Преди повече от пет години –
съградиха тихо горния ми свят,
доверих ти мен, казах ти: Води ме!
Беше млад и с младостта си бе богат.
Млада бях и аз, логично ...

Парадоксите на Интуицията
( или не кратък трактат за Архимед, Паисий, Хитлер, Тюринг, Тома Спространов, Макс, Времето иии… енигмата на Любовта!)
Томата подхваща количката натоварена с Любовта на живота му ведно с невръстния четирикрак кръщелник и с бодра стъпка подкарва живото си карго към вратата.
...

Пуста гара. Стар перон.
Пристига здрач.
А лампа скърцаща и разлюляна
разхвърля бледа светлина
току наляво..., ...

Рисуваш всеки мой ден
Открих те и на теб се посветих.
Години прекарах, за да те намеря.
Сега си тук и ще те прегърна,
преди да решиш, че можеш да си тръгнеш. ...

Отново е есен – дъжд и мъгли,
и жълто-оранжева гама…
Навярно и Господ в момента тъжи
за лятото, в слънце обляно…
А, някакъв стар, депресивен синдром ...

Овошката е дюля
със жълти плодове.
В зелената кошуля
накацали са те.
Погълнало нацяло ...

НА ПОЗНАТИТЕ
На хиляди познати се усмихвам.
Познанствата изпълват моя ден.
След срещата със някои утихвам,
а други са, дразнители за мен! ...

Дали защото
те обичам,
та светът
е в синьо...
Или пък- ...

В свят на принадлежности
и хора с емблеми -
каква неизбежност е
да рухват системи!
При горки учения ...

Какво би ти направил ...
от любов
за тази, истинската,
от която те боли
до болка, ...

Моята любовна карта...
Имам твоята прегръдка
и пресича всяка моя крачка
на ръцете ти, между моите
като душевна карта на тялото... ...

Пак рейса ни в селото се дотътри
и тежко спря с звънтеж на ламарина.
Аз седмици броях и толкоз пъти
мечтаех си със него да замина.
Че къща в следвоенната ни криза ...

разместване на
гласни от „(с)писател“ към
„(С)ПАСИТЕЛ“ вòди

Развиделява.
Още полумрак е.
Превитите дървета се изкашлят.
По голите им бронхи
кукувича прежда е загърнала клонаците. ...

Есен е
Бързо смали се, красивото лято.
Днеска дойде есента.
С птици на път и багри богата,
да преобърне света. ...

Отчаяно неловко те поисках,
възторжено нахално каза "Не!",
мечтите ми във шепите си стисна
и в мен завяха силни ветрове.
Нарамих болката си полудяла, ...

Когато се спуска вечерният здрач
и щурците бавно замлъкнат,
аз притварям очи и потъвам в съня,
в мойто царство на нощния вик.
И политам на облак от звезден воал ...

> ∞
>
>
>
> Още щом усетих у нея отговор на чувствата си, разбрах, че започвам да я обичам безсмъртно и дълбоко, че я искам само за себе си и че всичко, което ми се случи оттук нататък, ще е свързано с нея и ще се дължи на нея. ...

Тук всичко е наопаки, изгрява,
от запад вечер слънцето във пет,
мъртъв живите заравя,
а във реката плува самолет.
В четвъртък тука не вали, ...

Във нощите прогонили съня ми!
В тъмата на заблудената душа...
Лежах вперил поглед в тъмнината,
и търсех собствена вина!?
Не бе една,дори и две не бяха... ...

Покапва болно есента
по уморените дървета
и непростима самота
във утрините синьо свети.
Полето босо, без мечти ...

Стига вече Надеждата е възпявана в песните,
не разбрахте ли !!! ....
не разбирате ли, че тя остава най-недъгавата злина,
която не успява да излезе от кутията на Пандора
заедно със своите събратя и посестрими ;) ...

Пристигна като пакостник в живота ми -
не съм го канила да влиза. Да остава.
Не му и трябва - легна на леглото ми
(със него всяка нощ заспивах на жарава).
Когато сутрин ставах, ме разрошваше ...

Да забравим днешните ни грижи,
да не събличаме отминалите дни
и нека любовта отново ни сближи,
и бъде мост за нашите мечти.
Че ме обичаш, вярвам го безкрайно ...

(измислена случка)
За колко давате цветята? -
попитах възрастна жена.
Изглеждаше ми тъй позната
и озарена в светлина. ...

Септември...
Септември се разстила по тревите
Чертае кръгове във синьото небе
Изгражда път нагоре към мечтите
Извиращи от моето сърце ...

ВТОРА ЧАСТ
ЯМБОЛ
Още с влизането във входа, сякаш камък падна от доскоро свитото сърце на Ивайло. Чувството бе прекрасно. Отново у дома, сред семейството, сред най- близките. Той добре осъзнаваше, че адаптирането към обществото, ще дойде постепенно. Този нов свят му предлагаше далеч по интересни и р ...

(Загубени завинаги в нея...)
В очите ти виждам истината
на сърцето ти, любими мой...
в едно цяло с тази на моето...
...С прозрачна постепенност ...

Когато ти е тъжно, когато си сама,
когато черна буца в гърдите се е спряла.
Вземи си огледало. С усмивка. Без вина.
Повтаряй безконечно:"Душата ми е бяла!"
Когато облак тъмен запушил е небето. ...

Непростимото да простим
Да не съм пролетта в твоя живот.
Тя отдавна е вече отминала.
Да престанеш,все сам да живееш като скот,
толкоз много пътеки, изминал. ...

Във сайта ни понякога,
един поет се появява.
Той ни оценките,
ни коментарите,
към стиховете си - не разрешава. ...

Кука със стръв те
подлъга, рибòче, от
волно поточе ...
Чакаш в живарник -
кръвта ти данò други ...

Миг изгарящ
в пламъци
неповтарящ
течаща лава
нестинарска жарава. ...

Дори врабчетата изчезват
от видовия фондов ген
човек когато недоглежда
света, от Бога сътворен.
Брутално се намесва, грубо ...

Устните ти докосват красивите неща,
защо ли не съм една думичка.
Очите ти се сливат с най-топлото оранжево
от отблясъка на спасителната жилетка...
Какъв символизъм в едно плитко езеро ...