Свещичката ти всеки ден гори,
(никога не я забравям, сине).
Не мога ли, баща ти я следи
да не изтлее и да не погине.
Във пламъчето твоят дух искри. ...

Ревност на игра...любов наистина...
Ревност изпитваме ние на игра и за забавление:
Изпитваме се и обичаме дразненето на мига;
Караме се, сърдим се, гъделичкаме се, но се обичаме;
Обичаме се повече след това и след секунда...-любов сме наистина!... ...

Весела Коледа и Щастливо посрещане на Нова Година на всички!

Неизпратените писма до дядо Коледа
Години вече как не бях се връщал,
и Майка си „замина”... За това
порутена е старата ни къща
и дворът е обрасъл със трева. ...

Отвънка, пред прага тъгата стои,
до нея– две улични псета.
Отключвам. Тя гледа ме с празни очи,
от своите мисли обзета.
И питам я:– Рано дошла си. Кажи?! ...

Най-накрая...
Най-накрая се сбъдна и за мен любовното вълшебство
Молитвите ни бяха чути, мечтите ни са вече истина
Страховете си отидоха, свободота ни поведе към небето
Стиховете се римуваха, разказвайки за любовта ...

Когато си отива младостта
и времето безжалостно напредне,
остава спомен в снимка не една,
/с албум забравен в скута ни приседнал./
Той връща пак годините назад, ...

Виновник
Как пресметливо
ни срещна съдбата
във времето необичайно!
И предвидливо ...

- Шишее - Коцето реве гръмко под прозореца и по традиция не признава задължителното пазене на тишина в ранния следобеден час. Няма как - ще трябва да пропусна следобедната си дрямка за да го изслушам.
- Знайш′ ли, Шише, имам страхотна бизнес идея. Този път ще станем богаташи - Като чух тази реплика ...

Сега малко по-обемно.

Яви се мълния в живота ми. Проблясна -
неустоима, млада, несънуван блян.
Обзе ме - светлина от всичките слънца по-ясна.
Отекна детският ти смях с момински свян.
Почувствах прилива на хиляди надежди, ...

Не съм те търсила.
Ти сам дойде.
Затвори рани.
И запали огън.
В душата тъмна ...

Нека да ме нямаш
Нека да ме нямаш днес,
И душата моя да ти липсва.
Една усмивка, блага вест,
в живота ти не ще се вписва. ...

Пианото
Днес си пътувам из Младост и тъй като съм голям Плюшкин без да искам или нарочно хвърлям по едно око на кофите за боклук, покрай които минавам.
До едни кофи за боклук видях изхвърлено пиано. Карам голяма кола, оптимизма ми е в повече и след около 100на метра успях да спра. Семейството ми ме ...

Да потъна във теб... Да потънеш във мен...
сред безвремие и безтегловност...
Възроден и свободен, омиротворен,
без оковите страх и тревожност.
Да се слея със теб... Да се слееш със мен... ...

От мрачните предели на долната земя
израства силуета, и все по-плътен става,
на зло неподозирано. Чудовищна ламя
отровно тяло вие на хидра многоглава.
Пълчища диви уроди край нея се тълпят ...

Купувачи почти нямаше. А и как да има като времето бе едно такова… никакво - мрачно и мъгливо, непредразполагащо към разходки навън и съответно към пазаруване на книги. Да не говорим, че до Коледа оставаха цели десет дена. Дали тогава нямаше всички да се юрнат да купуват? Надали. Та кой се интересув ...

Жена му вече беше там. Жена му – чучулигата.
А той във своя океан остана песъчинка,
не щеше суша, нито бряг, отказа да е семе,
дереше остро, на инат, по дъното на времето.
Жена му вече беше там и топлеше гнездото. ...

Шепти тишината
Слънцето спряло и не грее
една любов изпепелена немее
притихва природата при чувства святи
песните галят нежно, но вече изпяти. ...

Мразиш ли, ГОСПОД
БОГ не отдалечаваш
ли от себе си?...

Къде са на момичето
къдриците?
Отнесоха ги птиците!
Къде са песничките детски?
Къде са куклите засмени? ...

Господи!
Запази душата ми цялата!
Дай ù сила и твърдост!
Вятър дай ù,
та вярата ...

Забързано успявам да съм с теб?
Оплаквам се от моя мироглед...
Дали реално е? Джаза свири!
Боже, Боже! Я дай ми три бири?

Гълчеше кучето на глас,
онзи дето влезе в двора.
Бе тъмна вечер в късен час.
Дълбоко спяха всички хора.
Заспал котак подскочи пръв ...

Народе...
Народе мой, не вярвай вече в чудеса!
Не вярвай и в месии разни!
Които с тлъстите си, мазни телеса,
те мамят с думите си празни. ...

Прокашлях се от тежкия въздух,
разлял се случайно в косите ми..
И тези очи ме преследваха
с неказани мисли безименни.
Разроших неволно по миглите - ...

Ако загубя вяра,
ако остарея,
от тежка болест ако заболея,
не ми постилайте легло!
Душата ми със грейка не топлете, ...

Когато искам, мога да съм радост,
превръщайки се после във стенание,
когато искам ставам късче младост,
и нежно се обгръщам с обаяние.
Когато искам, ставам и на пясък, ...

Отворих пътната врата
Отворих пътната врата.
И видях улицата празна.
Почувствах, че съм сам в света,...
със Самотата безобразна. ...

Срещнахме се в паркова алея:
ти сама и аз самичък пак.
Спрях до тебе гузно, но не смея
да погледна новия ти лак.
Хубава си даже и до днеска, ...

Когато сам на себе си омръзнеш
Когато, сам на себе си омръзнал,
усещаш свежестта че отлетя —
младежът весел темерут небръснат
е станал — отегчен кат’ есента — ...

Не ме мисли, когато плача.
Аз пригодена съм така –
да се попивам изцяло в здрача,
с чувства отровни да се опияня,
и после, когато свършва, ...

Виновен ли съм? И това ще го поема,
ще изтърпя обидите и вашите псувни.
Събудих се и няма повече да дрема,
с любов в душата вървя с оставащите дни.
Едва ли някой ще ми я открадне, ...

Гласът ти
ме погали в този час.
Разбърка тихичко
косите ми и…
После ме приспа - ...