Сутрин с теб изгрява
слънцето дори
и си заслужава
в ранните зари
пак да сме богати ...

Дупки... дупки навсякъде. Пълни - с празнота, перспективни – в своята безперспективност. Дупки в бюджета, дупки по пътищата, дупки в тротоара, от „усвоени пари” по европроект ... дупки по зъбите на един финансово скопен народ. Да... добре дошли в „Страната на дупките”, или известна още като „Българи ...

Вятър погали разнежен косите ми,
после тъга ми довя,
с капки дъждовни поръси очите ми,
страстно за мен закопня.
Слънце свенливо полази снагата ми, ...

Утринна роса
Бяла утринна роса.
В миг - отронена сълза,
докосната от слънчеви лъчи,
блести като загадъчни очи! ...

Тя не може да бъде просто малка жена
и когато вали, да се скрие.
Тя е буря, и огън, и лъч светлина!
Капка дъжд. И се казва Мария.
По най-стръмния бряг ще се спусне за теб. ...

Далече си от мен, море,
и чайките ти са далече.
Аз гледам лондонско небе,
с разликата - пооблечен.
Не кораби, а самолети ...

Така и не посмях да си призная,
че ако теб те няма ще съм мъртва,
ще търся във сърцето си безкрая,
но тихо ще е в него – като в църква.
Ще сглабям всички спомени сломено ...

Дано ти вземе всичко, скъпа
аз от сърце ти го пожелавам
и макар, че още не те мразя,
някой ден ще спра да те обичам!
Дано за дето ми отне мечтите, ...

без ЛЮБОВ сякаш
сетивата престават
да са сетива

Парите
Парите, ех тези финикийски знаци.
За тях работим и се борим всеки ден,
необходими са ни да живеем нормално.
Тук работиш, а трудът ти е неоценен, ...

Когато от раздяла си нещастен
и самотата в теб неистово крещи,
от мрака направи си космос
и луна си измисли.
Построй си млечен път с посока, ...

Генералът закъсняваше, а това не беше характерно за него. След финала на историята, съпроводила изграждането на септичната яма, отношенията ми с някои от участниците претърпяха развитие. Неочаквано, дори за мен, един зимен ден, когато чакахме резултатите от смяната на жилищата в София, реших, че мог ...

Еволюция на моята вяра
Вярвах, дълбоко, искрено аз вярвах
на комунизма в светлите идеи.
Във братство, равенство и в бъдещето вярвах.
Уви! Оказаха се призрачни химери. ...

Живея аз във този пуст свят
Къде си ти
Къде
Къде
Къде? ...

СИЛНА СЪМ
Падам, ставам и повтарям,
но долу нивга не оставам.
На колене пред никой –
ако искаш питай. ...

Разлюбвам те. Неделя е. По обед.
Пред църквата се трупат какавиди.
Отива си сърцатата ми пролет
накичена по клоните с обиди.
Съблича се смехът ми, а олтара ...

На Камелия Аспарухова
Днес научих новината!
Да ви кажа ли каква? –
Няма, че до НДК-ато
зрее във утроба тя. ...

Старите момичета...
На „Старите момичета”: с любов...
От едно „Старо момче”
Тях никой вече никъде не чака
и милите във офиса замръкват, ...

Ще помниш ли ти утре
дъха горещ на нашата любов,
пресъхналите мои устни
как търсят в твоите живот.
Жена съм аз, жена необуздана, ...

В храм влизаш.
Събуй се и кротко
във тебе виновно съгледай
онази последна самотност,
от дъното втренчено-зееща, ...

Да бъда чист, или да бъда себе си –
едното не е точно като другото.
Това, което съм, ми е наследство
от някаква разблудна пеперуда.
Да бъда чист, или да бъда себе си? ...

Асен се тресеше от нерви. Хапеше устни и крачеше напред–назад, правейки отчаяни опити да събере мислите си. Знаеше, че се е случило най-лошото, онова което първо щеше да съсипе брака му, а след това и да обезсмисли живота му. Съпругата му Руми му изневеряваше, точно в този момент, да… и „сеансът” пр ...

ВСЕ ПАК Е НЯКАКВО НАЧАЛО
Разкъсват зверовете в мен Човека.
Съдират уморени чувства.
Захапали плътта на светлината,
забили свойте зъби и не пускат. ...

Един декемврийски ден
В един декемврийски ден облаците бяха затулили синевата. Самотни слънчеви лъчи понякога пробиваха през тях, но не стопляха, а сякаш правеха студа още по-остър и щипещ. Тревите по полето, край канавките и по банкета на пътя изглеждаха като снежни вълни, отрупани с кристалчетата ...

...when the mind stretches to perceive beyond them,
the nuances of existence undermine my very foundation...
...as time passes the boundaries are closing in;
I'm stretching thin
between all the concepts and notions... ...

Жажда
Душата ми жадува да пътува.
Да среща изгреви и брегове.
Сред джунгли и балкани да ликува.
Да гони пясъци и върхове. ...

На стремене!
Ескадрон на смъртта преминава
и ровят копита прахта...
Коне - устремени към Ада
и диво издишват страстта. ...

Как искам аз да съм и чук,
да съм и там, да съм и тук.
Да бъда птичето крилò,
да бъда божие челò.
Да бъда нежния юмрук, ...

Закъсняло щастие
Закъснялото щастие чука на твойта врата
като пътник напрашен, нечакан, дошъл отдалече.
Да бе млад, би го буйно прегърнал за миг през врата,
а сега само казваш: “Добре дошло. Влез. Добър вечер.” ...

По тесен път вървим с Христа
и с вяра се изкачваме нагоре.
Едни се движат бързо към целта,
а другите със трудности се борят.
Исус показва ни от Свойта милост ...

Аз често срещам този мъж,
да свири по централната алея,
във слънце, вятър зъл и дъжд
и с шапка, с няколко стотинки в нея.
Във свиренето той не е добър... ...

Знаеш ли я тази история?
Ела седни! Ще ти разкажа.
Чула съм от дядо и рибаря,
този... дето не говори с никой.
Първо нещо да те питам? ...

В болка от вечер подранила,
що душата ми е ранила,
що сипе върху ми роса отровна
ще ме срещне съдбата злобна.
И в тъжна есен ...

Ах, любов, защо си тъй жестока,
защо тъй честичко ми гасиш тока,
нима не знаеш, имам страх от мрака,
защо, любов, си толкоз лоша драка?
Ох, любов, нима не знаеш, че съм проста, ...

Този свят като пешка се клати
по шахматното живо поле.
От Силистра до Лондон ме прати.
Сега Франкфурт на Майн ме зове.
Ще достигна наверно и Своге, ...

Ниското слънце бодеше очите
на пътя – водещ към нищото…
Премалели от трепет, наивно усмихнати,
ръце бяха сплели по детски душите.
Последният ден на синьото лято – ...

Мразя го
Мразя го за това, че ме направи негова за миг.
Мразя плътния му внушаващ респект глас.
Мразя очите му тъмни, като мрака,които ме гледаха с такова обаяние.
Мразя кожата му, която ухаеше на секс. ...

Тази история не се случи. Най-вече, понеже главният участник в нея така и не се роди. Отчаяна от годините след Прехода, още бременна, майка му се хвърли от една неугледна тераса в Пирогов. Докато тя летеше към своята неизбежна гибел, нашият нероден герой формулира своята първа и последна житейска ми ...

И стъпва Врабчо със нагласа,
във строеж домът му е сега.
Уж майстор е, а нещо втаса,
срокове пропуска на часа.
За зла съдба, по-зла от сатаната, ...