Съдбата на Немлад бе неразривно свързана с немалко поети. Един от тях бе Убомир Сахариев. Сахариев бе интересна личност - жертва на соца. Провинциално чедо, той се стремеше с всички сили да остане в София. Но имаше една голяма пречка - софийското жителство. За да я преодолее той извърши най-голямата ...

правят любов
целувка в целувки
палав поглед
любовно дихание
нетърпеливо очакване ...

Ти си ми смисъл, странник, орисник,
вълшебства прикрил от вълшебна мечта.
Не разбирам от нищо, ти си объркващ.
Вълните се влюбват единствено в пламък.
Наистина - там, където се смеят ...

Без тебе времето минава бавно
топи се в синкава мъгла.
Надеждата угасва плавно
изчезва утринната светлина.
Дъгата пъстроцветна е прозрачна ...

Откриха го по пръстов отпечатък
поставен на компютърната мишка,
по стъпките отгоре на матрака...
Сам беше скъсал новата каишка.
Как искаше да литне като птиче ...

...По пътя към сърцето...
След някоя голяма болка,
която удари сърцето ми,
изпита вътрешното ми аз,
настъпи ми живота... ...

Когато няма какво да си кажем
Когато няма какво да си кажем
и гледаме мислите си в стъклото,
с неволен жест се опитваме да размажем
попадналата прашинка в окото. ...

Пиша простичко и ясно,
гледам във очите право,
някои казват ми ,,прекрасно",
други само ,,браво"!
Трети плюят по мене, ...

Разбрах, че бай Спас от Голяма Неволя
написал писмо... до света:
"С инфаркт съм. Но честно, сърцато говоря.
Размислям, общувам, чета...
Макар че съм трудноподвижен, аз виждам - ...

Моят свят днес е глух.
Пия чай от звъника.
Нито глас, нито слух,
че живот в мене блика.
Днес съм тиха вода - ...

Нощем тихо плача под сиянието на бялата луна,
нежност и невинност галят моята снага.
В малка капка се събират всички мои страхове,
мечти и мисли раздират моето сърце.
Стоя безмълвно, дишам и летя, ...

Пожарът-Живот
Блести заревото на пожарите,
влудяващо блеят агнета в кошарите -
в очите им - пурпурни клади -
застинал кадър в душите им млади. ...

Беше прохладна лятна вечер. Слънцето залязваше и позволяваше на земята вече да си поеме дъх след горещия ден. Главната улица на града кипеше от оживление. Ресторантите се пълниха с хора, привлечени от аромата на вкусна храна. Пейките по площада бяха заети от младежи, които си разказваха някакви исто ...

Знак трябва ли да давам, че си тръгвам?
Да дам ли шанс да се опиташ да ме спреш?
А мога просто да не се обърна
и сигурна съм няма и да разбереш.
Аз мога да изчезна с първите лъчи ...

Нещо фантастично сътворено,
танц – небесен, плавен, хармоничен,
зрителският вот го одобрява,
филмът на природата магична.
Нагазили в ритъм еднообразен, ...

Тя няма да носи табелка ,,музей''
дори след хиляда години.
Човекът, живял тук, бе светъл, бе смел,
но нямаше бляскаво име.
Той ставаше рано и влизаше там, ...

ОБИЧАМ
Обичам душата ти - цялата!
Обичам дъха ти спокоен!
Обичам да слушам с наслада,
гласът ти шептящ и гальовен! ...

С радостни ноти ще пея за тебе,
с рими игриви ще пиша куплет,
в песен запята превръщаш деня ми
и порив за танц изригва във мен.
Мелодичен звън от кристални камбани, ...

ДОСАДНО - ИМПРЕСИОНИСТИЧНО
Р.Чакърова
Как осъмва контейнерът? Пълен...
Със боклука на толкова чувства.
Сутрин рано го чувам в просъница ...

Има една лъжа, заблуда която сами си налагаме. В началото искаме да станем на 12, после на 15, а накрая на 18. Дори не забелязваме кога животът минава покрай нас. Не чуваме възрастните, които ни казват, че това са най-хубавите ни години. Дори и да го чуем просто няма как да го разберем и осъзнаем. А ...

Денят отново се забърза
поиска да докосне вечността,
видя доброто и към него се привърза
щастливи, покоряваха света!
Тъгата нежно се усмихна, ...

Само мой си е тоя живот!
Като стара удобна обувка
ми е лепнал. Живот-октопод
смуче дните без жал и преструвка.
Уж ме милва, а после горчи. ...

намерих те
камъче скъпоценно
блестиш с истинска светлина
живееш в мен.
бисер безценен. ...

К Ъ Д Е С А
Ако си тръгнал света да превземаш
без никому нещо ти да отнемаш,
не спирай! Светът очаква такива
да разработят пустата нива... ...

Ох, ангелът мой е
в любовна мъка омаян.
Не, обсебен е.
Тази негова страст е от Бога дарена.
Той просто не го осъзнава. ...

НЕ МОЖЕ
Какви размирни времена настават,
след толкова години на застой.?!
Неизплатени сметки не остават,
но връща ли се чукане и бой?! ...

Градини с вкус на захарен памук.
Цветя подкожни в медоносен облак.
Дали е грешно, че осъмват тук
палитрите ми с много производни.
Рисувам слънце и рисувам дъжд. ...

Без-раз-лич-на
Б-е-з-р-а-з-л-и-ч-н-а
Заслушах се в кънтежа на сричките.
Във грохота на свлечени съгласни
по урвата на собственото ми разпадане. ...

Не затваряй очите си за мен,
не ме лишавай от своя плен.
Не наранявай сърцето туптящо,
от твоята любов прекрасна.
Не оставяй птичето самичко, ...

Откровеност
След толкова алкохолни бдения
Все още чувам, мисля,
и вярвам – щом има спасение,
не може да няма Спасител! ...

Луд вятър играе по первазите пусти,
дъждът вали из ведро.
Топло е вкъщи и бирата свърши,
тъпо е някак сам на легло!
Тъмнината е мазна и се впива във мен, ...

А ти четеш ли?
Не книги, а очи човешки?
Ако видиш там дори и грешки,
кажи ще спреш ли?
... Или ще продължиш? ...

Дълго време бях само "Аз".
Бяла. Студена. Като зимата.
Нямаше го понятието "Нас".
Тъгуваше ми даже и римата.
И знаеш ли? Как ли да знаеш... ...

Щастие открих със теб,
ти си моята мечта,
разтопи сърцето ми от лед,
съдбата така пожела.
Как ме срещна и как така стана ...

Две детелинки броят листата си,
но се объркват точно на три.
Какво непонятно щастие ...

"Поезия къща не храни!" -
Беше един от многобройните бисери на баща му, човек изобретателен и находчив. Когато Немлад беше млад и му предстоеше да кандидатства за университета, баща му го извика да поговорят. Какво би искал да запишеш, синко, запита благо бащата. А той отговори: Не ми трябва никаква ...