...Надеждата на Роси...(Посветено на майка ми)
Аз съм като листата и стъблата
на дървото, което през пролетта се преражда...
Аз съм като листата и цветята,
които чувстват в себе си - капките роса след дъжда..., ...

Мъглата пак протяга сиви пръсти,
а в есенно прошарената утрин
ръми от облаци невидими, но гъсти
и натежават спомените, вечно будни.
Светът прилича на огромна гара, ...

Навярно за последно днес ти пиша...
Не ми се пише вече. Вече не.
Но няма как да спра да те обичам.
Не и до края на света. Поне.
Но ти го знаеш и така. И ти е ясно, ...

Сега съм Жена
Ангел не съм дошъл във съня,
крилете оставих на прага.
Сега съм жена, просто жена,
надянах любовното расо. ...

Някога летели ли сте? Но не така както си помислихте току-що със самолет или надуваем балон! Не така, а истински?
Аз съм Марта! И в моята душа се събира един цял океан от надежда, вяра и любов. Ще ме попитате винаги ли е било така? Отговорът е простичък. Да! Вселената ме е дарила с тази тайна още пр ...

Когато разчорлен денят се стаява,
копнеещ нощта да прегръща,
когато луната безумна, изгрява,
а слънцето вкъщи се връща.
Когато в дърветата сънчо пристига, ...

Ill close my eyes
You’ll say it again
That thank you note,
That careful chord -
Sonorant voice, ...

Той не погледна нагоре... Не чу песента им.
Нито видя сгушеното гнездо сред листата.
Две птици пееха с обич на клоните стари.
Той не бе глух, нито сляп... Но защо красотата
днес не докосна слуха му, очите... Защо??? ...

Сред първите не искам да съм пръв
и да ме сочат всичките със пръст.
Не искам аз и скъпата ми кръв
залог да бъде тя за моя кръст.
И сред последните не искам ред, ...

Коя е тя?! Аз или пък онази ей там, която е моето второ аз или пък е тази другата, лошата,може би е тази - най-далечната.
В мен живеят хиляди жени и нито една не живее в хармония с другата. Те се карат в мен, бият се за надмощие, на моменти една превзема надмощието в мен, грубо потъпкваща гласовете ...

Когато ти от мен за вечно си отидеш,
аз просто няма да остана цял.
Затуй те моля - прояви над мене милост.,
че моя свят да пазиш снежнобял.
Все моля те - не тръгвай тихо с Господ, ...

Изтика страха си някъде назад, много назад, където тия крастави кучета не ще могат да го подушат. Ако усетят слабост ще нападнат, ще го разкъсат, ще го погълнат.
Въздъхна тежко и тръгна напред. В едната си ръка държеше оръжие, другата смело стисна в юмрук. Очаквайки да нападне, тълпата ядно го следе ...

През сянката на деня
в тъмен плат забулена,
затворена от четири страни,
с един единствен малък сноп
кълбо, песъчинка топла... ...

Много преди "смотаните" старци в почти измрелите села да са почувствали мириса на пролетта, цивилизованият и изискан гражданин в бетонния си апартамент вече е видял пролетта по телевизията, която отдавна е заместила неговите сетива.
Появяването на първият щъркел в Драгалевци, досадното мяукане на ра ...

Историята си преправя път
в безвремието.
Изгасват хиляди звезди..
Животът скита се безпътен,
а земята се върти. ...

Понякога те имах,
друг път те губих.
Чаках те по пътища.
и хълмове...
Шептях името ти ...

Отминал спомен
На тази улица позната, в зората на надежда избледняла
преплетените нишки на съдбата отведоха ме, без да съм желала.
Копнеж или надежда сляпа накараха ме тук отново да дотичам при спомена
за нещо отлетяло, което на любов прилича. ...

Дъждът вали. Усещам миризмата на тютюна. Всичко е притихнало, мога да почувствам всяка капка, която пада по мокрия асфалт. Не обичам да вали. Сякаш нещо тъмно и черно раздира тялото ми отвътре. Поглеждам небето. Изглежда бяло и празно. Всичко около мен е толкова тъмно и носталгично. Напомня ми на он ...

Време за себе си, е подаръкът, който понякога си правя, напоследък все по-рядко. Новият така ми завъртя главата, че ми харесва да прекарвам времето си с него. Страхотен човек е, казва ми, че ме обича и не ми се сърди, че не чувствам същото. Все му казвам, че ми трябва време, да му се доверя и да го ...

И днес усмивка ще ти подаря,
та денят да ти е хубав,
да не ми се мръщиш или да тъжиш,
както времето навън - дъждовно.
Ще те погаля нежно по ръката, ...

Чаша вино и Моцарт
Един къс от небето
в което звездите танцуват.
Избеляла снимка
и шишенце море със пясък. ...

Ръцете му се спуснаха надолу
(към зоната на нулево стеснение).
За първи път усетих, че съм гола.
Със рокля бях.Но не и с извинения.
Забравих всеки минал предразсъдък. ...

Покани ме на танц!
Покани ме на танц!
В нежен валс завърти ме,
присвоили си нечий романс,
в ръце си за малко, вземи ме! ...

Усмихнат ли ме
аз съм многоцветна
и много на дъга приличам.
Тогава ставам млада и суетна,
добричка съм и красота привличам. ...

Не желая, мамо,
и ни най-малко пък копнея
да се прибирам у дома при плебея,
не искам вече аз така да живея.
На тоз простак да му готвя,пера и пея. ...

Прощавайте! Страдам
за мрачните, страшните
робски души и стени...
За човекопродажните,
празни, прокажени, ...

Огън
Влязох в Огъня. Гола.
Да се пречистя цялата.
Да изгоря до дъно.
Да се наметна с бялата ...

Цвете
Днес празник е, празник на всички цветя!
Подари едно цвете на Мама,
покажи обичта си към нея голяма!
Подай и го и я целуни веднага, ...

На Връбница. Света Неделя.
Пред храма – хрисима тълпа.
Незрящи идват да прогледат,
сакати – да проходят пак.
И свещи, и зелени клонки, ...

Най-красивите цветя
високо горе в планината пазех.
Прости ми,
че без цвете
те оставих в празничния ден. ...

Това бе най-хубавото лято,
когато заживях в синхрон
със себе си. И не богато –
преместихме се във фургон.
На село, там във планината, ...

Днес посетих дядо. Не се бяхме виждали от няколко месеца, премести се. Денят беше топъл, слънцето напичаше и пареше по кожата. В тревата наоколо чувах как шават всякакви малки животинки, а по камъните спокойно се припичаха гущери. Личеше си, че е краят на април. За последно бях идвала тук септември, ...

Каква е цената на любовта ли?
И дали тя изобщо има цена?
Мисъл - времето догонваща.
Тревога за някого.
Грижа е тя. ...

Трудно, понякога, вземам решения
за незначителни и за съдбовни неща.
Колебая се дълго, със намерение
да нацеля безгрешната тяхна страна.
Като пясък, разпръснати моите мисли, ...

Жажда
======
Сълзата е метафора за време,
търкулнало смеха си като питка,
отгледана от шепа житно семе, ...

На Цветница за
БÒЖА слава Любовта
преизбуява!