Пролет
Зелено, зелено…
отново е пролет.
Шуми в простора
птичият полет. ...

СВИЖДАНЕ
Бих пийнал малко...
Два-три пръста...
Преди да тръгна надалече.
А после тихите прегръдки, ...

Изпепеляваше ме! Всеки път, когато ме докосваше, ме изпепеляваше. Превръщах се в пепел. Но както фениксът се преражда от пепелта, така и аз се раждах отново!
Всеки път се опитвах да се предам на всяко докосване, да изживея с теб всеки трепет на тялото ти, да попия всяка гореща целувка. Толкова силно ...

Здравей, татко!
Надявам се, че в този момент
седиш до мен и гледаш как пиша тези редове за теб.
Трудно ми е, защото сълзите в мен напират непрестанно,
а и за мен ти все още си тук, при нас. ...

Минават дните, болката затихва.
Аз бавно се сбогувам с теб, любима.
Все още продължаваш да ми липсваш,
но вече не е чак непоносимо.
Без теб ще се науча да живея. ...

Само това не ми предлагай,
да се слея с тълпата.
За чаша уиски в сепаре
на дявола да си продам душата.
Да бъда нечия играчка, ...

- А душата къде е? – пита седемгодишният ми син и ми блокира системата.
А така! Душата. Не помня някой някога да ми е казвал, пък и аз не съм се сещала да питам. Себе си, ако не друг. Тц-тц-тц... Едно от най-важните неща е това, минимум. Би трябвало да се преподава в училище. Че и по-рано. Би трябва ...

Нагазих с живота си здраво
във локва – не, в блато задачи!
Завих някак, малко накриво
и в тях аз все тлача ли тлача!
Отлитат си дните без намек, ...

Поканих те да пием по кафе,
а ти отпиваш щипките ми милост.
Изпиваш мен и моето сърце,
от топла глътка в обич да ме видиш.
И мигом ще се галиш от кръвта, ...

Маса, специална запазих за двама,
за мен и за моя жадуван Покой.
Соло страхувам се да не остана,
в последния миг да не бие отбой!?
Имаме много неща да си кажем, ...

Маргарита
Осъдена на 30 години затвор
Гледах записа от охранителните камери на един полицейски участък в столицата. Бях се сдобил с него след поредица разговори с инспектора по случая на Маргарита. Бях вперил поглед в екрана на смартфона си и отново преглеждах онзи видео файл. На него се вижда как е ...

Когато си болен, си като закърпено плюшено мече. Искаш да те обичат. Повече да те обичат. И да ти вярват, дори когато ти не вярваш. И си толкова уморен да говориш, но очакваш хората до теб да знаят всичко за думите ти. Да те успокоява комфортът, който ти създава мълчанието с тях. Тогава виждаш пропу ...

Веднъж като
погледнах във очите твои -
и видях там цялата тревога на света ни грешен,
намразих аз в миг реалността,
пренесох се във свят на мисли и на размишления. ...

Запомни!
Запомни деня на нашата среща...
Запомни нощта на познанието ни...
Запомни мига на първата ни целувка,
запомни и за всяка прегръдка, мечтай...! ...

Гласът ти пак прокрадва се, вятърът го носи в мислите ми. Очите ти, колко много ми напомнят те на променливите ветрове - в един момент те гледат ме с любов, в друг безлични са, или пък бушува буря в тях. Прегръдките ти липсват ми отново. А горещите ти устни?
И остана само вятъра. Той замества те, ко ...

Не се натъкнах на любов,
на този свят не слязох с песен,
и виждам няма еднорог,
като във приказките, и съм бесен!
Че трябва да се боря не с ламя, ...

Малките хора
Малките хора трупат в себе си особена умора.
Понеже с външен вид не респектират,
в некомфортни ситуации лавират.
Както всички знаем - човеците днес ...

Когато софийските меломани прочетоха афиша за първия самостоятелен концерт на петнайсетгодишния Костадин Комитов, запомниха датата и залата заради надписа :
„Младият цигулар свири с оригинална цигулка "Ландолфи" от 18 век!"
Този прекрасен инструмент на семейство Комитови беше донесен в България от н ...

Сутрин от огледалото ме гледа
нещо сънено
и начумерено,
със стреснат поглед,
тъмни очи, полуотворени, ...

Колосах яката на детския спомен.
Сресах си всички неясноти.
В джобовете сложих бели, не бонбони.
По прашните улици на живота подгоних
дребни, но святи мечти. ...

Ей го вятъра, цял ден вече препуска,
в колесница впрегнал два вихрени коня.
Трополи, беснее и клоните чупи,
листата обрулва и после ги гони...
Лицето закрил е във конските гриви, ...

На слънчевия ми човек
Боли, защото те нямам, защото те имам, защото си ти,
различен от лятна възможност. Ухаеш тревожно на песенен миг.
Посипваш душата ми с ноти, сърцето ми корен, мечтите ми глупави...
Не съм онова слънчево зайче, побеляло от страх. Само тихо докосване... ...

...Две очи...
Две очи...оглеждат
себе си във други две-
търсят се, чакат се,
трепетно ...

Тъга
Как набива се във моето съзнание
мисълта, с ръка да те докосна.
Ти си на слушалка разстояние,
а какво усилие ми коства... ...

Не бързай, ден мой,
и ти, Слънчице, постой,
не съм се концентрирал още
за онова, идващото нощем ...
Тогава с душата си се боря, ...

черешката на тортата
се приземи върху върха на бора
фатална грешка
плод на нечия техническа умора
събра за да извади навика от коловоза ...

...Страх...
Колко мечти сме имали?!
И от страх не сме ги живяли?!
Пътят ни...е, за да се върви...,
за да се създаде и да се бори...! ...

Няма да те обичам... като другите.
Ще пропадам с нощта в машинация алена
наречена изгрев и
дошла да ме отвлече в нещастието ми.
Моето. Не твоето, но нейното, не неговото. ...

/на Георги Измирлиев - революционер,участник в Априлското въстание /
„Сладко е да се умре за свободата на отечеството” Георги Измирлиев / 1851 – 1876/
От снимката… едно почти дете,
на „цели” двадесет и пет години,
ме гледа, а в очите му небе ...

В тревното зелено кадифе –
бели маргаритки и жълтурчета.
Да, това са всички цветове,
от които всъщност имам нужда!
Моята държава е Април. ...

Откраднах небето
да те рисувам
на слънцето
взех му лъчите
съня си прогоних ...

чрез творбите си
може би пишещият
людесближава

Нагоре и надолу по стъпалата на възпитанието (за конкурса)
Ей това положение, най-много го мразя. Аз съм готов облечен, с палто и шапка на главата, обул съм си обувките, а жена ми тогава се сеща да проверява дали е изключила ютията, телевизора, бойлера. Дали са затворени всички прозорци.
Още по-доса ...

Защо си тръгна, не разбрах?
Причина важна не видях.
Къде сгреших? Това се питам,
че отново самотата ще опитам.
Започна всичко тъй красиво. ...

Тя е шепот, пренесен с крилете на птица,
приласкана мелодия там във нощта,
тя е блян нереален просто до вчера,
част е от утринна мека роса.
Тя е началото нежно подето, ...

Очаквай ме!
Тази само нощ, ще дойда,
във останалите само ще ме викаш.
В ръцете си ще ме усетиш знойна.
Път ще стана, за да ме проскиташ. ...

За щастие или за нещастие от години насам, традицията повелява да прекратявам връзките си в началото на годината. Януари е към края си, а аз все още обвързана, всеки ден се събуждам и ме терзае въпроса "Къде греша?". Най-гадно е, когато всичко върви, но трябва да го направиш, за да не избягаш от себ ...

Така невинно се обричат
с една ефирна лекота.
Така буквално ти обличат
тез тежки дрехи нa страстта.
Безумна си, и даже роза. ...