Заради нас небето се закани,
на воден ад да заприлича...
Зад облаци (покрили любовта ни)
и слънцето едва наднича.
А вятърът на нейде я отнесе – ...

Разпънаха на кръст душата ми,
в какво ме обвиняват не разбрах,
потискаха и омерзяваха приятели
и искаха от мен да стана като тях.
Разпънаха на кръст душата ми, ...

Барабанчикът в сърцето му заудря съживително. Ушите му свистяха и издаваха звука на чайник. Главата го цепеше. Лежеше безпомощен на тревата. От падането тялото му бе натъртено. За секунди беше мъртъв. Полуотворените му очи видяха скъсания колан, люлеещ се в купола на цирка.Тогава въздухът нахлу в гл ...

150/Аз после фактум щом помисля...
Над всичко беше любовта.
И „писаното „ щом прелистя,
веднага туй ще потвърдя...
Това за мене бе повеля, ...

Вятърът
Само утрото вече те помни,
как разлистваш посети с надежди градини.
Сънища с болката скитат сиротни –
недочакали пролет, изплакани зими. ...

Когато видя усмихнато лице –
не знам, някак по-леко ми става
или влюбени, хванати за ръце,
невиждащи ме, край тях да минавам.
Не би било лошо, магазинера - ...

Разминахме се, клети...
Подобно на планети
в космическия хаос...
Случайност ли нехайно
съдбите ни преплете ...

Единствена жена
Аз цял живот съм по света пътувал,
от борове и палми свят колко съм жадувал,
копнял съм много и съм се страхувал
и смях отиващ си все съм сънувал. ...

Глава 1 - Аз преследвам само сънища, не хора
Нощта изглеждаше красива.Този мрак, но обикновените хора няма да го разберат. Аз съм Давина и пияна вървя по улицата. Трябваше ми свеж въздух.
- Хей, как си малката. - казаха някакви идиоти пред мен
Само това ми липсваше.
Ъхг ...

1
Седях на кухненския плот и гледах как майка ми прави печени
макарони. Беше малко притеснена и поглеждаше към часовника
през няколко минути. Много добре знаех защо правеше това - баща
ми щеше да се прибере точно след шестнадесет минути и обичаше ...

Този край на света има детски очи.
Този край на света е жестоко невинен,
но човекът, който върви по вода,
на брега му се спира
и го обича невидимо. ...

Говорѝ ми и не спирай,
посипвай ме със думи.
Не слушай хората,
ти говорѝ ми!
Дори когато си мълча, ...

Паметник от античната балканска история -
на траките астрономическа обсерватория -
нека да съхраним за гордост, чест и слава,
нека чувството за отговорност побеждава!
Че това е богатство народно, ...

Танцуват безпризорните сълзи
на утрешния дъжд върху паважа.
Кастрирано мълчание ръми
в ръцете ни, обречени да кажат,
че лятото отдавна не е път ...

Точно, като старото пияно, горе на тавана
Хваща прах сърцето ми
С бели и черни клавиши обсипваш душата ми, преди струна
Сега фалшив звук, имам нужда от настройка
А така е мелодично ...

Иде Благодатният ти огън,
с Божествена Любов и Светлина,
с Мир и обич пращаш на земята,
Любовта си – към всички е една!
Понесе Ти, най-тежкия си кръст, ...

Тръгнах полека по пътя за храма,
за да намеря свят без измама.
Скъсах въздишките, глътнах сълзѝте,
сложих да спят раните скрити.
Казах си тихо: "Не може да няма ...

Щом тихичко надеждата си тръгна,
по стъпките ѝ цъфна самота.
Безмълвно и грижовно те загърна
с покрова си приятелска тъга.
Под клепките ти морни и притворени ...

Какво ли няма във Фейсбука
първо профил на стената
кратка справка, аватар и веч' си тука
почваш да си чатиш и си чакаш лайка.
За аватар – снимка подмладена ...

Миналата сряда, докато пиехме кафе след работа, видях на ръката ѝ пръстен с диамант. Тя обича да носи пръстени, а този определено беше красив. Зачудих се колко ли струва. Нямах съмнения кой ѝ го е подарил. Онзи женкар от катедрата по астрономия, дето непрекъснато я баламосва с разни глупости и даже, ...

Воскресе
Този април! Марта го погна
с ранното пролетно време.
Той, още сънен, не можа да насмогне
даже да се съвземе. ...

Истината е една. Хората са различни и я интерпретират според възпитанието, възгледите и убежденията си.
Това, което за мен е истина, за Вас е лъжа!
Моята съвест не ми позволява да лъжа. Заслугата е на моите родители, на първите 7 години – най-важните в живота на човека.
Вярвам само на децата, на чис ...

Аз помня своя род и ценности семейни!
Но нищо днес не може да ми върне светлината.
Тя яви се за момент, но изчезна топлината,
когато всичко се превърна в лед!
Аз помня своя род, къщите и улиците прашни! ...

Хей, луда жено, стига се тръшка.
Гемията ти е стара.
На чурук дъска пияна се люшка,
и за каруца не става.
Уф, луда жено, спри и не офкай, ...

Гледам романтичен филм:
Заедно сме и щастливи.
В предния, неумолим -
тръгна си, а аз съм жива...
Тука мога да поплача, ...

По Робърт Бърнс
Веднъж във цъфналата ръж
се срещнали жена и мъж.
Та в цъфнало поле от ръж
който и да беше мъж ...

Дъжд от две очи...
Сърцето ми е облак
самотен. Вали...

Ще събудя Моцарт!
Като Галилей ще ви открия.
Бетовен ще посвири на цигулката.
Тодор Колев – на гъдулката.
Пикасо ще ни рисува. ...

Той бързаше към дома си. Набираше номера ѝ, но телефонът беше изключен. Сякаш нарочно таксиметровият шофьор избираше да минава през булевардите със задръствания. Дали щеше да си тръгне.. дали това не бяха просто празни приказки, надали е толкова смела. Минути по-късно хвърли банкнота и хукна към сгр ...

В тъмните дебри на мълчанието
светъл и дълбок поглед ме гледа,
ръцете ми – в ръцете ти, топла ласка,
докосването, в пламъци прераждащо.

Толкова е Слънцето далече,
а облаците сиви са и чужди.
Дъждът намокри всичко,
и все вали, вали.
Но, Ветре, ти лети, ...