Аз живея в тази самота,
със цветната дъга опираща сърце, душа.
Не търся и не чакам твоята правота,
няма, няма моста в мен да разруша.
Аз живея с радостта да срещам хората, ...

Първо - да кажа какво значиш за мен:
ти си огън, дошъл да омайва.
Също: вятърен сън, оживял от умения,
и надежда, която ми трябва.

Торнадото на пролетта ме завъртя -
издигна се ликуваща душата
над този земен и лъжовен свят,
възлезе от покрова на мъглата.
Гирляндите от бели цветове ...

Момчето, което обичам, замина далече.
Остави съня ми по клепките да сълзи.
Момчето, което обичам, наместо фенерче,
когато се връща при мен, ще му светят луни.
Момчето, което обичам, е волният вятър. ...

по челото на
времето - бръчките - все
пò в дълбочина

Простих на всички...
всичко...
и съм тиха...
Смирена съм, с приведена глава...
Приклякам бавно на колене, на земята, ...

Сън я сънувал….”Един мъж, всичко за мене бе – той ме прежали -думала му в съня..” една рожба добих – и всичкото ми стана….Ти, една жена спаси, ала Бога отне ти я – та всичкото ти взе…Дано онемееш…дето не рече ми, че съм ти всичко….Както къпинов храст не пуска кога хване – тъй да беше в обичта си се ...

Прости, простете,
моля Ви простете всички!
Аз знам за някои грехът е груба грешка,
за други пък е сбъдната мечта.
Нима за дявола сме само пешки, ...

7.
Всъщност, не знаех какво точно е намислила Жената със сивите очи. Това, което представи, като програма за уикенда, се състоеше от три точки:
Малко бягство далеч от хората.
Вечеря в ресторанта на хотела, по покана на семейство Таневи.
Голямо бягство далеч от хората. ...

Обратно преброяване... Мечти!
И алчност скрита иззад милион очи, които никога покой не ще намерят... Ще завиждат!
Опитах се да обясня, защо... Получи ли ми се? Почти...
Стотици гледали са в мен, но малко се научиха да виждат...
Часовникът удари полунощ. ...

Жена съм аз - всеки ден различна.
Жена - от плът и от душа.
Поискаш ли, такава ме обичай,
стихия съм - и пламък и вода.
Жена съм аз, дори и неприлична. ...

Студът ме е обхванал.
Студ и празнота.
С нокти тишината дращи по пустата душа.
Но всъщност нея няма я,
черна дупка има там. ...

Потеглям, полетът е дълъг и с крилата ми измършавели
Той шега не прави,
Протегвам, поглед устремен надолу към целта, целта,
В която той отново ме застави
Да кълва земята със провлачен ум, ...

"В началото бе словото..."
Вярвам в доброто начало,
вярвам във днешния ден,
вярвам, че всичко е цяло,
вярвам във Бога свещен. ...

Не съм обичал никога така
и друга тъй не съм желал.
За друга нивга не съм плакал
и любовта и нежна не съм чакал.
За тебе аз съм недостоен. ...

Наслада
Трудно е да умираш придружен от самота.
Само на глътки да поемаш радостта,като
противоотрова на горчивият живот.
Горчиво щастие и страх да не се изплъзне ...

1.
Остров Тасос, Византия, 666 г.
Пелопония се събуди с болки в мускулите на краката и ръцете. Огромните ѝ синкаво-сиви очи се отвориха с мъка. Черната ѝ лъскава коса се бе оплела около стройното ѝ, загоряло от слънцето тяло. Не случайно бе наричана от войниците в гарнизона "Грациозното коте". Краси ...

Ученици бяхме - години има оттогава, но спомените са живи, а смехът още звучи в ушите ми..
На екскурзия сме до Рилския манастир и сме се наредили с други групи да видим дупката на Иван Рилски. Някои пещера я наричаха, че там спял светията, а други халка ù викаха, че тясна и тънка им се сторила, но т ...

На Емо
Няма със кого да се засмея.
Има само за кого да плача.
В безтегловност някаква живея
и разплитам възлите на здрача. ...

Ето че дойде и моят ред да напиша своето писмо, до човека, който никога няма да го получи.
В живота на всеки един от нас има такъв човек, който преобръща света ни наобратно в добрия смисъл на думата. Нали знаете, говоря за пеперудките в стомаха, за нощните позвънявание и всичко останало, което си въ ...

Стане ли ми трудно
в пътя да се взирам,
няма да е чудно,
че зора избирам.
С думи да се мия, ...

И за какво да бързам
все натам?
То, времето, ми стига
до излишък -
премерено до вдишване, ...

фалшив живот
Фалшив живот, фалшиви чувства,
фалшива любов, любов виртуална,
а някога бе красива, нежна и реална!
Фалшиви ли са нашите приятели? ...

На бързея по къдрите пенливи,
до плитките зелени на върбите,
под сянката на цъфналите сливи
и в приказния унес на игрите...
Пред миглите свенливи на момиче, ...

В един ноемврийски ден на 1989 година в празната пощенска станция на малкото ни селце влезе мургав другоселец:
- Другарке, искам да ма свържиш с жината на село.
- Кое село?
- Наш'то ли, Урбовка...
- Как се казва селото? ...

И тук в метрото, под земята
се чувства българският дух.
Копнежът ни по свободата,
прииска ми се и го чух.
Звънът на релси, сякаш саби, ...

Моята зодия е "Лъв"
Защо така нещастно се препирам?
Забързал съм се аз, но накъде!
О, никога със скръстени ръце не спирам...
От времето ми някой все краде! ...

Покушение
Подготвих срещу тебе покушение -
вражеска засада срещу стрес!
Изпитана рецепта – изцерение
с примамлив вкус и ароматна смес. ...

Листа бял – и първа бледа лин'я
днес положих с неподправен чар
и контур оформих аз със тия:
линеал, пергел и молив „Star”.
А под него първи... трети... пети, ...

Използвай този цвят от пламък
и сътвори с мене слънчев замък.
Бос по стълби от мечти стъпвай ти,
с дъх на надежда - смело полети!
Къде се крие топлината на прегръдка? ...

Защо живеем в такова време, Господи!? Някой ще каже: че какво му е на времето? Какво ли? - викам аз.
Време на омраза, време на безверие, време на лъжи, на подлост, на мерзост. Е, хайде, сега пък черногледство - ще ми отвърне пак някой. - Винаги е имало такива времена, какво се оплакваш. Не, аз не се ...

Бе копнеж по тихия бряг.
Неогрян от безлуние.
Нямаше как.
Тишина и покорство..
Ситен пясък и мокра вода. ...

Петстотин унизителни лета
съжителствахме като на шега,
клаха ни като за добър ден,
касапинът съсед ни изпровождаше
с тъга. ...

Не ми поиска никой прошка, но простих...
измих със сълзи воли и неволи.
Тъй, както някога обичах... заличих
на минало следите прашни - черни.
Защото март е за прераждане. За нов живот. ...

Хайде да се махнем от града
далече от шума и от тълпите -
ми каза той и райскaта врата
отвори ми, но знам ще ме съсипе.
Очите му най-тъмното на нощ, ...

В нощта, в която си стягах багажа, беше тихо. Брат ми тъкмо бе успокоен от нощния си рев и знаех, че след като заспи, майка ми ще стане чак на сутринта. Имах достатъчно време да подготвя листите, които исках да взема, да си натъпча раницата с нужните неща и да напиша бележката, която бях замислил. Т ...

Моят Бог
Среднощ е. Аз лягам.
До мен- телефона.
Защото звукът му
е глас. От амвона. ...

Прощавам ти всичко.
Всичко.
Лицемерието ти прощавам.
Двуличието ти прощавам.
Измяната ти прощавам. ...