Какво си ти? Не си ми път,
стрелка за път – не си ми.
Но водиш ме околовръст
беди необясними.
Благодаря ти! Даваш знак ...

Не разбирам днешните хора,
а търся се измежду тях.
Лицето ми подпухнало от умора,
че толкова много търпях.
Търпях на болка и унижения дори, ...

От тялото ми ръфат вълци.
Ще преборя болката житейска
и ще закърпя всичките си рани.
От тялото ми ръфат вълци.
Ще опазя душата си чиста ...

Черни гарвани,
в кръг събрани,
върху угари неизорани
дебнат плячка. За храна.
Гладни, гледат кръвожадно, ...

Дори не си помисляй, за това,
че мога някой ден да се откажа.
Едва ли ще излезеш на глава
с човек за който всеки миг е важен.
И още нещо. Трябваш ми. Сега. ...

През 21 век се превърна в мода това да си добър, съвестен, грижлив и т.н. Всъщност в това няма нищо лошо. Абсолютно. Стига да е искрено. Но как човек е добър като си търси начини да го демонстрира и да има нужда да чуе от околните "О, колко добър човек! Защо никой не е като него?"
Сега ще ви предста ...

Нежелано роден,
на света подарен,
самотен, смутен,
живял сам ден след ден.
Момчето самотно, ...

Сънувах аз
вчера вечерта,
че двама с теб обиколили сме света,
с чаша вино в ръка и на брега
седнали сме и гледаме в безкрайността. ...

Много време мина, откакто спрях да пиша.
Не усещах и не виждах смисъла в това.
Сълзите си под душа скривах,
но не можех писъка в мен да заглуша.
Отново моливът в ръката ми потъва. ...

Загубѝ ме на карти,
проиграй ме на зарове,
на червено поле заложѝ ме,
разплачи ми смеха,
събуди в мен кошмарите, ...

Скъпо пораснало момиче,
Няма да кръстя това ''Писмо до 16-годишното ми Аз'' или ''До 40-годишното ми Аз'', защото искам да го посветя не само на това, което бях, а на настоящия момент и на бъдещето, което стои пред мен с отворени обятия.
Ти беше лъчезарно момиче, което изживяваше едно от най- безгри ...

В
думата
„ЛЮБОВ“
е
всяка ...

Запад, сложи си монокъла и виж...
П. Пенев
Не ме жалете
"господа бизнесмени",
че аз съм протегнал ...

Ако беше пич
Ако беше пич, никога нямаше да ѝ позволиш да се влюби в теб, защото знаеше, че нямаш какво да ѝ предложиш.
Ако беше пич, никога нямаше да бъдеш с нея, защото това е единственият начин да я загубиш завинаги.
Ако беше пич, никога нямаше да ѝ позволиш да затваря вратата след теб изпращайки ...

ТВОЕТО ИМЕ
на майка ми
Не те описах с думи вдъхновени,
не те възпях във паметни слова
как с багри и нюанси пъстроцветни ...

Искам времето да върна
и да спра мига, в който
душа душата пожела,
мига, в които запалихме огъня.
Искам времето да върна назад, ...

С бяла лебедова шия зима вън подхваща танц –
сякаш че кълни магия зад стъклата с леден гланц.
Преспи, снежен пух навява тънък вятър и гълчи,
неугаснала жарава свети в твоите очи.
Ти не си мираж пустинен, аз не съм измислен блян, ...

Полежи си до мен на тревата.
Подари ми още миг безвремие.
Нека се заслушаме в сърцата,
душата да каже: "Добре ми е".
Моля те, нека така да останем – ...

Да мога да хвана в ръце това,
което препълва душата ми.
Да докосна това,
което с поглед не се достига.
Да впрегна тази сила на радостта, ...

И трети ден вече обилно валя,
и всичко отгоре съвсем побеля.
Навсякъде – бяло и в бяло светлѝ,
и няма да чуеш ти зимни петли.
От бяло по-бяло. И чисто. Личи. ...

Беше средата на март. Най-накрая пристигнах в Париж. Тази така мечтана моя дестинация. Винаги си представях, че ще отида там с любимия си мъж, докато една приятелка каза: Ако никога не се появи, значи ли, че няма да видиш Париж. Времето беше хладно, леко дъждовно. Пулсът ми беше забързан от вълнение ...

Харесва ми как бавно се събличаш,
небрежно как захвърляш си преструвките.
Как с пръстите по кожата си тичаш,
прераждайки предчувствие в целувки.
Как любиш се с горещото си тяло, ...

Силният човек не вдига гири
и не търкаля тежки колела.
Силният човек посока дири
и следва я във своите дела.
Силният човек не е борец, ...

Такава сила с тебе ни зове,
душите ни изгарят като факли.
Сега летим из огнено небе
и ад се носи върху кладата.
Но няма ад за двете ни сърца, ...

– Добър ден, господине. Бихте ли споделили на публиката ни защо започнахте да пишете поезия?
– Причини много, откъде да започна. Хм, нека кажем, че е от любопитсвто и воля за експериментиране. Искам да видя на какво съм способен, как мога да развия писането си и какви са ограниченията на поезията. Е ...

така искам,
само не пречи –
диря пътя си
към края.
така искам ...

Хората се променят,
времената – също.
Законите се сменят,
да е лош на всеки е присъщо.
Сбрал вежди, другите вини, ...

Под прозореца ни – слива.
Още мъничко дръвче.
Но неýгледна и крива...
Има време - ще расте!
Щом южнякът тук повее, ...

Броят се пилците на есен,
приятелите- всеки ден!
Със тях животът ти е песен,
без тях е мрачен и студен!
Но как да ги намериш, братко, ...

В онази нощ
В онази нощ, когато ти като дете до него спеше,
твоето момче до теб стоеше,
и косите ти нежно галеше…
В онази нощ, когато светът бе притихнал, ...

Днес реших да навестя приятел стар.
Ей така, без никаква причина.
Ще се отбия с някой малък дар,
просто малко да почина.
Надявам се да се зарадва, ...

Дали повярвах и пропаднах във бездънна яма?
Дали се лутам в тъмнина и търся те?
Дали си там или те няма?
Дали съм жива или не?
Дали отровата подейства? ...

Незнайно откъде е тук дошла
Вълшебната пазителка на нищото.
Невидима, тя броди из снега,
не пали огън никога в огнището.
В неспирното ефирно колело ...

Знаеш ли колко искам
/Свидна/
Знаеш ли как се убива,
тази любов отредена,
знаеш ли как си отиват, ...

Бай Кольо и ръчната количка
От два-три дена бай Кольо дърводелеца не го свърташе в работилницата. Бизнесът му вървеше - хора идваха, изготвяха се поръчки, работа имаше, както се казва за целия китайски народ. На пръв поглед нямаше от какво да се оплаче. Само, че нещо не спираше да го тормози и да не ...

***
Врабчета пърхат
над ледена пързалка
снежни трошици...