Все в тоя град ще се завръщам,
макар и само мислено, в съня.
Ще диря в прашните му кътища
от стъпките ми паднала следа.
По улиците тихи пак ще скитам ...

От Вечността ще те изплача
Бушуващият вятър зад гърба ми
изду платна, избяга надалече,
не го побираше ума ми –
никога ли няма да се върнеш вече. ...

ГÒСПОДИ, боя
се да не би да пиша
недостѝшия...

Сред природата
Излязох сред природата в неделя
и мислех да остана сам цял ден
и верен на природната повеля,
разтапях се от дива радост там! ...

Родна история
Що толкоз българинът сторил е,
за да е вечно изигран, злочест ?
Учителят ни по история
не знаеше, не знае и до днес. ...

Повяхнаха цветята от дългото мълчание,
попарена тревата, изпадна в отчаяние,
звездите се покриха с завеса от мастило,
и чудя се сега, къде се скри бе, мило.
Ще чакам да изгрееш и стоплиш небесата, ...

Пущинак
Все ниски хоризонти и земя - лепило;
от леност - ориент - лоясали криле;
без капка идеал, пустиня и мъртвило,
доведено до хляба само битие. ...

Къде си, моя синя нежност?
Къде си в синята безбрежност?
Нали, душа, си още лято,
море със сладкото полято?
И казваш, че си зряла круша... ...

Стръмен път ме води към отвъдното,
живея и се боря с умората.
Не ми тежи оскъдното,
тежи ми равнодушието на хората.

Сънувах, че съм наел семейство бобри да ми оправят теча в банята, но вместо това те ми задигат йенската тенджера, трошачката за орехи и томче на Чарлз Дикенс, след което емигрират в Тринидад и Тобаго. Събудих се, плувнал в пот, и веднага се пресегнах към съновника. Потърсих на Б, но най-близкото до ...

Образно казано
ReмаТе
Най не понасям
да разтягам локуми
в изумрудени залези ...

През своята хилядолетна история светът е издигнал на пиедестал неизброими герои. Всяка революция, всяко възстание, всяка борба и атентат раждат своите водачи, жертви и мъченици, които получават признание от сподвижниците на конкретното дело.Когато годините отмият мътилката на отминалите събития, сле ...

Нямаше начин да е вярно. Отричах го напълно, избягвах целия му смисъл, защото за мен нямаше такъв. Смисълът винаги ми се губеше някъде, загърнат изцяло в избелели спомени, отминали моменти и напразни обещания. Може би не се опитвах да го намеря, може би ме беше страх да науча истината. Както всички ...

Ако не можеш да ги убедиш , объркай ги. И аз така. Така реших. Ще ги объркам. Ще пиша смешки. До побъркване. Белким ме оставят на мира. Глупците де. А другите ще проумеят. Но кой знае. Наистина никой, поне не напълно. От половин час се мъча да стигна до кревата и не успявам. И защо не успявам? Не за ...

Аз мога да съм много търпелива
да чакам, да прощавам, да скърбя
и мога да съм винаги красива,
и непростимото да мога да простя.
Понякога обаче не разбирам ...

Героите и днес се раждат.
И днес се случват чудеса.
Доброто е човешка жажда,
а лошотия е света.
И именно от добротата, ...

Обичал ли си?
Обичал ли си в най-голямата тъма,
укрит под сивата рокля на деня,
стоплен от миждукащ пламък в своята душа,
сам с едничката си мечта? ...

Ваза с цветя
Къде отиде? А тя, Любовта,
се стаила в една ваза с цветя.
В стаята стана студно.
Сърцето се сви, затуптя смутено. ...

Стихотворение
Сядам и под молива се ражда стихотворение,
едно мое лично творение.
за живота изказано мнение,
с чувства,мисли в ден обикновен, ...

Питаш ме що ходя през лятото с гащи до коляното и с риза с дълъг ръкав, а не се съблека като хората с шорти и по потник! Няма да се правя на оригинален, нито да се правя на интересен, защото причината си е доста прозаична. На мен ми е най-добре през зимата, ама не заради сметките на EVN. С няколко д ...

Есенен етюд...№ 2
... щом дрипави мъгли
по пътищата просят:
-Какво не сме могли
да свършим?- е Въпросът... ...

Vae victis!
Words inflicted.
Woe to the conquered!
The victor roared.
The crowd cheered ...

Ти срещал ли си онзи кръстопът в живота?
Да питаш себе си! Не знаеш накъде.
Изхвърлил от душата тежестта хомота,
не давай любовта ти никой да краде.
Ти срещал ли си топлите сълзи в сърцата? ...

За кумирите, за идолите,
за вярата, лъжата...
За обещанията наши,
че винаги ще бъдем с другите!
Са всъщност опашати. ...

Анатомия на любовта
Случаен поглед
Мисъл хаотична
Интерес
Учестява пулсът на сърцето ...

Ти нявга бил ли си на панаир?
/пази детето в себе си/
Ти нявга бил ли си на панаира?
(когато въздухът е „скара бира”)
мамите ни с хубавите дрехи, ...

Нямам право да пиша за това.
Нито пък ще мога да говоря
за любовта, чиято сила закова
гръм в сърцето. Но ще се престоря
на замаяна от жегата девица – ...

ЛИСТИТЕ
Долеизложеното се случи точно следобедта на четвъртият ден, преди целокупното население на нашия панелен квартал да упражни гласа си в общинските избори.
Влезе в кафенето бай Симо Политиката и като развя във високо вдигнатата си ръка едни шарени хартийки, се провикна тъй, че и белотаджиите о ...

Събуждане
Безтегловен. Потопен във сънното мляко.
Утрото избелва черното на мрака
и повдига миглите на Дневното пространство.
Тук си е прекрасно, но е малко шантаво... ...

Обичам те, моя родино,
дори в сиви мрачни дни,
дори сърцето ми да се бе свило
ще те обичам винаги!
Че няма нищо на света по-мило ...

Привела глава тя вървеше унило,
скрила сълзите си в малката шепа.
Не знаеше как и откъде има сила
след тази ужасна случка нелепа.
Тръгнала с радост към среща с приятел, ...

ДА ЧУЕШ
В есен като тази ти идва да мълчиш, за да чуеш нещо. От онези неща, които се носят във въздуха, за да бъдат чути от определени хора.
Мълчиш дълго, усещаш как вятърът пее на една струна, облаците скърцат високо, блъскат се, борят се за нещо, кой знае какво пък те има да делят. Толкова силно с ...

Няма да угасне
Надежда изпълва сърцето ми нежно
любовта ще оцелее в бурите страшни.
утрото ще грее с усмивка, няма да е тъжно,
а спомените и чувствата не са грешни. ...

В един само стих
как да събера
горестта си тиха
и бездомна
към очи, които ...

Дъждът те доведе пред моята врата
Във вечер на прохлада и свежа тишина.
Сърцето ми спечели с чистата душа,
Прозираща през поглед на утринна тъма.
Обичаш ме силно и въпреки мен, ...

Монк
Парчета, късове от онзи взрив
все още обикалят, обикалят,
по свои орбити около мен.
Открили своето небесно тяло, ...

Така ли ще изпратиш вечерта?
Душата ти е свита от тревога,
очите ти издават празнота,
ръцете ти увисват без посока...
Събуваш уморено всеки миг, ...

Светъл ангел в небесата,
що ми даде красотата
на утрото на пролетта
и крила волно да летя -
ти си - най-прекрасната жена ...

И вода колко тече – помъдряхме, момичета....
Децата ни вече сами свойте рани превързват.
Все по-рядко на воля срещу вятъра тичаме.
А Земята? Тя пак се върти. Както винаги – бързо.
Но светът си е същият – пак любов го наричаме. ...

Пенсионер
Будилник няма сутрин да звъни,
на работа подканващ да се бърза -
жалоните на делника смених.
Но който ненавикнал е на мързел ...