От болка в душата ми иде да викам,
защото в сърцето кръвта ми горчи.
По цял ден отчаян в компютъра кликам –
отвсякъде вече тревога звучи.
Светът се разпада на хиляди части. ...

Авторска песен
Гледайки всеки път болно,
в тебе откривах тъга.
Знаех, че просто неволно
извикваше моята душа... ...

Разбита съм!... Направо не издържам!...
Проклинам виртуалната любов!...
Без нерви съм!...Ще почна да попържам!..
За нея, казват, няма лек готов...
Във всеки мъж ли дреме Казанова? ...

Спри да ме галиш с лъжата,
спри да ме жалиш и знай,
аз ще се справя с нещата
понесла поредния край.
И кръв мили мой да капе от мене, ...

"Ако обичаш някого, пусни го да си иде, ако се върне е твой " и също те обича, защото любовта е свобода...
Не знам дали е защото съм глупачка
или романтичка?!
Новаторка или носталгична?!
Мечтателка или фаталистка?! ...

Вижда ли се
краят ти(ни),
където апосиопеза
ще ме погълне?
Вижда ли се ...

Едно стихотворение от усмивки и звезди и лъчи...
Със тези толкова прости редове,
искам просто да ти благодаря
и да ти кажа, че си навсякъде,
да ти покажа, че чувствам ...

Искам душата ми да е като
гората в слънчевите дни.
Искам душата ми да е като
сланата в студените дни.
Тъй спокойна и чиста да е тя, ...

Виртуален приятел
Виртуален приятел от екрана ме гледа сега,
само го виждам, не мога да му подам ръка.
Виртуален приятел с пол на Жена,
една красива жена, дали е нейна снимката това? ...

Звездите бяха тази нощ на бал.
Танцуваха, искрящи по небето.
Танцуващи звезди не бях видял,
а може да са били самолети.
Приличаше на коледна елха. ...

Една мечта докрай осъществих…
по устните немирни капки дъжд
целунаха душата ми звънлива
послание на вечно влюбен мъж
в една история от минало щастлива ...

Вия венец от глухарче,
летя на крилата от пух.
Капките росни нагарчат,
вятърът станал е глух.
Слепи са нощите тихи, ...

Когато лятото внезапно ти помаха за сбогом, слънцето не залязва красиво зад отсрещните блокове и денят се скъсява неимоверно пред очите ми като разплитащ се чорап, тогава, точно тогава си пожелавам нежно - жълта есен с тук-там червен оттенък. Сгъвам миниатюрния си бански с тъга, обратнопропорционалн ...

- Казвам се Елизабет Джейкъбс и съм на 17 години.
- Здравей, Елизабет. - отговориха в един глас всички.
- Твой ред е, разкажи ни защо си тук.
- Всичко започна преди шест месеца...
Събудих се от алармата, беше едва 6:30ч. Ужасно мразех зимата, нямаше по-неприятен сезон. Всичко беше мокро, студено и м ...

Отново аз при теб се връщам
Зорницата проблясва в утринта
в светлина тъмата се превръща
на слънцето се чува песента.
Стоим и бъбриме приятно ...

„Безсилен съм! Посърнах в мрак“ -
помисли си отчаяно войникът.
„Виновен и наивен съм – глупак!
Останах сам, изгубен в пущинака…“
„Криле да имах – щях да отлетя! ...

Бях тази, дето се смее високо
и тази, която обичаше дълбоко.
Бях тази, която не може да мрази
и тази, която наричаха "онази".
Летях с мечтите си невъобразими, ...

Толкова много
невъзможност
сбрана
в напръстник...
сгушена кротко ...

Розите – усмивката на бога,
царствено масата красят.
Увехнаха в мига, когато си тръгна.
Бодлите още тъжат.
Цигарата неспирно дими. ...

Ще ти разкажа приказка – от страшните…
Не е за хора, дето се страхуват.
Изпълнена е с купища опасности,
ала повярвай, краят ѝ си струва…
Живял е някога в далечно кралство ...

и най-грозната
роза - над всички други
цветя първèнства

Не тръгвай, Любов, че още е рано,
звездите роят се на звездния свод.
Още не тръгвай, чуй, плаче пиано,
сякаш разплита нечий живот.
Звуци се леят, галят, изгарят, ...

А спеше паркът... И валеше сняг.
Засипваше треви и клони.
Целунах те. И после пак. И пак...
Ти само думичка отрони:
"Пак!" И като във странен ритуал, ...

Ветровете за теб ми шептят,
неугасващи устни пламтят.
Вечерта ме унесе в тъма
и познахме се в сън без тела.
Светлината си нося в ръце, ...

Есен, нашепваща тъга.
Ех, златолистно ти, момиче!
Небе, облачно с дъга.
Ох, полет невъзможен птичи!
Дъжд плющи и дрънчи в олука – ...

Стъпваме тука на своя земя
и дори да е трудно се справяме.
При нашите близки е чужда твърдта...
и на чужди езици говори се.
Тук се говори на Българска реч ...

Празни думи, очи без желание.
Погледи впити в стената пред нас…
Чакайки тихо поредно признание –
краят залива ни, тихо, без глас…
Души разсъблечени, изложени в ъгъла. ...

Мълчат звездите,
мълчи градът,
дори мълчи светът.
Само моето сърце
то единствено крещи, ...

Лъч от закъсняло лято,
черна и изстинала навръх
свещ не съм ли аз, която
можеш да запалиш с дъх?
Лъч, увесен над безкрая, ...

Боли ме, откакто си замина
за очи, нежни кат коприна,
че напразно аз за тях копнея
и без тебе сред мъката тлея.
Есен е, дъжд навън вали, ...

Ако можех, бих ти поднесла целият свят в краката.
Но мога само да ти го обрисувам със целувки.
Ако можех, бих ти подарила всичките цветя.
Но мога само душата си да ти даря.
Ако можех, бих те възнесла в облаците. ...

Защо ме караш да поглеждам
небето час по час?
Събирам облаците в мрежа,
измислям си компас...
На север вече е студено, ...

На Ани
Ти имаш както люляка сини очи,
със много топлина и пролет в зениците.
Може би, от Слънцето си взела лъчи,
а криле и жажда за полет – ...

Не ходеше баща ми на театър –
не знаеше къде се влиза там.
Изпращаше го него топъл вятър
и влизаше в галерията сам.
Не знаеше къде ни е и плажа, ...

И аз съм българин
Пресичал съм и аз меридиани…
Кръстосвал съм света, къде ли не?!
Летял съм над морета и балкани!
С отворени очи съм бил, поне!... ...

Защото си художник
Човек навярно си и ти! Опитах от кръвта ти.
Усетих страст, изгарящ плам, кипеше нелогично.
Изплаших се и онемях. Вървеше по земята
и стъпките ти бяха кал, но хранеше поличба. ...