Септември...
Септември се разстила по тревите
Чертае кръгове във синьото небе
Изгражда път нагоре към мечтите
Извиращи от моето сърце ...

ВТОРА ЧАСТ
ЯМБОЛ
Още с влизането във входа, сякаш камък падна от доскоро свитото сърце на Ивайло. Чувството бе прекрасно. Отново у дома, сред семейството, сред най- близките. Той добре осъзнаваше, че адаптирането към обществото, ще дойде постепенно. Този нов свят му предлагаше далеч по интересни и р ...

(Загубени завинаги в нея...)
В очите ти виждам истината
на сърцето ти, любими мой...
в едно цяло с тази на моето...
...С прозрачна постепенност ...

Когато ти е тъжно, когато си сама,
когато черна буца в гърдите се е спряла.
Вземи си огледало. С усмивка. Без вина.
Повтаряй безконечно:"Душата ми е бяла!"
Когато облак тъмен запушил е небето. ...

Непростимото да простим
Да не съм пролетта в твоя живот.
Тя отдавна е вече отминала.
Да престанеш,все сам да живееш като скот,
толкоз много пътеки, изминал. ...

Във сайта ни понякога,
един поет се появява.
Той ни оценките,
ни коментарите,
към стиховете си - не разрешава. ...

Кука със стръв те
подлъга, рибòче, от
волно поточе ...
Чакаш в живарник -
кръвта ти данò други ...

Миг изгарящ
в пламъци
неповтарящ
течаща лава
нестинарска жарава. ...

Дори врабчетата изчезват
от видовия фондов ген
човек когато недоглежда
света, от Бога сътворен.
Брутално се намесва, грубо ...

Устните ти докосват красивите неща,
защо ли не съм една думичка.
Очите ти се сливат с най-топлото оранжево
от отблясъка на спасителната жилетка...
Какъв символизъм в едно плитко езеро ...

човекът мъки
изтърпява и в любов
ги претворява

Тази любов е последна! След нея
няма да вкуся представа за мъж!
След тази любов като сън ще дотлея
в облечена с кожа безжизнена пръст;
на сянката сянка, на ехото ехо; ...

Земята цялата исках да бродя
и с последен дъх затаен,
в жаравата боса аз ходя.
И нека бури тихо всичко рушат,
и нека сезони безспирно се сменят, ...

Вече бях под завивките, когато отвън се чу някакъв шум. Не ми отне много време да осъзная че някой удря по прозореца ми. За секунда изтръпнах, все пак стаята ми беше на втория етаж. Единствения начин да се стигне до прозореца ми е, ако се покатериш по големия бор, който в момента хвърляше заплашител ...

Ти си моята комета, дирите на която следвам.
Единственият сезон вътре в мен.
Моята изгубена пролет!
Аз с праха на съдбата бях отвян при теб.
Като жадния, който не от вода, а от любов има нужда да пие до насита. ...

Моя
Бъди моя
Не на хорските угризения
Не на страховете ти в бурите
Не на чуждите обвинения ...

Любовта осъмва глухоняма
на дълга из вехтите постели.
И да те е лъгала за двама,
по-красив светът за теб не бе ли?
Всичко с нея, по привичка стара, ...

СБОГУВАНЕ С ЛЯТОТО
Р.Чакърова
Лятото си тръгва със сълзи
и през облак тъжно се усмихва.
В парка две оклюмали брези ...

Името ти
е като куршум
във мозъка -
опитвам се
да го забравя, ...

Удавих се безкрайно много пъти
в води, които не бяха мои,
без милост наводняваха съня ми,
и ме помитаха безжалостни герои.
И мислих, че съм родена за стихия, ...

Безвремие.
Мракът властваше над всичко в стаята, било то одушевено или не. Тъмнината поглъщаше всяка една частичка от нея, до най – дребната нищожна прашинка, спотаила се в някой от ъглите. Мощен, злокобен писък на гарван разцепваше на равномерни пресекулки тягостната тишина, обладала помещението. Н ...

На страха и на глада очите са големи!
ДТ©

Затварям прозорците
и дърпам завесите
на стаята
и на живота
в който ти ...

Сърце и мозък,
две неща различни...
Различни но работещи в едно.
Определят твойте случки безразлични!
Без да питат за какво... ...

Надежда
Тиха нощ! Блян! Опиянение!...
Осанка!.....Кипнала кръв!...
Светлинен лъч!
Ражда се радостта!.... ...

128/Eдна любов
О, свят объркан!
Думи неразбрани...
Аз търся гръб,
зад който да се скрия... ...

Глава 3
Събудих се. Бях в моята стая. Беше сряда сутринта. Закъснявах за училище, но нямаше да ми е за първи път. Честно, в момента въобще не ми пукаше. Умирах от глад. Слязох в кухнята. Нещо липсваше. Да, Пийт го нямаше!
- Пийт! Пийт? –изкрещях.
„Нямаше го. Къде беше? Защо си бе отишъл? Аз ли го об ...

Отдавна студено е във мене
и мястото в душата празно си стои.
Вече чудя се, кога ще дойде време,
когат нечие сърце тъмата ми ще освети.
Нежност,бликаща от поглед искрен, ...

Има живот без пътеки
и дом без реликви.
Трябват сърца без утеха
и почит без молитви!
Има живот с внимание ...

Не съм болен, но съм в треска.
Първолак ще ставам днеска!
Тупка радостно сърцето.
Първолак ще съм и ето –
нова униформа имам, ...

Тихо е, но не в очите ти,
където таралежи са сърцата ни
Аз съм брегът на вълните ти;
Скалите не бягат от изравяне.

Блестиш като капка диамант във снега,
като буйна приливна вълна,
отнасяш след себе си и мене и тебе,
разбиваш мечтите - от спомен запленени.
Пробягах пясъчния бряг, ...

Кога ли ще излезеш от живота ми,
кога ще свърши цялата игра?
Навярно няма да ме има,
ще нося чужда, купена душа.
Навярно ще забравя кой си и какъв си, ...

Когато спреш да ме обичаш, си тръгни.
Не искам да живея, като безразлична сянка и вместо да ме лъжеш, ми кажи
,,Не те обичам и не ми е жалко".
Когато спреш да ме обичаш
събери си вещите и затвори вратата. ...

Двама братя!
Семейни тайни!
Нищо няма да е както преди.
ПЪРВА ЧАСТ
ЗАТВОРА ...

Претичвам през дните
със поглед към утре.
И те се превръщат във вчера.
Искам да живея в мига,
но и той отминава. ...

Наивна носталгична еклектика за празника на София
Как искам всичко пак да продължи
с Надежда, Вяра и Любов
и майка им Софѝя да вести
Премъдрост Божия и зов. ...

Надживели новини и сводки,
скъсили доста пътя до смъртта,
дядо с баба правят си разходки
в последните си дни на есента.
Хванали се за ръцете сухи, ...