Консуела...
(от вечните моряшки истории разказвани по кръчмите)
Жив спомен ме прободе остро-
за чуден незабравен остров,
захвърлен южно в Пасифика, ...

Интерпретация
знак движение и звук
правилата на клавишите
пръстите препъват
пречат им да дишат ...

И думите във шифър,
аз превърнах...
Защото времето
за мен е спряло.
И само вятъра нежно, ...

Спят селата и сънуват
забравен детски смях,
момински кикот ги вълнува
и сторен първи грях.
Не искат да се будят, ...

Погледни ме
прелъсти ме
с поглед целуни ме
и накарай ме да потреперя
да почуствам пак страстта ...

Залутани, объркани. Защо да правим другите така?
Сърцата водят ни по своите пътеки,
в живота има хубави неща.
Пресъхнали очите нямат вече и сълзи,
потънали в нашите проблеми, ...

Там дълбоко
Там дълбоко в подземия страшни,
където призраци тихо сноват,
където спомени изгубени, прашни,
в тунелите тъмни ехтят. ...

Този път ще мълча. Няма нищо да питам.
Без вечеря и сам си легни.
Много скоро на юг като птица отлитам.
Там, при другите твои жени.
"Беше грешка, прости. ...

She, the river
pushes forward.
Unbeknownst to us
she goes skywards
pulled by the hands of the sun, ...

Върни ми изгубената младост!
И нощите на блага свобода.
И часовете с мека сладост.
И времето със вкус на нищета.
Върни ми страстното желание ...

Народът ни нуждае се от Тебе,
Създателю – Бог свят, непроменим!
Във пътищата Ти, изпълнени със вяра,
Ти дай ни днес успешно да вървим!
Объркани от философии житейски ...

Когато обичам...
Когато обичам – вали
и повторенията – стават мълчания.
Забравям къде сме, кои сме били.
Полуцели сме, без окончания. ...

Беше 1951 година. Лятна ваканция в Шумен. Съседи от улицата се хванаха да отглеждат копринени буби. Уверена съм, че малко съвременни деца имат представа, че естествената коприна се добива от една бяла гъсеница, която се нарича копринена буба. И аз поисках от маминка да вземем бубено семе и да си отг ...

Цигареният дим се стелеше, като завеса в малката стаичка и придаваше призрачно излъчване на картината, която младият художник рисуваше. С огромна нежност той нанасяше последните щрихи върху новия портрет, все едно галеше с четката, а не рисуваше. На платното беше тя… Неговата болка…Неговия копнеж…
Ж ...

Сряда е. Юли.
Без да повдига полите на своята мантия
хоризонтът свирепо прекрачва вълните –
като скъперник – изпуснал в бездната –
огромната драхма на изгрева... ...

Ела и остани
Ще следвам моята съдба начертана.
Искам всичко на глас да ти разкажа.
Ти не мълчи, моя любов, не мълчи.
Дори единствен миг да бъде наш, ...

Ще бъда тук,
ако някога решиш,
че имаш нужда
да се върнеш пак при мене.
Сърцето ми след дълъг път, ...

В тази есен и тъга
дай ми малко светлина.
Че и преди, и сега
душата ми е в тъмнина.
От мъка и печал ме боли, ...

Без време взимa Господ добрaтa душa,
a мъртвите подли остaвя дa тровят света.
Омрaзa, злобa, зaвист, тегобa
изпълвaт безБожните сърцa!
Ръце простряни целите в кръв обляни ...

(подвели ГО)
и рекъл БОГ -
един овчар
да стане
цар ...

***
Сабльор известен, бард прочут,
Завърнал се от Холивуд –
„На ползу роду” да се труди,
май всички ни взема за луди. ...

Щом плувне в небето луната,
и трепнат край нея звезди,
във миг посребрее тъмата,
нахлуват в теб селски мечти...
Наклават се селски седенки... ...

МИГОВЕ ЩАСТИЕ
Като се замисля, никога досега не съм срещал нещастен глупак. Достигам до същия извод и без да се замислям.
Малката месарница отсреща събира по-голямата част от елита на квартала. В събота е най-голямата тарапана – в магазина влизат един след друг учителят, който тайно разглежда порно ...

разказ на ужасите
***
Когато се влязох в квартирата, вътре имаше момче и момиче. Момчето дойде до мен и ми протегна ръка:
- Аз съм Самир, а това е Индира. Предполагам, ти си Димо.
- Да. На мен също ми е приятно да се запознаем. ...

Роден дом
Роден дом, как изниза се толкова време, кажи!
Остаряхме и двамата – та от една ли година
скърца стълбище, пада мазилка и мисъл тежи,
че рождения ден отпразнувал съм пак във чужбина. ...

Градът, този стар присмехулник,
на ранина е с очи на дете.
Денят посреща с къшей вяра,
усмивките на майките зове.
Добър да се запази моли, ...

Another Love
I wanna take you somewhere
so you know I care
But it's so cold
and I don't know where ...

Безразличие
яд да бе
да беше гняв
да креснеш
да му тропнеш с крак ...

Имам ли моралното право да се произнасям по темата, уважаеми читатели? Категоричният ми отговор е - да! Защото прекарах 40 години над белия лист в търсене на отговора на въпроса от заглавието. Защото изпитах на собствените си плещи смазващата тежест на лутането. Защото чувствах прословутия страх пре ...