Някой опоска
хазната… Страната е
тъжна и длъжна…

Не бях мечтал за теб във нощен час
и в сънища дори не бях те срещал...
Не бях вървял след тебе във захлас...
Случайно те видях и стана нещо!...
Вървеше ти, вглъбена в своя свят, ...

Уж написах
песен за дъжда –
и пях, и танцувах:
не! Нищо!...
Липсва ми ...

Огньовете ми парят в мак,
причината ми там е неприлична.
В приумици е моят мрак,
но към него аз съм безразлична.
Приютила съм в кръвта си страст, ...

В отговор на стихотворението на Роби:
„Монолог на една свекърва”
Любезна жено, искаш да помогна?
За мъката голяма търсиш лек?
Тогава знай, молбата ти ме трогна ...

***
Алармата в седем.
Душът – неохотен, леден.
Обликът в стъклото – бледен.
Вече е седем и седем. ...

- Ха така! Драго ми е! Както сме се наредили всички покрай трапезата, наздраве от чичо ви Стоян! Да сме живи, да сме здрави, а лошото далече да бяга! Винцето си го бива, а? Еликсир и половина, от изпечена реколта, бая години отлежало! Ей, попе, насреди глътката пустият GSM пак те прекъсна!
- Кой, ко ...

Измисли ново начало.
Да е абсурдно,
нелогично,
нереално.
Бъди Микеланджело – ...

Изчезва светът, измит под душа.
Трептения сияйни краката подкосяват.
Токов удар изгаря плътта
и се носи във въздуха една мечта.
Не си гладен и жаден, ...

На този свят не си ни ти довела,
но с цялата си същност ни посрещна
и безрезервно бремето поела,
ти сякаш втора майка нам ни беше.
Изпълнена със обич и със нежност, ...

Последната си нощ
бих прекарала
с теб,
заради когото
бих разделила миговете ...

На шега съществува. Напук обещава.
И прозрачно те гледа в очите.
Дълго си тръгва, а после остава,
блуждаещ безцелно в душите.
Накриво те гледа, уж те разбира. ...

Без любов съм само кораб без посока,
тяло без душа, птица без крила
без вятър и без въздух, без любов
съм само едно подобие на сърце...
без кръв, без болка и без радост... ...

КУЕСЧЪНС ТУ ДЪ СКАЙ
Едва ли в Рая или в Ада
някой пие лимонада,
вероятно за беда
няма даже и боза?! ...

Думите са нещо могъщо – те могат да нараняват по-добре от много остриета, да лекуват по-добре от най-прочутите лечители и знахари, а също така и да носят мощ. А има и думи, носещи такава сила, че цели цивилизации и народи биха могли да рухнат пред мощта им.
Такива в днешните езици няма – таргонтски, ...

Докараха я в 3 след полунощ, по време на дежурството ми. Изглеждаше леко неадекватна – или заради болката, или заради изпития алкохол. Да, определено намирисваше на алкохол. Не ме позна. Нормално, за последно се видяхме преди 11 години. Много време е това. А и аз доста съм се променил оттогава – сег ...

Повяхват онемели простори,
където слънцето се слива със земята.
Един скиталец глух прозореца затвори
и каза: „Искам аз от днес да бъда вятър!”
Бездомник стана той под всеки покрив, ...

За тебе са звездите небесни.
За тебе е моята нестихваща радост.
За тебе е вярата ми огряла простора.
За тебе е любовта ми гореща.
Ще ти шепнат моите устни уморени. ...

johan:
Как да пристигна в съня ти?
Все закъснява трамваят...
Дали да опитам със тиква?
Никакъв начин не зная! ...

НЕВРОМАТРИКС
Боли ме коляното на десния крак. А кракът ми го няма. Ампутиран е. Тази болка се казва „фантомна”, „невроматрикс” — промени в сензорната информация.
Седя на една пейка в новия парк. Този парк преди време го нямаше. Имаше къщи. Нашата беше на мястото на онази детска площадка.
Понякога па ...

10/ Тъй тръгнахме да гоним „Миха”/,
със много стръв и яснота.
Заканите не ни смутиха
и плъзнахме пак по света...
Не бяхме винаги най-горе, ...

Октомври е особен месец. Понякога студен, друг път – топъл като циганско лято. Когато се роди малкият ми син, на двайсет и осми октомври, заваля сняг, та чак до колене. Вървях пеша от щастие от Окръжна болница до Шейново, макар да знаех, че няма да ме пуснат в родилното. Щастието беше в ходенето, пр ...

Тези стари жени пак подпират дувара,
мълчаливо пред своите къщи седят...
Сякаш мислено всяка със Бог разговаря -
мълчат и въздишат... и се готвят за път...
На челата със спуснати ниско забрадки, ...

Една нощ, която няма сутрин...
Вмъкна се във вените и сетивата ми,
малко по малко се доближаваш,
и влизаш в мен, в ума ми, в сърцето ми,
завладяваш ме, а всъщност ме освобождаваш, ...

Запълни пъзела на моята душа
с частица щастие от миг откраднат.
Възпирай ме сега да разруша
онаследения от спомените замък...
За теб и мен - най-светъл дом, ...

В тишината на сърцето
спотаявам всички страсти.
Скътвам всичките небета
с обещание за щастие.
В пòдмолите на душата ...

Първи сняг!
И за пръв път е толкова стиснат!
Всяка малка игличка
в пикограмите студ
заприличала ...

Защо не вино,
като нямам теб?
А защо не, някак
замества те.
Защо ти бавно забравяш се? ...

Богата душа
Обичам те, желая те, горя,
аз искам да съм твоята мечта,
да чувам ден и нощ чаровният ти глас,
да има мигове прекрасни между нас. ...

Който не е живял по времето на Корекомите, нищо не знае нито за зелените банани, нито за смразяващите разкази за диверсанти, а още по-малко за рокличките с камили.
Бях в пети клас. В малко провинциално градче, първа гранична зона, в квартално училище, където най-интересното бе пристигането всяка год ...

Тръгнахме си
Един от друг
Така трябваше
Явно така ни
Беше писано ...

ИМПРЕСИЯ
Поезията във мене пак напира,
по-топла от майчина сълза.
Душата ми от езеро по-бистра,
събудена от пеперуден сън сега. ...

Живеем в интересни времена,
но возим се на задните седалки.
Съмнението пуска семена,
но истината крие се с ключалки.
Заливат ни с горещи новини, ...

В този ден
Аз ще дойда при тебe – безсилен,
съсипан с безброй грехове,
със гордост отровна, безумна
и обсебен от зли бесове. ...