(по "Козият рог")
„Една Мария, а неправди много“,
така го каза Хайтов преди време,
било е страшно, мъжко и сурово,
дали узряхме да го разбереме. ...

Пребродих морето, претърсих страната
и срещах се с хора добри, недобри...
В деня оглушавах, но чух тишината
и станах свидетел на много съдби.
И търсех късмета по пътя случаен – ...

Догорелият ден над гората
нека само кърви като рана...​
Пеньо Пенев ("Пътека")
Тази вечер небето на запад кърви... Като рана.
Уморено догаря денят – върху сноп от лъчи. ...

За минали и утрешни тъги,
довели до прозрение душата.
За радости, заключени в мази
на овехтелите приятелства.
За думите, неказани на глас, ...

Понякога приличаш на ноември:
изпращаш ми студени дъждове
и всички топли спомени, без време,
затрупваш с подранили снегове.
Понякога си пролетен и цветен – ...

ОБИЧАМ ТЕ ПО СВОЕМУ
Обичам те потайно, безнадеждно,
не както се обича обичайно,
обичам те безсмислено и нежно,
обичам те безкористно, безкрайно. ...

Талантец - дал ми Господ, имам!
Е, не да блика чак оттук-оттам!
Да пиша стих - не мога, ала име
на по-кадърен да съсипя, знам!
И видя ли, че много му се радват ...

Сънувах те, без да те познавам...
Сънувах те, без да те познавам
и често взимаше ума ми,
влизаше в сърцето ми...
Всяка вечер, когото те виждах в ...

Сто нещастия,
раждат с мъка щастие.
Крият го в тинята,
сто дни да го търсиш.
Сто дни да го кърмиш, ...

Познавах, сякаш преди век,
един достоен, благ човек.
Повярвах в него безрезервно
и влюбих се неимоверно.
Безмерна беше любовта – ...

любовта
е
живототворчество

Михаил Анищенко-Шелехметский
Превод: Мария Шандуркова
САМО НАЙ-ДОБРОТО
Не се вглеждай, не вслушвай се в жеравен глас,
не тъгувай пред къщи на прага... ...

Михаил Анищенко (09.1950-24.11.2012)
НЕ НАПРАЗНО Е ПЪТЯТ СВЕТА ПРЕКОСЯВАЛ
Превод: Мария Шандуркова
***
Не напразно е пътят света прекосявал ...

Was ich aus Liebe tu das weiß nur du
Du schreibst mir Briefe tausend verliebte Zeilen
Und ich hab Sehnsucht und ich will zu dir eilen
Mir ist kein Weg zu weit mir ist kein Fluss zu breit
Kein Berg ist zu hoch ich komme zu jeder Zeit ...

Стоях като на малка, пуста гара
и отминаваха край мен любови.
Потъвах в облаци от млечна пара,
проглеждах пак и чаках нови...
Редяха се така, не дни - години. ...

Понеже трънният венец е тежък,
тежък... тежък, колкото невинност
и вината зрее не на кръст от чам,
защото би могла да се разлисти...
Понеже крачиш сред тълпата сам, ...

Ти искаш пак и пак да ти разказвам.
Със приказка животът се размина.
Така се случи – нещо да доказвам,
да качвам сипеи година, след година.
От порив и от вятър вече изморена, ...

Спомени връхлитат ме,
думи грозни и токсични,
с ноктите си пак раздират ме.
И опитвам да простя, но пак…
безсилна падам в този мрак. ...

И днес помня онзи незабравим чуден пролетен ден
в който целуна ме ти и почувствах се аз окрилен
от Любовта, с която възнаграден свише бях
за това, че живея, че съм мъж, че съм безумен!
Отхвърлен от не една жена през своя живот, ...

Излъжи
ме
с финес,
че съм
твоята ...

Понесе животното към къщи с ясното съзнание, че върши голяма глупост. Котката беше много стара, проскубана и мършава. Но се гушна на рамото й толкова нежно и започна леко да мърка, сякаш пееше... беше я хранила в продължение на четири години - всеки обяд, до контейнерите зад офиса. Докато собственот ...

Слаба светлина есента донесе.
Чака тя, безвремието да отнеме.
Блато от немити мечти,
взиращо се в тъмни очи.
Падението идва след първия полет. ...

Любовта я има –
дори в снежната зима,
крие се в две топли очи.
Виж колко личи!
Любовта е във въздуха нажежен, ...

Честността е колие с бодли, което нося. Колкото повече хората се доближават до мен, толкова повече ги наранявам. Постепенно колието се превърна в роба, която отблъсква хората, но чак, когато видят кръвта лееща се от ръцете им. "Пазете се" – казвам им, а те ми казват, че всичко е наред. Наред е, дока ...

Стоя и в нищото гледам,
вниманието ми нищо не привлича,
и само ти изникваш в мислите ми.
Само очите ми подсказват, че за тебе мисля пак
снимките отварям и мъката ме сразява. ...

Листа се ронят,
като тъжни спомени
и падат отчаяни
едно по едно,
после се струпват, ...

Ѝма и листà
непожълтèли,
въпреки че са
оесенèни! -
Те към пролетта ...

И днес защото съм небето ти от плът,
обличаш ме чрез твоите пътеки.
Да нося в сън аз звездния ти дъх,
в миг да милвам нежната ти вечност.
Ти в мен да дишаш с цялата любов, ...

Алчност
Не ме докосвай. Затвори очи.
Стой на ръка разстояние.
Въздухът между нас ще гори.
Без пламък. Без дим. С ухание. ...

Прости ми,
че не пия кафето си с теб.
Извинявай, че събрах си нещата
и мечтите старателно плети с теб
са спомени с другиго днес ...

Очите ми се впиваха в хълмчето до сушата. Щеше ли да бъде и тази година там? Щях ли най-после да разбера какво ми казва тя чрез своето мълчание?
Фериботът бавно и уморено спря. Сигурно му бе омръзнало по десет пъти на ден да пътува от острова до другия бряг и обратно. С недоволно скърцане се отърка ...

Може ли да обичаш един човек, без да го познаваш? Може би тогава обичаш себе си, а? Една мъничка частичка от теб, която търсиш у другите.
Очите били прозорец на душата. Те са просто хилядократно изпускани огледала. Две малки очи, по-напукани от всички стъкларии по света, взети заедно. А ние гледаме ...