Отвори очи. Беше бяло пред него. Ужасно бяло. Не беше нито мъгла, нито сняг.
– Къде съм? – попита.
„Какво е къде?“
Кой го каза? Нищо не виждаше освен бялото.
– Може ли да стана? ...

Странен сън сънувах снощи –
че съм вече аз известен,
с Фикито на сцена пях,
Софчето ми дрижираше
Азиса само ... констатираше. ...

Ако се следва
пътеводната звезда,
се и напредва...
И се напредва,
ако пътеводната ...

Слепите очи и глухотата
ме превърнаха в щастлива птица,
махах, махах глупаво с крилата,
но от хилядния удар се събудих.
С болката приятелски по рамото се тупах, ...

След нея ще дойде споменът за миналото време.
Този спомен ще донесе красотата на вече угасналата ѝ усмивка,
така както идва светлината от звездите до нас – тя е толкова красива,
и някак си толкова студена…
Този спомен ще нашепва нежният ѝ глас – ...

Стоим сега пред кабинета важен
във коридор излъскван от зори.
Ти – вътре, фен на партията ваша,
а ний – отвън елитни реформатори.
Но не това е днес проблема ...

Самотна празна стая.
Пак тези четири стени.
Кога загубих те гадая,
вече няма влюбени очи.
А помня още...целувките, ръцете, ...

- Бих останала тук завинаги. По залез, при Голямата река…
- Помниш ли водния поход?
- Да… Аз бях юнга, а ти – капитан на нашата лодка. Но и тогава имаше моменти, когато гребяхме в различни посоки. Ти - мускулестият младеж, винаги надделяваше…
- Еее, по време на страшната буря, точно ти – крехката, н ...

Щастието не се измерва със слава и пари,
а с това за кого сърцето ти гори.
Неговата усмивка дъха ми спира...
и чувам как за мен сърцето му пулсира.
Със слава и богатство щастие не ще намериш ти, ...

Тя дълго се мъчи да влезе в дома.
Студът я надви и прегърна.
Беше отвънка и беше сама.
Надеждата никой не зърна.
Как не опитва. Вратата бе щит. ...

Какво се крие в наш’те мисли?
Може ли човек да ги разлисти?
Има ли смисъл въобще за нас
да търсим тоз’ смисъл ден и час?
В ума нещата никак не са така ...

— Кога ще се върнеш?
— Предполагам, че утре към осем вечерта ще съм у нас.
— Как си? Нещо интересно днес?
— Нищо особено: същите хора, същите презентации. Иначе съм добре, леко ме наболява гърлото, но не е болка за умиране.
— Тате, тате, татеееее! ...

От нежна стомана
аз съм създадена...
Ти си жега и клада,
на теб съм отдадена.
С вериги от страсти ...

Нали ти си моята сбъдната мечта?
Ти си моят блян, озаряващ душата?
Ти си моят живот!
Твоето сърце нежно ме докосва.
Твоята усмивка ме дарява с чудеса. ...

Lonely and desperate me
I'm not intending to be
Facing to all of your tasks
Each one of you I should ask
I cannot give explanations ...

Видях, усмихват се цветята.
С очички грейнали са всички.
Засмяха се дори тревите гъсти.
Гласът на вятъра се мръщи.
Посегнах, да откъсна цвете, ...

ОСТАВА...
Р. Чакърова
Не ти прощавам.
И не те забравям.
Сълзите си не крия ...

Свечерява. Денят си отива.
Стихват улици с жълти листа.
Уморено и слънцето скрива
с ален блясък лице от света.
И изгрява в красивата вечер ...

Един живот угасваше полека
и сенките смаляваха се бавно...
Тук свършваше житейската пътека
и ясен беше изходът отдавна...
Трептеше пламъчето колебливо... ...

Изгревът в очите ти ме кара
да потъвам в рая полека - лека
докато в забравата загубвам се
и с поглед само да изпитвам...
най - красивото чувство на света, ...

Събуждам се с мисълта за теб... знам, че думите няма да могат да опишат с точност това, което чувствам... болка и тъга, липсваш ми... премесени с безгранична обич. Сърцето ми се свива, сякаш дори и въздух не мога да си поема, сълзите ми започват да се стичат по лицето. Замислям се и си казвам: не мо ...

II
И за капак да си отворя
устата за последен път,
като врата който никой не затваря,
акълът в частност в мене пък е кът. ...

(Превод от македонски)
Дядо често ни казваше,
че голяма човешка мъдрост е
да знаем как да насочим
водата към мелницата, ...

ХЛЯБЪТ НА СВОБОДАТА
(Превод от македонски)
Един ден, като ято от спомени,
бръчките от челата ни ще излетят! –
си казах преди една буря, ...

Ще бъда...
Ще бъда тихата ти нощ,
пеещия ден,
мълчаливата луна,
твоите бели зори и залези, ...

Майстор вещ си –
смъкна ми небето,
омота ме с нанизи лъжи...
Аз повярвах.
Даденото – взето... ...

Светът пропъди моите любови!
Светът пропъди моите мечти!
Светът... Със сила тежка,
душата моя на ръба захвърли.
Накара ме прошката да търся. ...

– Кажи амм, коте.
Отварям уста и Борил ми пуска късче от плодовата салата.
– Вкусно ли е?
– Много.
Лежим на спалнята и той се е надвесил подпрян на лакът над мен. Прегръщам го през врата с две ръце: ...

Едно приятелство открих,
един безценен дар.
Едно приятелство без край,
един безкраен път не извървян.
Едно приятелче, което ...

Мрачен зимен здрач е налегнал безкрайната бетонна пустош на безлюдния град. От непроницаемия сив обзор плътно и безспирно се ронят едри, лепкави снежни парцали. Трудният за дишане въздух се е слял с миризмите на изгоряло, сяра и мраз. Само скърцането на снега и свистенето на вятъра, нарушават погреб ...

Започвам да пиша. Светът е красив,
онлайн светват елхите,
животът добър, справедлив,
в реалност стават мечтите.
Добрият старец в шейната реди ...

Не зная защо, но така се увличам
все по различни изгори.
Май себе си само най-вярно обичам,
щом в мен егоизмът говори.
Когато ме гледат с искра във очите, ...

боли ме гърлото
не от много приказки
от думите мълчани
и преглъщани
толкоз щърбави са ...

Тихо, тихо в тишината
се процеждат звуци
от две туптящи сърца!
Любовта тлее около им.
Запечатва всеки миг помежду им. ...

ЛЮБОВ съм АЗ и
МИ отива да ведря с:
„Недей унива!“...

Вечер умирам със мъките дневни.
Сутрин възкръсвам за новия ден.
Гоня въпросите нощни и гневни...
Пак се възражда доброто във мен.
Тръгвам с деня си и слънчев, и топъл ...

В ЯТО
…Понякога любовта е толкова силна,
че отваря коридор към място,
където невъзможното се случва!...
из филма "СОЛАРИС" ...

Сън
Морски бряг.
Бягат слънчеви зайчета
в сянка
на снежен човек. ...