Вятърът отне
на Розата листата
ароматът я напусна
с росата призори
бодлите, само те останаха ...

Тя се страхува само от градушките – III част
Разбрал, че Мета е отворила очи, Антон нахлу в стаята, игнорирайки забраната на медицинските сестри. Надвесен над нея, стиснал до болка раменете ù, никой не разбра, че всъщност той ръмжеше в ухото ù:
- Ако кажеш и дума дори, ще те вкарам в лудница, бъди с ...

Човек и сам
може да обича!
Пътечката малка
спомените скрила.
Цветенцата китни ...

Как бродих в горите
сред млади листа,
на дивото цвете
аз чух песента.
Полегнах в тревите ...

Обърна се назад смелата надежда
и реши повече да не поглежда,
понеже там беше смърт и разруха,
точно както останалите дочуха.
Не бе нужно да опитва отново ...

Бяла бяла тъга.
И чаршафът от нея тъкан е
с тънка нишка,
блестяща в нощта,
като косъм на вещица. ...

Ще остаряваме - едвам, едвам,
сега сме на по двадесет години,
и мисля си, че мойте пръсти,
са съответните на възрастта ми.
Но ще остаряваме - едвам, едвам, ...

Семейство
=========
Тя изгуби дете. Но едно я избра –
да му бъда приятел и майка.
Мургавелче, с очи като две езера ...

Вън нежно цъфти
розата на моите мечти,
що озари моя мрак,
но, уви, не ще я видя пак.
И луната със сияйна красота ...

Знам, че не е любов, но ме прави безсънна,
нощем тихо рисува по тавана звезди.
И във стаята малка, непрогледна и тъмна
влиза цяло небето, с милион светлинки.
Не е точно мечтата, дето в шепата стискам, ...

Мълчим. Защо ли?
Май думите се свършиха.
Стена невидима, но здрава
отбива мощната им сила и връща ги обратно -
очукани и смачкани, ...

Залагаме Тъга, за да спечелим Радост.
Въртим рулетката на Самотата,
но Истината е в последния ни зар,
подхвърлен не от нас, а от Съдбата...
Но колко и дали да продължим, ...

Лятото пак дойде.
Дойде с мириса на липовия цвят.
Дойде със спомена за синьото море.
Дойде със спомена за теб, приятелко.
Няма те до мен сега. ...

Ставам сутрин със очи гуреливи.
Чоплят ме и мислите бурливи.
Пак храната няма да достига-
глад в душата на квадрат пристига.
Става дума за храна духовна ...

КУЧЕ ВМЕСТО ЛЪВ
Той беше упорит, но ненаситно гладен...
Все искаше да бъде пръв!
За сребърниците всесилни бе продаден
и стана куче, вместо лъв! ...

Напоследък спрях да пиша стихотворения...
Изпитвам непонаятно, лепкаво чувство, подобно на мъка, когато понеча да навляза в ефрината материя на кратките, звънки тонове.
Прозата ми се струва като необятен, сапфиреносин океан, в който можеш да се гмурнеш, да потънеш, да разпериш ръце и да изчезнеш сре ...

Като яростен гняв си по време на прилив,
хвърляш се бясно и люто се пениш,
като чувство спонтанно-неукротимо и
рязко,
вълните премяташ над граници, чужди за тебе. ...

Детски смях
Най-щастлива съм, когато
детски смях край мен звъни
и просторът свети в злато
под небесни висини. ...

По стъпките на огненото лято
дете на вятъра рисува с длан вълните
и само непокорни гларуси на ято
с крясъци достигат висините.
В теменуженото синьо на небето ...

Не, не е възможно това,
луната да е толкова пълна,
а да няма живот и хора там.
А как искам от моята Земя
да мога скришом да надзърна ...

Скъпи, Приателю!
Аз те познавам по-добре отколкото ти мен. Какво искаш да ти кажа?
Да ти дам надежда? Да ти имам ли доверие? Да ти вдъхна увереност? Да те окуража ли? Да ти кажа, че ще успееш? Да кажа нещо умно? Да се направя на мъдър? Да ти дам съвет в който няма да се вслушаш? Да ти кажа да не се ...

С тъмнина те прегръщам,
нежна, ефирна.
Към мен аз те връщам,
нали съм немирна...
И в обятия звездни ...

Тази вечер послушай тишината,
тя ще поговори вместо мен...
Тази вечер загледай се в луната,
тя ще те обгръща в хладен плен...
Тази вечер разгръщай тъмнината, ...

Копнеж, сърбеж, бомбардировки...
Съдби изхвърлени на остров
пуст.
Човеци пуснати във клетка!
С протегнати ръце напред. ...

Как да изплача явно сълзите,
нека те дълго валят.
Нека залеят света с тишините,
нищо че силно болят.
Само тогава ще знам, че съм истина, ...

...Братско приятелство...
(Посветено)
Понякога в живота откриваш
онова специално приятелство
понякога то открива теб: ...

Вървя по следите
на своето минало
и търся забравени пролети.
Там времето
отдавна е застинало, ...

...от утре ще сме вече непознати,
мои принцове от мечтите.
От утре ще съм огледало,
на господ в очите.
Облечена съм в рокля с воал, ...

Защо все буден своя сън очакваш...?
Небето се издига над смъртта!
Онова, което търсиш по Земята,
е облакът преминал между тях.
А този сън ще е и сън последен - ...

Бавно си хапваме гъши дроб с лейди Анабел и мис Каролайн, лениво протягайки се пред една от камините в Уиндзор и дискретно обсъждаме най-новото хоби на сър Бърнард - лов на гълъби. Лично аз смятам, че това е пошло забавление за селяндури, но мис Каролайн бърза да ме убеди, че днес аристокрацията е п ...

2014 Румяна Славова
Дребни са човешките душици.
Блазнят се от купища парици.
Доволно потриват ръчици,
щом на ближния подлеят водица. ...

Тази зимна сутрин пристигнах по-рано на училище и започнах да се мотая по улиците. Беше прохладно и необичайно тихо. Слънцето още не беше напълно изгряло и всяко дърво приличаше на черна пукнатина в пейзажа. От време на време се разминавах с някоя кола или с някой забързан за работа човек, но като ц ...

Изчакай само докато си пуша цигарата
да ти разкажа една история набързо.
За едно цвете, което растяло на гарата
и не искало нищо друго, само въздух.
Минавали покрай него влакове и хора, ...

– Мими, Мими, ела тук! Бързо!
– Какво си се развикал, бе Геро? Чувам те!
– Гледай, гледай какво богатство открих! А? Какво ще кажеш? – Геро ù показа някаква найлонова торбичка.
– Кисело зеленце?! Браво на теб! – усмихна се с изпръхнали от студа устни Мими.
– Браво, я! Довечера ще си го нарежем, с ма ...

Забрави,
че има интересен филм след новините.
Целуни ме,
когато слънцето залязва зад брезите.
Поведи ме, ...

Аз те чаках – беше вдъхновение.
Сънувах нощем твоите черти
и твоето примамливо видение –
да те позная като дойдеш ти.
Запомнил до детайли своя сън, ...

Той, Бог, ни среща и прегръща,
единствено... да сме добри.
За него влюбените чувства,
глухарчета са от мечти,
политнали към небесата ...