Портокал
Червеносветофарно
недостишие,
с предстартов клаксон
във гърба, ...

Сърцето му стои навън.
Измръзнало ме гледа лошо.
Плачещо и хленчещо в студа.
Оплаква своята беда.
Крещи. Без никакъв проблясък. ...

Добре дошли в моя свят!
(Една от първите ми творби от далечната 2008.)

Досадата се вмъква между нас,
разбутва ни полекичка и сяда.
Прозява се дискретно час по час,
мълчи, сумти и видно е, че страда!...
Кръстосала небрежно крак връз крак, ...

/ Щом живееш в мен и аз ще живея.../
Как искам да чуя отново гласа ти,
да видя отново усмивката ти...
Загубена в мига, моля се да си
добре, да летиш, винаги да летиш. ...

Докосвам устните ти
и потъвам в тях,
в дълбините
на твоите усещания
и сливам се с извивките ...

Да научиш някой на любов –
как да обича,
сам да бъде обич.
После да видиш този плод
как го откъсва друг... ...

Една сълза голяма се отрони,
от очите ми и плаче!
Една сълза гореща,
търкулна се във мрака!
Дано тя да те намери, ...

Пак е март
и пак е нощ.
Дъждът по прозорците
тихичко почуква –
сякаш моли ...

Щастлива съм – дори в несъвършенство.
Греша. Ще продължавам да греша.
Частица обич носи ми блаженство.
Но трудно ми е тебе да реша.
Вълни от настроение заливат ...

Вѝди се,
че печално крилатата фраза -
„И най-лошият мир е по-добър от най-добрата война.“ -
може да се поднесе и в рамка на „хайку“:
и най-лошият ...

Drum & Bass песен, композирана от мен, дано ви хареса! :D

Ти за мен си като вестник,
в който, все да го четеш,
има много неизвестни,
бързаш да ги разбереш.
Всяка вечер като лягам, ...

...сън са били белоцветните вишни!
Д. Дебелянов
Разцъфналите млади вишни в двора
благоухаят, бухнали от цвят,
врабчетата из клонките се борят, ...

Чувствам те как дишаш покрай мен
като лъч светлина, като полъх от дух...
Със отворени и със затворени очи
винаги си тук и чувствам дъха ти...
И днес живота ми се струва абсурд ...

Когато в очите сълзите напират,
тогава сърцето тихо умира.
И щом сълзите потекат – мътни, студени..,
очите заспиват кротки, натъжени..

В този миг от мен си толкова далече,
в този миг си с някой другиго в нощта
и за друг гори у тебе похотта,
но да те обичам, хич това не пречи.
Щом без мен ще си наистина щастлива, ...

Хей, ти!
Къде си? Кажи!
Нима в пустия мрак,
ще намериш някакъв знак?
Хората ти казват, падни, ...

Куплет 1: 07.07.2016
Дай ми само стих, аз не искам нищо повече
и вместо кръв във вените, мастило ще тече
Само дума ми кажи, да я превърна в приказка
и всеки ред ще ти напомня за годишни времена. ...

похвàли едва
ли се сипят без корист
та - беж от това

А, защо пък не пробваме
да се обичаме...
може пък да ни хареса...
Защо пък да не опитаме?
Никак не е невъзможно ...

Издишвам те, когато си ядосан,
издишваш ме, когато съм капризна.
Зад зъбите последните въпроси
ако изстрелям, с огън ще те близнат.
Ти дишаш тахидиспнеично. ...

Сълзи в копринена кърпа.
Завеси сиви от дим.
Последно от фаса си дърпа
и захвърля го върху персийски килим.
„Влез, не се страхувай!” – каза. ...

Донеси ми мъничка дъга,
в шепи топли поднеси ми.
Повий в пролет моята тъга,
сивите тревоги отнеси ми.
Донеси ми мъничка сълза, ...

Хайде, глупачке, вдигни си главата.
Тръгна си. Няма го. Свърши...
Даже надеждата светла, горката,
виж я - и тя се прекърши.
Стига скимтя като пале бездомно. ...

Къде си? Чуваш ли ме?
Глух за мен светът,
остана в тази тиха вечер.
Къде съм? Чувам ли те?
Няма е нощта, ...

Видях слънце под снега.
Видях дъга, след дъжда.
Видях феникс с разперени крила, след пепелта.
Видях роза, копнееща за дъжда.
Така както след тъгата идва радостта. ...

> И в тези часове на мрака
> те чакам да се прибереш.
> Ела си - дай ми тайно знака,
> че любиш ме, че си добре.
> ...

Моят град след малко ще заспи,
гасят лампите във всяка сграда.
Кажи ми, аз как да затворя очи?
Нали знам, някой някъде страда.
Загубил близък или силна любов, ...

„Постой, почакай майка си, тя за вас се трепа… То, в студената ти и голяма къща, никой не те чака, празна си хлопа и припява на умряло, хуууу….!”
Лалка тичаше нагоре-надолу. Търсеше портфейла си, оня, търговския, в който тъпчеше пачките пари от продажбата на вносните и до съвсем скоро липсващите от ...

7.
Директорът на корпорацията изглеждаше удивително млад. Очаквах на големият екран да се появи някой старец с увиснала гуша и пура в уста. Вместо това на огромният директорски стол седеше млад, не повече от четиридесет години мъж. Костюмът му беше безупречен, лъскав и доста скъп. Косата му беше вче ...