Има ли надежда домашно куче,
толкова пъти изхвърляно.
Забравяно, изтривали в него обувките си
да се завърне отново.
Има ли надежда това побесняло куче, ...

Спри Времето
бетонна стена отпред постави
излъжи Младостта
обещай и безбрежната Вечност
намери Старостта ...

Не разбирам слънчевите ти пожари,
но вулканът се разшива като възел
по земята, по лицата,
днес е пладне,
а утре може да е късно. ...

Една нощ говорех си с умрелите
и пееше ми тихо дървоядът.
Пребродих сам на Господ цитаделите,
но нямаше ме в рая, нито в ада.
Сдобих се с небеса и пълнолуния. ...

Кошница с цветя върху рояла –
мъничък фонтан от многозначност.
Ето, пианиста днес го няма.
Значи имам повод да очаквам.
Може да е музика без звуци, ...

Жената Жерав
/приказка/
Може би не ти разказах вчера,
за една жена, едно момиче -
летяла дълго, дълго като жерав, ...

Търся те през вятъра,
като дим от напразни надежди
търся те в душата си,
като болка от миражи изчезнали...
Оставам да пея за миналото - ...

Оцветих си розов свят,
очилата розови тук са ми излишни.
Стени и прегради, вместо да бутам,
в розово ги боядисах, вече не ми пречат, даже им се радвам.
Розови цветя посях, в розови саксии. ...

Моя Българийо
Няма като твоите липи, Българийо…
няма като твоите липи…
Макови поля от слънце галени,
буйни недокоснати треви… ...

На Емо
Попитай Смъртта! Тя веднага ще каже
кое е излишно, абсурдно, неважно.
Тя мисли за теб и понякога даже
се вглежда в очите ти строго,протяжно. ...

Под пласта на тревогите се смее дяволито
едно джудже в главата ми и никого не пита
дали е ясно времето, дали танцува облак
и имат ли проблемите послания прокобни.
Началниците мръщят се, джуджето виц разказва, ...

Синьо кадифе. Тъмно синьо. Цвят на ирис, перуника, горска теменужка. Наситен, същевременно и бистър. Цвят на скъпоценен камък лазурит или сапфир. Дълбоко, като горски кладенец. Като черни, проницателни очи. Студено, като северното ледено море. Излъчване за тайнственост и мистика. Като жена, която но ...

Няма да успееш, никога да ме догониш.
Колкото и бързо след мен да вървиш.
И ще плачеш, мила, всяка вечер
задето ме остави и със друг ме замени!
Аз може вечно да съм сам, не зная. ...

Първото ми посещение в Окования град беше преди три години, и от тогава кракът ми не е стъпвал там. И макар да съм посещавал много прокълнати и забравени от Златното око градове, този беше най-ужасяващия и непонятен за мен.
Попаднах там в година 778-ма от Третия цикъл на Златното око. Потова време с ...

Така както стрелките на часовника
знаят точно в колко часа ще се пресекат
една с друга,
така и ние знаехме точно в кой ден и час
ще се пресекат нашите мисли, ...

Жена. В обятия на друг.
Когато беше повече от моя.
Кама. И пътят ми е пуст,
заби я ти пред влюбения поглед.
Дъга. В целувката на дъжд. ...

ГРЕШНА ИСТИНА
Р.Чакърова
Един мирянин молеше смирено
пред кръста счупен Бог да му прости.
В молитвата си спомена и мене. ...

> Сетивата гладуват,
>
> молят се...
>
> чакат... ...

Преваля пладне. Цял живот към залез слиза.
Денят ще падне. Всичко в есента навлиза.
Врата отваря залезът към небесата
и се повтаря знак пореден в чудесата.
Години мои- трупани в живота, Боже, ...

В живот по баналната схема,
на принципа, трябва, не трябва,
подвластен на тежка дилема
човекът сами се ограбва.
Впрегнат във някакви норми, ...

Не запомни съня ми. Добре.
Имам мъничко време. До съмване.
И едно умълчано море.
И мечти – цяла вечност. До сбъдване.
Не разбирам съня ти. Какво, ...

Когато съм лош, аз мириша на сяра.
с кобалтови нокти, в очите ми-жар.
Не виждам живот, сърцето ми страда.
Със слаби ръце е поваления цар,
Когато сме лоши, сърцата ги няма! ...

Аз съм нощна муза,
аз съм сдавен стон,
аз съм нервна криза
и оксиморон.
Аз съм бяло було ...

Знаех,
че ще върнеш смеха ми.
Оня – кристално чистия,
невинно безгрижния.
Не с мен, а със себе си воюва, ...

Човеците са крайно плиткоумни и прости същества. Защо изобщо ни е създал Онзи горе? Да ни се подиграва? Ами най-вероятно това е била причината. Как е възможно единственото нещо, което може да те интересува да бъдат дрехите на останалите, парите, които имат и крайно безсмислени и жалки глупости? Как ...

Ах ти, глупаво човече,
що ни даваш този зор?
Ние пък какво ти пречим,
та ни мориш със ,,ЗенкОр"?
Бог не е създал Земята, ...

Розата, която намерих...
Розата, която намерих...
Подарявам ти тази роза,
намерих я на пътя-
една и единствена... ...

Вино
Навън вали леден дъжд
А вътре – изгаряща лава
Не те искам вече
Но не мога и да те забравя ...

Ти беше ли до мен,
когато осъмваха ръцете
нецелунати;
а беше ли, когато
се взираха очите в нищото, ...

Здравей! Не ме ли помниш вече!
Момичето със тъжните очи.
Да, днес съм толкова далече,
но още пазя детските мечти!
Понякога усещам, че съм болка, ...

Не ме търси във морската вода,
омръзна ми да мия бреговете
и да заглаждам мидите с ръка,
луната нощем в мен да свети.
Не ме търси сред горските цветя, ...

Защо плачеш, облаче бяло?
Какво днес те толкоз мъчи?
То каза ми:"Къде се е видяло
световна шампионка да се гърчи,
че паднала от балкона на имота ...

Небето, грозно, простираше непраното си бельо. Парцаливите облаци покриваха сивите блокове. Черни гарвани се изнасяха на ята, избягвайки веещите се парцали. Дърветата клатеха сухи, оголени клони. Едвам дишах. Напоследък всичко ме задушаваше.
Застанах на ръба на покрива, мястото на което самоубийците ...

Сутрин, когато небето отвори очи и синия поглед
изпрати луната слънчеви топли лъчи огряват
полята, това е краят на приказка толкоз позната.
Първо усмивка, щастие, мисъл после
стон, тъга край кралския трон. ...