Тежко е, тежко е туй що си нема.
На дълъг път да оди, да посреща
и изпраща. Ни брат, ни сестра
тежко му кому си няма.
На врата му чакат близки, ...

Андрей седеше и сякаш се чувстваше неудобно от бездействието. Ина донесе две чаши с кафе и седна до него, въздишайки. Беше уморена, макар и да не беше правила нищо този ден. Тя бе облечена в лятна рокля до коленете, навън беше много горещо. Косата си бе прибрала отзад и беше наплескала очите си небр ...

ЛОВДЖИЙСКИ КОМЕНТАР
Все си е друго, да чуеш коментар от човек-професионалист, щото днес всеки се прави на компетентен по туй, от което нищо не разбира.
По тази единствена причини с две малки конячета в ръка се запътих към масата на бай Матьо Пушката и като му турнах ароматната течност под носа, си п ...

Зная всичко за тази любов...
Тя под моите клони израсна.
И растеше със всеки ден нов...
Беше като живота прекрасна!
Зная всичко за Него и Нея. ...

Сънувам - топло е навън
и слънце ясно свети,
и агънцата с веселия звън
на техните звънчета.
Овчар засвири с нов кавал. ...

Чудно сияние пред мен
бе тогава в нежен ден.
В спомени съм унесен -
носталгия навява песен.
Че ти си славей в небесата, ...

В камината огън силно гори.
Пукат дървата. Изхвърчат искри.
Този от жега не мож′ да стои.
Другия вън - от студ го боли.
От прозореца плахо навътре поглежда. ...

ВМЕСТО ЕПИЛОГ
Да бъде словото за всички,
с което си говорим насаме…
Октавио Пас
Аз съм кафе. ...

Срещи и раздели
Влакът ме връща отново към морето.
И отново вълните ме люлеят.
Морската пяна се разлива
като шампанското в нашите чаши. ...

Бях забравил
Бях забравил, че звездите блестят
и даряват с блясъци пищни небето.
Бях забравил, че в малкия ни свят
се впускат в танц земята и морето. ...

И в дни безгрешни, и във дните грешни,
аз можех ли страна да избера?
И бяха ли ми крачките погрешни,
и можех ли това да разбера?
И грешни ли, безгрешни ли - не зная, ...

Самотна жена
На плажа пуст, есенен, пясъкът блед
е сякаш повяхваща кожа,
а слънцето ниско изпраща привет,
да стопли, обаче, не може. ...

Ноември с кехлибарени зеници
мечтите ми посегна да разроши.
Не бе разбрал, че ги превърнах в птици
и клетката им счупих още снощи.

Ти си късче цигара в неизмит пепелник,
ти си черна отвара и фалшив еретик,
ти си земна поквара и изкусен дръвник,
ти си изгрев и залез на един леден миг.
Ти си вятър в полето и дъсчица с длето, ...

Стреснушка
Два след полунощ е. От години не се бе стряскал така насън. Сякаш бе подскочил педя над леглото. Сърцето му бие в някакъв луд ритъм, спира за момент, после наваксва.
Какво бе сънувал? Познат сън. Весела компания. Всички пеят, надвиквайки се един друг. Той е в центъра както винаги. Изважда ...

Пилееш си живота безвъзвратно.
Съзнаваш - против себе си вървиш.
А музиката - царство необятно,
стремиш се в себе си да задушиш.
Не можеш - тя отвътре накипява ...

Здравейте! Аз съм обсебена. Обсебена от град, чието име засега няма да споменавам. Всъщност, това мое обсебване си има някакво медицинско наименование, но докато ми го казваха си мислех за въпросния град... Странно, не мислите ли? Да си обсебен от град. Интересна работа е. Други с такава диагноза не ...

Полицията счупи тишината,
за истина на глас се разкрещя.
Народът гледа, резултата чака,
а тишината все е тишина.
Пак с лъжи напевно ни приспиват ...

Грях.
И когато се събудих сърцето ми се сви.
Липсата огромна, две чаши пълни с тъги.
Виното ли беше много или просто не разбрах как отишъл си е рано по света да търси грях.
Грях му дадох и то много, колкото тялото държи. ...

„За мен в любовта
е щастието!“ - едно
момче споделѝ.
„За мен любовта
е в щастието!“ - подѝр ...

Сто години Национален
Военноисторически музей
(16 юли 1916 - 16 юли 2016)
Музей столетник
Един музей столетие празнува. ...

Друм
В цветната палитра от усмивки
маливно пламтящи устни
в изумрудена дъга очи блестящи
косите, ветрове в долините пусти ...

... И тръгна тя да търси любовта.
Омръзнало и бе да живее сам-сама.
Върви по улиците на града,
измокрена до кости от дъжда,
надявайки се някой да я срещне, ...

Кино
Киното е прекрасно изкуство,
игра на актьори с желание, с чувство.
Различни роли, различни съдби,
играят Живота в различни истории. ...

Отчаяно се свличам пред нозете ти -
дошъл за близост да те моля в пошъл свят.
Зигзаг от лъч в очите ни догаря и блести,
оставя спомена ленив за тайнствен цвят.
Пикира птицата на призрачната нощ ...

Светът отдавна вече е село.
Каруците са вече самолети.
Било, каквото някога било,
но мощността сравнява се с конете.
Калта отдавна вече е бетон. ...

Точно в полунощ
Точно в полунощ принцесата избяга,
блести самотна златната обувка.
Принцът ли? - ами той блажено се изтяга
сред облаци от фалш, кокетност и преструвки. ...

Изгубих се в живота. Безохотно
вървя по развенчания си друм.
По стъпките си бавни към Голгота,
акомпаниран от сърдечен шум.
Усещам, че обувките ме стягат ...

Как хванах влака за Мъглиж? -
заплеснах поглед на перона
по роклята ти от Париж...
и прелестните ти шансони.
Надушил мъжкия късмет ...

Моята есен не е като тази,
рисувана дълго от слепи творци.
И не е красива, а тъжна и лази
И моли за прошка, вие, скърби...
Моята есен прилича на буря, ...

Бездомница съм аз покрита с красота,
бездомница една, обляна със самота.
Изяждам дланите си от тъга,
потънала в летаргия, сред останките и пепелта.
Изгоря домът красив, обичан и мил, ...

Часовникът тиктака –
стрелките му се гонят ден и нощ;
уморено обикалят циферблата
и разтичат се по кръглата му площ.
Тичат, търсят, искат се в агония ...

Чашите заподскачаха в нестроен танц, дрънчейки настойчиво. Чинията с телешко филе се пръсна на хиляди парчета, които като шрапнели удариха стените на сепарето. Макс седеше втрещен сред облак хвърчащи струйки вино, до ушите му достигнаха писъците на клиентите от съседната маса. И всичко това бе на зв ...

Слънцето е полудяло.
Мисли, че е още лято.
Есента недоразбрало
хвърля с пълни шепи злато
по плешивите баири ...

Обичам есента! Мъдра, тиха, носталгична… С шумоленето на сухи листа и крясъкът на птици. С преливащите се цветове… и аромата на печени чушки… С падащите по земята кестени… Есента – тя е загадъчна, цветна, непредсказуема… Обичам я, но винаги съм я възприемала и като време за равносметка. Време за раз ...

Прекосявана... покосявана, косена,
с най-трънливия плет
оградена -
предизвиква ме:
през глава да се втурна ...