Времето е
нежната артерия,
която пълзи по врата ти
като паяче -
толкова бавно, когато те няма, ...

Ще тръгна тихо, без да ме усетиш,
и тихо ще затворя празнотата,
не искам и за миг за мен да светиш,
да, късно е, прегръщай се с вината.
Брутално ме обсеби, само твоя, ...

Една любов на прага ми стои.
Не иска и не пита - просто чака
минутата, в която ще заспи
неверието, в ложето на мрака.
Една любов, родена от смеха, ...

С теб май бяхме
безбожно еднакви,
а това
е природно табу.
Ти бе гърнето. ...

Преди дни България благоволи да посети, както тиражираха медиите, една от „легендите” на Манчестър Юнайтед: Норман Джон Уайтсайд. Поканен от националния фен-клуб на „червените дяволи” ирландецът направи някои доста провокативни изказвания за Бербатов, които хейтъри с наслада повтарят по всички форум ...

Неунищожимата верига, с която бяха оковани предците ни, не стоманената, а моралната - тя все още държи неподвижно ръцете ни.
Толкова много избори, толкова перспективни решения, а всъщност в сърцевината на всяко от тях лежи принуденост. Всеки избор е възел от безкрайната верига, която не престава да ...

Ще бъда онази жена
Когато стопи се снегът в душата ми, с бяло покрита,
а вятър отвее дъжда и тъмния облак в очите,
когато сърцето прости и скъса коварната мрежа,
тогава светът ще искри и поглед пред мене ще свежда. ...

Самотникът се крие от тълпата...
За него всеки звук е бреме,
насищащ извора на сетивата му..
с мастилените рими,
върху лист,рисува майско цвете. ...

И бухалите
в клоните не спяха,
когато в залеза нощта се стЪмни.
Но във една-
дори прогнила, стряха ...

Тя беше разплакана, но и усмихната. Сълзите от трепетно вълнение се стичаха по кадифената ѝ кожа, носейки със себе си малките частички от гарвановата маркова спирала, която подчертаваше сините ѝ очи. Тоалетната беше неподдържана, въпреки привидно лъскавия си вид, но пък притежаваше това огромно огле ...

КЪДЕ НАЙ – ВЕРОЯТНО СЕ НАМИРА ГРОБЪТ НА АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА?
..
...”И наистина, който постоянствува докрай, за него са неописуемата радост и големите дарове на признателност от българския народ”.
Васил Левски
Много са споровете около гроба на Васил Левски, и за това не искам да изпадам в ненужни п ...

Казах "Довиждане" на нравите.
На старите, на новите и... твоите.
Побягнах, но се спрях задъхана –
глезените ме боляха от оковите.
Обърнах се и забравих накъде съм тръгнала. ...

Загубих те завинаги. Загубих те.
В живота ми е пусто и е празно.
Боли ме и ми липсваш до безумие.
И да те чакам да се върнеш е напразно.
Не ще докосна повече ръката ти. ...

Мисълта лети
За любовта, за миналите дни
в люлякова нощ буден остани,
че в този ден си огрян и се роди
и още мисълта ти красива бди. ...

В неволя, от обществото изоставена,
но от сластолюбците незабравена,
тя е сама в този свят лош, грешен,
това превърнато е в бизнес успешен.
Наслада ще има, сече тяхното пипе ...

Ще премина на пръсти край мрака,
а в гнездото на лунна любов
южен вятър все още ме чака
със целувки и тих благослов.
Ще прегърне ли той в тишината ...

Мъж
Този загадъчен и весел мъж,
който пише стихове в нета.
Ще долети при теб изведнъж,
взел назаем пари за билета. ...

възгледи
думички
страст срещу страст
търсихме улички
само за нас ...

Не ми искай очите,
няма какво да видиш.
Половината са зрители,
а останалите са гниди.
Зрителите роптаят, ...

Колко ми отива розовият цвят!
Изплитам с бисерни игли мечтите,
в розово дантелите блестят
и багрят с нежност скуката на дните.
Колко ми отива розовият цвят! ...

В света на Алиса
буди се всяка лиса,
в свят на Херкулес
пули се всеки заплес.

Отдавна я няма моята къща,
пресъхна реката, чешмата дори.
Понякога спомен в мен се завръща,
котлето с мляко на веригата ври.
Отдавна я няма гората вековна, ...

Слаба съм и имам доверие...
Наляво, надясно. Не ме предавай.
Очертавам с очите си странно презрение...
Хората само ме подминават...

Боли ме...
( на Б. )
Боли ме душата да те чуя да говориш така,
боли ме да знам - какво не мислиш за мене,
боли ме от момента, прекаран в мисли за тебе, ...

Ето, ето! - Пролет пак е! -
Прелест чудновата!
Ето, ето! - Мил и драг е
Слънчо в синевата!
Ето, ето! - Разцъфтяват ...

За сетен път се опитвам да я изпъдя,
но тя не подлежи на никакво влияние.
Справедливостта си искам да пробудя,
а тя се промъква като северно сияние.
Любовта е силна и неконтролируема. ...

КРАЧКА НАПРЕД
Всяко дълго пътешествие започва с една единствена стъпка. Нужно е само да повярваш в себе си и в най-невъзможното. Трудът и упоритостта трябва да бъдат твоята сянка, която дори и в тъмнината да изпъква. Любовта в сърцето ти не бива да бъде изолирана, защото твоят път ще бъде дълъг и ще ...

Седем грама тишина
и още седем грама нежност
е равна на една любов в нощта
и още вричане за вечност...
Седем грама самота ...

За пясъкът събран от вековете...
За мъките на нашите деди.
За вярата че всичко ще се случи
тъй както Господ е решил!?
Дали е вярно че времето ще ни ...

Бяла спретната къщурка
с две коли отпред.
В нея видимо живурка,
я борче, я кмет.
Двама батковци чепати, ...

Плазмената материя
***
Томас се събуждаше мъчно. Люлеенето на кораба бе плавно и меко, а снижаващото се над хоризонта слънце все още жарко напичаше лявата му страна.
Бурята?!
Споменът връхлетя в главата му като внезапен удар. Томас се изправи. Лежеше на голям червен контейнер, стоящ стабилно върху м ...

Среща във времето
/Свидна/
Помня малкия пристан, говорещ с вълните,
бриза топъл, погалващ ме с нежни ръце,
фара мигащ, подпрял с рамене висините, ...