"Синовете са изпитание за майките си"
- древна поговорка
Живея в прекрасна квартира - 100 квадрата в центъра на София, не плащам наем и сметки. Последно работих преди три години. Със закъснение от четири години завърших дванадесети клас, тъй като в годината, когато трябваше да завърша, вдъхновен от ...

- Обича ме, не ме обича.. Обича ме, не ме обича...... Обича ме.
За секунда сърцето ù затуптя с бързи темпове.
Нима бе възможно?
Да, може и да е било.
Но не тук, не и сега. ...

Намират се пътеки
Дали обичам? Сърцето често пита,
то в мене знае най добре.
Когато обич в душата в нас се вплита,
сърцето знае кой да избере. ...

Аз съм кораб без пристан,
но не търся брега,
а неистово искам
да ме носи вълна!
Сред морето безбрежно ...

С усмивка ти се появи.
Със думи бързо ме срази.
Красив и млад, и енергичен,
в душата ми нахлу и се всели.
Аз плахо влязох в твоя кръг ...

Начало. Мрак. Плач. Сълзи.
Надежда. Радост. Смях. Мечти.
Детство. Топлина. Уют.
Училище. Другари. Студ.
Желание. Лудост. Секс. ...

Музика и текст : Геновева Цандева
Аранжимент : ме6
С тази песен искам да поздравя моето момиче за рождения и ден. Да и пожелая много здраве и непресъхващо творческо вдъхновение.

Самотно е да се живее
със хора с ледени сърца!
Самотно е да се живее
без блага дума и душа!
Ставаш, тръгваш и намираш ...

Така сигурен бях,
че нашите са всички дни...
И ни океан,
ни хотелска стая с две легла
не може да ни раздели.^^ ...

В ада на робите мрачен
живеят народните маси.
И в живота си невзрачен
за слънце копнеят сиромаси.
А на Олимп боговете ...

Всеки поглед и докосване парят,
устните търсят се жадно,
но никога не ще се заварят -
загубени са безвъзвратно.
Знаеш, не ми е безразлично ...

НАДИН*
Видях я там, забулена със черната забрадка,
замислена, загледана във свойта самота,
наум на времето броеше тя остатъка,
с очи докоснала небесна висота. ...

Красива ябълка на клона се люлее,
като елмазена на слънцето блести.
Тя отдалече във мажорна гама пее.
И в порив първи нея си избираш ти!
За теб над всички ябълки тя доминира. ...

Натежала нежност
В безумна страст душата тръпне,
протегнала завинаги ръце.
Напира пулса и ще хвръкне
през лудо влюбеното ми сърце. ...

Ще взема да се грабна някой ден...
и хвана пътя към гората.
И там на воля, като неин фен,
да срещам сутрин аз зората.
Ще го оставя тоз озъбен свят ...

В безброй крайбрежни песни да боли
Хората си тръгват и аз не ги разбирам.
Защо са лесни повече от мен дори?
Представите ми се разбиват и вечно ги събирам.
В безброй крайбрежни песни да боли... ...

УЧИТЕЛ ПО НЕВОЛЯ
ВЕСТОНОСЕЦЪТ
Реших да публикувам книгата си тук. Тя е съставена от разкази, които могат да се четат поотделно. Не са силно свързани помежду си, така че няма проблем, ако започнете да четете дори от средата. Книгата е вдъхновена от действителни събития и е (поне на пръв поглед) хумор ...

П О К А Н А
Всичко е иносказателно,
всичко е алегория.
Много е труден езикът
на тази метафория. ...

На Д.П.
Някои хора
влизат в живота ни
тихо
и ...

Матрица съм на Вечното поле,
създадена Вселена от Вселена,
бушуващ пламък сред земя, небе,
в алюзията на декор и сцена.
Омесена от преизподня и от рай, ...

Изгледах поредната холивудска продукция на добре познатата ни изтъркана вече тема любовта. Няма да посочвам име на филма - а и не е нужно. Достатъчно е да кажа жанра - романтична драма. Мисля, че всички вече получихме представа за сюжета и края на филма. Мислих си как това е вид сладко-горчиво мъчен ...

Антифриз
Минус десет по Целзий е –
топлина от котле.
Вятър свири по релсите,
скреж дантели преде. ...

В тихото звездно небе
тъй ярко звездите блестят,
луната щастливо изгрява
и озарява света със любов!
Ръцете се нежно преплитат, ...

Художник
Когато рисува, забравя и мен, че ме има.
(Не спи, не яде, от любов няма нужда дори.)
Потъва в света, в който влиза се само незримо.
(Там тленната кал фанатично на клада гори.) ...

По пътечката към село,
Ежко ходи смело, смело.
Тръгнал е. Решил е сам,
градинар да става там.
Да отглежда зеленчуци, ...

Отдалеч ти казах:
"Лека нощ!"
Пожелах си
с мен да си щастлива!
Подарих ти ...

Грубо, с тежък диалект
(инак нещо като манифест)
Да разтурим сайто убав -
всеки тука си е малко улав...
Сака да се меша със поети - ...

Чупя молива!
Чупя молива от яд,
че те нямам,
че не знам как
да ти обясня ...

ЗАЧЕВАЙКИ ВЕЧНИЯ СВЯТ
Въздиша морето на плажа...
Вълната догонва вълна
и сякаш успя да ми каже:
- Здравей, ей, и аз съм жена! ...

Пристанища, клетки, лъжи, суета
и тръпнеща тревога, неприета.
А някъде отвъд е копиран светът,
който вечно в мечтите ще свети.
Разливат се невидими пространства ...

See me
Be mine now
I will show you how
sparks are falling
raining down ...

Дебатите за и против модернистичната поезия избухват периодично, особено след като е приключил конкурс с по-тлъстичка парична награда. В последно време се толерират стихотворения, които поетите традиционалисти определят като вертикална проза или просто като недоразумение. Те забравят, че днес поезия ...

Беше ленив юнски ден. От онези, приятно горещите, които не искаш да свършват, особено ако си на почивка. Неуморното слънце обаче следваше своя път по безоблачното небе. Не след дълго щеше да потъне зад гъстата дъбова гора, приютила хотел „Райски кът”, a дотогава щеше да радва верните си почитатели - ...

Беше голяма. Всякак. Можеше да изпълни цялото помещение със същността си и част от нея пак оставаше отвън да пази. Притежаваше неизброим брой форми на грижа. Беше майката.
Беше неуловима и непредвидима. Беше там и отсъстваше едновременно. Правеше така, че децата и да нямат никакви дефицити и да няма ...

Престорен не обичам да живея,
очи в очи говоря в пряка реч.
Понякога повярвай, че немея,
приятели намирам трудно веч.
Човек не знае с кой да тръгне днес, ...