Настаних се на дивана в офиса на Иван, неговият за щастие имаше четири плътни стени и дебела врата.
– Имаме голям проблем, разчуло се е, че ходим.
Иван ме изгледа:
– Борил знае ли?
– Не, доколкото знам. Но и да научи, той ни е най-малкия проблем в момента, едва ли ще отрезнее дотам, че да го проумее ...

В главата морна спомен чист и свят
се мярка в този късен час среднощен,
залутан в летния вечèрен хлад,
си мисля: колко те обичам още!...
В живота мрачен споменът за теб ...

Нека е трудно, аз няма да бягам,
а ще бъда до теб. Ще остана!
Дори да е късно, отново ще чакам,
на същото място, в нашата стая.
Ти няма да дойдеш, а аз ще забравя ...

- Малко закъснях, извинявай! – оправда се леко почервеняла Ели.
- Съвсем навреме дойде – каза Вики.
- Това е може би един от последните слънчеви дни преди да дойде лютата зима и прехласната по прекрасния ден се забавих.
- Никакъв проблем. Ела, Ели. Искам да те прегърна. Толкова време не сме се вижда ...

Къде сгреших със нея, не разбрах изобщо.
Такава лоша и потайна ли е женската душа?
На моето искрено мъжко приятелство
тя предложи само интриги и от своята суета.
Какво се случи, че нашето привличане да се превърне във омраза, ...

Мълчиш!? Поне кажи ми, че не съм потребна.
Защо запали в мене слънчеви мечти?
Като късен сняг попарил малко, нежно цвете,
уби с един замах чувствата у мен, уви...
Виновна бях, че повярвах безрезервно. ...

Мечтаех. И вярвах. И все се надявах.
По детски. Истински. Искрено.
И плачех. И бягах. И все се съмнявах.
Пораснах. Болеше от чувствата.
Исках. И следвах. Наивно. Без граница. ...

Този свят е чудовищно сбъркан...
Пак свърши пустия лед.
Добре, че съм леко побъркан.
По Еконт ще ви пратя късмет.
А вие торба марципани. ...

Посветено на сестра ми
Помня пристигането на летището в Хавана и горещия, влажен въздух, който ме удари в лицето като от фурна. Въпреки това свикнах много бързо с жегата, влагата и обилните валежи в дъждовния период. Понякога се връщах от училище под поройния дъжд, за който не помага никакъв чадър. ...

Тъмна доба,
лек дъждец се мрежи.
камъните спят.
Тежките врати житейски
отдавна хлопнаха. ...

Колкото по-дълго човек се самозаблуждава,
толкова по-трудно му е да осъзнае това...
Понякога си мисля,
че сама
ще се справям винаги ...

Да мога, като амазонка да препусна
насред глъчката и неспирния тропот
и така опиянена да съм, да допусна,
от вино, носещо името „живот“.
От истинската му мъдрост, да отпия ...

Искам
Искам всеки изгрев с тебе да посрещам,
искам светлината му на теб да подаря.
Искам залезите с тебе да изпращам
и с усмивка да посрещаме деня. ...

Деца прекрасни, благогласни птици,
ще бъдем ли приятели добри?...
Сред вас са светлогледи ученици
на български будители, нали?...
Деца, живейте волно в Добротвория – ...

Автор:Генка Богданова
Първо се пропука бялата стена.
После покривът пробит заплака
и като стара, немощна жена,
тя тъжния си край зачака. ...

ХОРИЗОНТ НА ВЪЗДИШКИТЕ
Все рисувам със поглед безкрайните демони,
по презумпция скрити дълбоко у мен
и прелита, прахосало свойте мигове времето,
и оставя в душата ми само спомен смутен... ...

Образът ми – твоя кошмар. Неканена гостенка съм в срещите ти с нея. Целуваш я и виждаш усмивката ми. Смея се... Смея се на теб и глупавото ти влечение по нея. Коя по ред е след мен? Броиш ли ги още? И къде все пак остана сърцето ти? Забрави ли ме? Изгаряш ли още в любовта ми? Вчера бях твоят Рай... ...

4 август 1792 – 8 юли 1822 год.
Да превеждаш Пърси Шели като се стремиш да останеш максимално близко до авторовия текст и стил е задача доволно трудна. Твърде отдалечени от нашето време са изразите, символиката, мисловните стихии и копнежи вдъхновили автора на тези стихове. И все пак поезията му и с ...

да разбереш че съществувам
мина страшно много време
но застанах до теб
и сега не ме виждаш
страшно е ...

Надпреварата
Каква е тази надпревара
и този най-задъхан бяг?
Това във гроба ще ни вкара,
вместо – до търсения бряг! ...

Лежах със забита ромфея* в сърцето.
Оплискан бях целия в кръв...
Войната не спираше,
още кънтеше...
край мене ...

----1----
Прозорец –
3D прожекции
между сериалите.
----2---- ...

Ще чакам
Липсваш ми! Така ми липсваш ти!
Ръцете ти ми липсват и лицето!
Душата ме боли! Ах, как боли!
Препълнено е от сълзи сърцето. ...

14.07.2017 г. Велин

Силни чувства...
Всичко започна с
пресичане на погледи,
сетива обречени, поробени,
привличане, първични пориви... ...

Ти гроб си нямаш.
Но едно бесило
издига чак до небесата ръст.
Земята, дето беше те родила,
под него е разпъната на кръст. ...

Чаша, кафе...
Сватба, дете...
Стая, перде...
Щастие, Те...
Чанта, часовник... ...

Нейният красив глас,
ме подлудява.
Бих и подарил цветя,
но не знам нейния адрес.
------------------------------------------ ...

Лицето ти е блян желан и драг,
очите ти са вèчерен сумрàк,
косите ти са нежно кадифе.
За наш’та искрена любов узна
единствено засмяната жена ...

Питаш ме обичам ли те още,
мога ли без тебе да живея,
помня ли онези луди нощи,
славеят, когато звънко пее?
Питаш ме дали ще те обичам ...

Прекарах и следващите пет месеца в безкрайни опити да накарам Борил да спре да пие. Крещях му, молех го, гонех приятелите му, пак го молех, после пак му крещях... и нищо. Накрая ми писна. Чашата преля една вечер, когато ме удари. Върна се мъртвопиян, строши една статуетка в хола, аз слязох да видя к ...

Недей ми казва думи без любов.
В мен ще издълбаят пещера и ще кънтят.
Ще се отблъсква ехото в сърцето ми, ще го напука.
А те в илюзии ще го облекат,
смъртта му да е по-красива и безшумна. ...

Вълните ти докосват ме така,
като нежна ласка на жена.
Ти, Море, си мой слушател
и приятел, който никога не би превърнал се в предател.
Ту спокойно си, ...

Съществуват ли реални измислици...
В отблясъците огнени се криеш
и в звуците на Моцартов етюд,
нощем от съня ми сили пиеш,
в гръдта ми се издигаш – стон нечут. ...

Липсва ми твоята доброта,
ласката с много топлина.
Добрата дума, обичта,
погледът на влюбена душа.
Когато твореше чудеса, ...

Лъч протегнат – пронизителен,
вперил се във сянката
в най-прохладно ѝ кътче.
Още е топла тази малка стаичка,
в която липсва пламък, ...

Навикът... Всичко е въпрос на навик. Да привикнеш със света около теб, с болката, със самотата, с иронията, с разочарованието или да се научиш да бъдеш щастлив. Въпрос на навик. Знаете ли колко е сладко усещането от първото дръпване от цигарата, след глътка мартини и парче шоколад? После става някак ...

Тичам боса, не докосвам пътеките,
цяла порив, въздушна и лека.
Глътка смях ме понася над сенките.
от човешкия свят надалеко.
Сред звездите с Кентаври флиртувам, ...