Не се тревожете, че може да изгубите източниците си на любов, чест и достойнство.
Те са възобновяеми.
Има дори човеци, при които са неизчерпаеми.

Този поглед изкусително страстен,
зноен и опияняващо властен,
като с перце докосна лицето,
но ме улучи право в сърцето.
Съзрях във теб чаровник атлетичен ...

Топка зрели предателства
ми засяда на гърлото;
пипалата, прорастнали,
в ноздрите ми се мърдат;
яйцевидно учудване ...

духовността -
на
висота

Помниш ли онази сутрин на морето? Когато рано те чаках на скрития плаж... Когато всички вкъщи спяха, а други се прибираха от плажните барoве... Само някои ранобудни спортисти или онзи чичко с кучето отиваха към плажа. И един бял дядо с чадър... Помниш ли как вървеше по асфалта, а небето сияеше... По ...

Дженифър Лопес & Марк Антъни - Не ме обичай
(Autores: Giancarlo Bigazzi, Marco Falagiani, Aleandro Baldi & Ignacio Ballesteros Diaz)
(Автори: Джанкарло Бигаци, Марко фаладжани, Алеандро Балди & Игнасио Байестерос Диас)
Не ме обичай.
Кажи ми защо плачеш... ...

В антрето - приглушена светлината,
преди минути сякаш си била.
На теб дискретно лъха от стената.
На шкафчето са твойте очила.
Уж всичко е на мястото си в хола, ...

Твърдиш, че драснато било е всичко
и време е да продължиш.
Ела да те прегърна и върви, душичко-
не може все да ме болиш.
Пътеките са много- с ум избирай. ...

Истината е максимумът,
празното,
разпознато
след всяка загуба.
Истината е там ...

Разходи сянката си
по шевовете на зимата.
Направи снежен ангел
от чувствата си.
И дай му ...

Изтъкана от слънце бе моята душа,
но докосна я леденият вятър...
за скрежи, прикова я с леден дъх,
затихнала да чака, да прости...
и непростимите неща! ...

Отплава ли нашата лодка
далеч към безкрайното?
Сама ли си прави разходка,
там в синьо-бялото.
А бреговете останаха пусти, ...

Стая празна, но пълна със спомени,
това ме смазва, мислите гоня ги.
Мисли за нея, колко банално
пак ще копнея по чужда реалност.
Стая празна, но пълна с тягост, ...

Здравей, от миналото гост,
добре дошъл, макар неканен.
Ти идваш с песента на кос –
мехлем за старите ми рани.
От бъдното към тебе мост ...

Сутрин, когато
кучетата лаят
и е тъмно и си сам
и онова
студено чувство в стомаха, ...

Милкови две ръчички,
палавници, чуйте всички,
с вилицата не боравят,
много често я забравят.
Още с първата закуска ...

Тази нощ получих откровение! Нали това е нещо, което не може да се роди от собствения мозък и съзнание. Беше информация, дошла извън рамката на моя светоглед. И ме събуди! За пръв път от месец насам се будех в добро настроение. Нищо, че беше 1:30 през нощта. Бях екзалтиран от това, защото го исках! ...

Чувствам се като хотел,
всяка вечер
разни хора идват
в живота ми.
Застояват се ...

Кога нарежда баба в чушкопека
под бройка всяка чушка – и им бае.
Тя трима сина има. И за всеки
по равно да приготви се старае.
Изплела е по някое елече ...

на Нея
Дали забравих,
или боли
от спомени,
но Старицата ...

Настъпи ли мрак, пак
виждам големите жълти
очи на един котарак
как ме гледат отблизо
през някаква дупка. ...

Гълъби, врани, врабчета –
зимна елегия в сиво.
Бързайте, спешни звънчета!
Утрото зрее бодливо.
Свада. Кресчендо от звуци ...

Навън е бяло, спи капчука.
Рисува вятърът стъклата
и гледа със очите на кошута
картината му тишината.
Смълчана вечерта запалва ...

Бели – като сняг,
естествено красиви,
лежат под черната забрадка
и не е грях,
търсят в дните ...

* * *
Ята щъркели
на хълм сред сухи треви.
Дим след пожар...
08.2013

Отвори си очите! И дишай, дявол те взел!
И не скръствай предсмъртно ръце – Тя няма да дойде.
С малодушници пълно Небето до краен предел.
А пък място за теб – ни в рая, ни в преизподнята.
Знам, коварна е болката – в менгеме стяга и пори ...

С кървави сълзи
плачат сърцето и душата,
когато Любовта е предрешена
в одеждите...
на сатаната! ...

Случайна среща –
пърхат черните мигли.
Огън в лицето.
Дълго чакане
вече не ме измъчва. ...

Поемаш с поглед
неочаквана надежда.
Прихлупваш с мисъл
ненаучен глад.
Любовта не е прочела никого. ...

Аз те обичам
Когато косите си разстилаш като слънце лятно,
възглавницата се превръща в житна нива,
а сянката и светлината рисуват по твоето тяло
планини, гори и острови с богатства… ...

автор: Елеонора Тодорова
Todos del amor y corazon hablan,
chatean, piensan, analizan.
Hey, no tanto lo penseis,
lo importante es que se lo senteis. ...

Лицето ти – бяло във план,
излъчва пленяващи страсти.
И иде ми с дясната длан
да вдигна аз поздрав за "Здрасти!".
Прогледнах и вече разбрах: ...

Монолог на снахата 2
(провокиран от стихотворението На Роби "Монолог на една снаха")
Роби, привет! Съвсем накратко,
отвръщам както ти ме призова
и монолога на снахата, братко, ...

СЛЕД ДЪЖДА...
Случи ми се като дъжд - разплака ме.
Като сняг се случи - бе пречистващо.
Чакам слънцето с лъчи да ме подеме.
Ласката му чакам, без троха да вземе...

Р. Чакърова
... и тъй като Януари си тръгна (почти),
и тъй като аз остарявам (напълно...),
и тъй като все още имам мечти,
скатани на топло под шала ми вълнен... ...

Тишина… Внезапно настъпи тишина. Започнах да се оглеждам наоколо. Стаята, в която бях бе бяла и чиста като първия сняг. Къде се намирах?! Кристофър седеше пред мен с каменното си изражение, което придобиваше след всеки наш скандал. Рядко се случваше да спорим и да стигаме до караници, но все пак бях ...

- Колеги, всички вие сте добри работници, качествени миньори - започна речта си Иван Къртицата, един от най-старите работници в рудника пред събралото се множество- Всички вие, всеки ден, месец след месец, година след година слизате долу, рискувате здравето и живота си. Вярно е, че сами си избрахме ...