Преди пет години, журналист, отколешен приятел, работил в различни централ- ни медии, подхвърли:
- Животът ти протече интересно - вземи го разкажи!
Дори се закани:
- Ако не го направиш, ще се заема аз…
Не бях се замислял как протича живота ми, но ми се стори нелепо друг да пише за мен, все едно ме н ...

Септември е като мъж –
усмихнат ли е,
с поглед така те сгрява цяла,
че дрехите си искаш да свалиш
и във вода да търсиш прохлада. ...

Кръстих на теб само сушата...
Когато ме видиш, ще ме познаеш -
вървя и протягам нагоре уста
да пия небето на капки замаяни
топят малко жажда и после топят се. ...

За мислите и чувствата,
на индивида човек...
За егото чисто,
пропито с сенки лъжовни!
И хора удобни... Който ...

на всички звезди
с блясъка - от очите
ти обич струѝ

Спи градът, забулен във мъгла
и бди над него пееща нощта.
А вятърът, от тук случайно минал
на будните нашепва своя стих.
Разказва за далечните морета, ...

Не помня стартовия изстрел -
пушечно месо съм оттогаз
(... на прицел)
и нямам, над нищо нямам власт.
И застинала съм в поза ...

Със теб сме различни – ти обичаш морето,
а аз сред гората се чувствам добре.
Ти можеш да пееш и рисуваш, а ето –
аз рими редя в своите стихове.
Ти припряна си – искаш сега да се случат ...

Тя! Няма я. От небето ме гледа.
Чернокоса жена с кестеняви очи, моята майка.
Не я познавам, но обичам.
Как може да се обича непозната?
Непогалена, нецелуната. ...

АДВОКАТ СТАНОЙ
Станой бе грозен и клепоух адвокат, който печелеше делата си от глупост. Винаги, когато го наемаха, имаха едно наум – този адвокат е пълен идиот, но винаги успява да спечели делото, защото беше агресивен в малоумието си и твърде спокоен в производството на грешки. Либерален демократ.
...

От нашата хубава родина
няма по-прекрасна на света.
Тя е като райската градина,
кой към нея не изпитва любовта?
Всичко чисто в нея ми е драго, ...

Умират лъчите, залезите студено кървят,
заспиват мъглите, вълните не могат да спрат,
морето се вълнува, денят си отива,
слънцето сънно отпуснато, последни глътки отпива.
Някъде плаче дете, ...

Цигулката е в твоите ръце.
Нима ще свириш? Полунощ минава...
Напразно ли броих стада овце?
Май няма да се спи - свирѝ, тогава!
Свирѝ и моделирай мойта нощ! ...

Мексико, Чили и аз
В Мексико свлачище хора заля,
в Чили спасяват миньори,
стачка в Париж, а във Ница – заря –
гледам на всичко отгоре. ...

Като буря ще минеш през мен,
ще раниш и сърце, и душа,
ще си мисля за теб всеки ден,
ще изгарям от страст през нощта.
По-добре си тръгни изведнъж, ...

Послание
Когато самотата те стегне
не отронвай горещи сълзи
дори в гърдите мъка да пълзи
и в сърцето топло приседне ...

Полимер
Непознати атоми танцуват
на брега на молекула.
От телата им изплуват,
мисли, думи в силуети. ...

Да бъдеш всякаква ти можеш
и може никаква да си.
Но можеш да се обзаложиш,
че твойто име те краси.
Че ти живота ни създаваш ...

В топлата лятна вечер в една къща, един младеж се оглеждаше критично в огледалото. Подготвяше се за първа среща с едно момиче. Той не можеше да каже дали е влюбен, но знаеше, че щом я зърнеше и сърцето му почваше да бие лудо.
В другия край на улицата едно момиче вадеше закачалките една подир друга, ...

Такава съм - крехка и нежна,
но вътрешно силна жена,
не моля за обич, не искам
пред никой да скланям глава!
Когато ми кажат „Аз тръгвам”, ...

НАСАМЕ СЪС СЕБЕ СИ
/ ПОЕМА/
/откъс/
Замисля ли се за живота
си правя изводи така: ...

Облаците се топят
като захарен памук,
като детски грижи.
Само небето е вечно,
безкрайно, ...

Понякога е трудно, понякога е жалко,
на някого угодно е сега да си глупак.
Понякога ни трябва много, много малко,
бягай ти от оня дето прави те простак.
Понякога е трудно дори това да правиш, ...

... Понякога искам да изчезна... но не напълно, виждаш ли, например така... влизам в тази, точно тази река, която минава от ляво на тебе сега... пристъпвам бавно... крачка, после още една. В началото е студено, мускулите ти отказват да се подчиняват, но постепенно свикваш... крачка, после още една, ...

Знам, причината е в мен.
Знам, такъв съм го избрала –
отнесен, прикрит и студен.
Разрушава, не ме прави цяла.
Знам, все такива си ги намирам. ...

Ти идваш толкова самотна
и чукаш тихичко на моята врата,
присъда ми постави доживотна,
да нося страдаща за някого душа!
И пак при мен смирено се отбиваш, ...

What is awkward?
It's an oak word,
somehow like the state of wood,
in the stead of lively mood
And the one with wooden words ...

Предчувствие за есен...
Щом Слънцето на дъжд прежуря
и Есента в горите кани-
извива вятър с дъх на буря
подгонил облачни кервани... ...

Агент Роберт Джеймс Фишер - крещеше гласът на Ангела. Намирате се в зала с номер 1729 на 3465-я корпус на Рая. Фишер разтърка сънено очи. Гласът рязко го бе събудил. Сънуваше, че току-що е умрял в Рейкявик на 64 годишна възраст през 2008 година, а на погребението му са дошли Борис Спаски, Анатолий К ...

Понеже ще се мре
===============
Понеже и бездруго ще се мре,
поисках да е леко и красиво.
Смъртта поканих — както му е ред — ...

Майски бръмбар ми нападна картофите.
До моркова не стигна. Слава Богу.
Макар и меракчийски да се мъчеше,
в пръстта остана си, там долу.

предназначена
любовта е - този свят
да възсияе

За пръв път разговарях с него в самото начало на юни. Бяха първите дни на месеца, когато предчувствието за настъпващото лято се носеше из въздуха на талази. Плажът бе още пуст, само тук-таме се виждаха препичащи се по пясъка летовници, но чадърите вече бяха разперили пъстри криле, капаните по Крайбр ...

Гората тиха е и чиста,
звучи единствено тъга,
и мисълта ти се разлиства...
(присветва щрихче в пепелта).
Сега съвсем излишно. ...

Свивам се на кълбо,
да се предпазя,
а думите ми стават на бодли,
подострени, готови да пронижат
настръхнали като игли ...

Мълчи ми се, така ми се мълчи…
Оркестър от виртуози – сто щурци,
както без своя диригент тъжи
в нощ, примамваща с най-ярките звезди.
Вглъбена в странна, синя тишина ...