивки
Луната, когато се закръгля?
Подканящо изваяни и пищни,
лишават ли те от спокойни сънища?
Нощта люлее ли те, шепнеща със нежност, ...

Небето
посипа косите ми
с капчици дъжд.
Където
бяха очите ми, ...

Ето го Човекa,
заплата днес е взел,
след тежък труд и пот
към вкъщи е поел.
На кръстопътя спира, ...

В собствения си душевен лабиринт
за кой ли път се скитам аз объркан.
Нито спирт, нито мехлеми, или бинт,
лекуват раната, която сам човъркам.
И знам, собственоръчно издълбах ...

Често пия, за да те забравя
и осъмвам с чаша във ръка.
Споменът в сърцето ме изгаря!
За теб е жадна моята душа!
Всеки изгрев носи нова болка! ...

Бели капки дъх
в мен дъжд от огньове
прегърна ме ти...

В съня ти ще нахлуя като вятър,
ще те завия с лунна светлина
и като сянка в призрачен театър,
ще бдя над теб до края на нощта.
Ще милвам нежно твоето лице, ...

Празнуваме леталните си празници.
Превръщаме живота си в пустиня.
Не сме ли само заблудени странници,
не стигащи до въжделяваната истина?
Едно небе над нас ни се усмихва криво. ...

на Сашо Дончев
На таланта трудно се прощава.
Навярно защото е невинен.
Нима на любовта е нужна слава
или пък някаква си там сервилност? ...

Една изстинала любов,
а още свети топлина...
Любов летяла в бурята,
с прекършени криле....
Възкръсвала от пепелта, ...

Обаждам се на Славев след три дни, да не реши че хич не съм си дала зор и му казвам, че нещата няма да станат. Звучи доста разочаровано, но го преглъща. Оказва се прав за хотела, Драшев и Борил са натиснати и изпиват по една студена вода, независимо от връзките на Драшев. След онази вечер Борил запо ...

И ето ме! Вървя по света,
а светлината озарява душата ми...
В този свят на любов, мир и надежда
аз вървя сред морето от хора...
На мечтите отдавна забравени ...

ДЪЖД
Знаеш ли, небето също плаче,
лицето му е тъжно и скърби,
тъгува то за птицата която
във него вече няма да лети. ...

Какво, че слънцето така пече
и зимното палто е вече в шкафа?
Къде е дядо Коледа, къде?
Не искам, още дълго да го чакам!
Навярно се зарежда с топлина, ...

Свят отвъд света,
за мен това е отвъдността.

Път пътувам, но спирка не срещам,
към която назад да се върна.
Бърза времето, сякаш усеща –
тебе искам с любов да прегърна!
Ветровете виелици любят ...

Не забравен спомен
За спомена ли искаш да говорим,
криещ се зад гъстите ти мигли,
с който нощем много дълго споря,
проклинайки предателските мисли? ...

Императивният човек
/Императив - лат : заповед, диктат, повеля, нареждане /
Точно тази сутрин императивният човек се събуди рано. Облече се с известно усилие, измърмори нещо на самия себе си, погледна криво през прозореца и за част от секундата намрази: студената сутрин, скапаният свят, тревите, хра ...

Във замък,
изтъкан от тишина,
от безнадежност
и от липси
живееш ти… ...

Счупен кораб, скърбящо скърце.
Потъващ в студените води със своя екипаж,
едвам потапя се в тъмната нощ.
Океанът тихо го пое във своята прегръдка
и скри се корабът в дълбините. ...

Април е месец на промени,
проблемен ми е твоя статус.
Виж в пощенската си кутия,
може да имаш писмо от някой.
Като погледна навън ми става тъжно. ...

Не намирам покой без теб във нощта,
само ти си лекарство за моята лудост,
когато успея за час да заспя,
при тебе се връщам в съня.
Не намирам покой без теб през деня, ...

Да вали дъжд. Да ни вали. Да вали около нас. Да тичаме между капките. Само ти и аз и само аз и ти. Само нас и само този нощен пейзаж. Червен светофар и дълги целувки. А след това зелен и тичане след теб. София е достатъчно голяма, за да ни побере. Да побере нас и големите ни мечти. Студените пръсти ...

Вървях изморена към вкъщи. След дългия работен ден мечтаех единствено да се отпусна във ваната и да помечтая за това, което ми предстои, а именно за деня – мечта на всяка жена. Предстоеше ми сватба. И то с Петър – мъжът, с който бяхме преживяли толкова много. Колко пъти се бяхме разделяли, но накрая ...

Видях един тенекиен човек, който засаждаше кипариси пред кметството. Наричаха ги "тенекиени хора", но официално бяха нано-боти, а неофициално мултифункционални празноглави контейнери с червени лампички,имитиращи очи. Този беше последен модел - Т408. Не всеки човек можеше да си позволи подобен луксоз ...

Омръзна му да бъде зрител,
и да мълчи, и да си трае –
простакът стана оценител,
повярвал си, че всичко знае!
Но нещо в сметките му куца! ...

Онази смърт, която е отвътре –
облечена в пижама на сърца.
Да, балът свърши, но къде е пътят?
Къде е кладенецът със слънца?
Мълчиш? Удавил си принцеса! ...

Съдбата и съдията...
„Съдбата и съдията
са с един граматически корен”
/ Равновесната душа /
Не съм избирала да бъда съдник, ...