Толкоз горчилки,
на прòстор провесени,
го сгромолясват...

Оцелявам на стрък
Полудя ли светът? Или може би аз полудявам.
В черногледа Земя имам вид на избелена врана.
А лисичи очи в мен са стрелнали жълти тинтяви
и ме дебнат насън. Не усещам душевна Нирвана. ...

Един нов акустичен запис на стара моя песен. На соло-китарата отново е Мутата.

ТРЪГНАХ СИ
Добър ден, красавице моя!
Звъня ти от ранни зори.
Тежка ли беше нощта ти?
Не чу, че телефонът звъни? ...

Една звезда на небосклона
величествено заблестя
и ти излизаш на балкона
с цигара, палната, в уста.
А светлината на съседния ...

Отекна гръм. И после зяваля.
Тъй монотонно, сякаш пред потопа.
И чувствата от земната кърма
прииждат и се вихрят във въртопа.
И времето препускащо се спря ...

She gave it all, you gave her shit
She coulda done, just anything
Or anyone, cause she's a goddess
You never got this
You put her down, you liked her hopeless ...

Wo wird einst des Wandermüden
Letzte Ruhestätte seyn?
Unter Palmen in dem Süden?
Unter Linden an dem Rhein?
Werd ich wo in einer Wüste ...

Родината
Родината не ме поглежда нежно,
по-скоро безнадеждно
ме подминава най-небрежно
и на чужденците отива да превежда. ...

Когато нежно на ръце ме носиш,
когато обещаваш ми закрила,
когато ми показваш милост за греха ми,
когато вместо страх ми даваш сила,
когато на копнежа ми отвърнеш с вярност, ...

Имам ДНК проблем.
Два хромозома
ни се сляха.
Дали съм в теб -
не знам, но ти си в мен... ...

ЩЕ БЪДЕМ ДРУГИ
Ти още пазиш детската мечта
закътана дълбоко във сърцето –
сребристо тиха, нежна красота,
една въздишка – слязла от небето. ...

Международен музикален фестивал "Варненско лято"
20. 06. 15г. - 29. 07. 15г.
Обичам свръхчовешкото
Международният музикален фестивал „Варненско лято” бе открит на 20 юни 2015 г. с изпълнението на рапсодия „Вардар” под диригентството на Йордан Камджалов. Това бе финала на едно дълго турне на маестрот ...

Печалното не е в това,
че вече съм в старостта,
а това,
че си отиде младостта.
На младини ...

Изгряваш призрачна Свръхнова
на моя тъмен от очакването хоризонт...
И дефлорираш ципата на сиво време.
Безбройни прилепи шрапнелни
към пещери спасителни ...

НЕЖНОСТ
Във пепелта поникна малко цвете,
от утринта се ражда светлина,
в косите ми венец заплете
и птица към безкрая полетя! ...

Дори да вярвам в приказки и феи...
не мога времето назад да върна.
Не мога със мечтите необятни свои
от спомените си да се отвърна...
Дори да имах пръчица вълшебна ...

СЛЕД ПОЧЕРПКА
По лунна пътека вървях във нощта.
Прибрах се мокър до кости.
Изненадата дойде, едва сутринта.
Вървял съм в канавката снощи.

Докоснах нежните ти струни
и нещо в мене трепна,
сърцето се смути,
а разумът изчезна.
Прости!!! ...

Консуматори
От раждането си,
сме ние такива,
стремим се всичко да е наше,
това голяма си е глезотия, ...

Моята мома е лична
и е тъй серафична.
Тя е цвете в нежен рай,
по-красива никой не знай.
И това цвете мечтателно цъфти - ...

Ти щом на денгите робуваш,
и се умилкваш като пес,
за мене пет пари не струваш,
не си Човек, а Интерес!
И щом не питаш Съвестта си, ...

човек
е умалително от
човечище

Вървя сама
Вървя сама напред по пътя,
след себе си оставям пресни дири,
събирам спомени, обиди и как да постъпя,
при мене спира музика на пеещи лири. ...

...От часове се стягам и отпускам,
чак сега, пиян, видях къде пропускам.
Търсех доста дълго, как е редно
и къде достъпно... едно такова, определено.
Ако то е все тая... но за тия като мен... ...

Да се завърнеш вкъщи,
тихо да приседнеш,
да се замислиш "Кога? Къде"
последно я видях.
Да се усмихнеш не на сила ...

Стъпки, шумове и силна глъчка огласяват пренаселения тротоар.
Вълни от търсещи души прииждат, всеки, затворен в свой собствен, мъчителен кошмар.
Търся поглед, нечий очи да срещна, поздравя, защото омръзна ми да бъда там,
в нищожната си, тясна клетка, подобно на човек, привикнал да броди и да скита с ...

Раздяла
Не обещавам аз, че винаги ще те обичам,
когато искаш няма пак при тебе да дотичам.
Във вечна обич никога не ще да ти се вричам,
по нищо никога на нея няма да приличам. ...

Аз търся някакво прикритие,
случайност, която да ме оправдае,
да скрие болката в очите ми,
щом не може да я обуздае.
Тя, бурята, е едва началото. ...

Нанесе се в апартамента си. Беше в стар панелен блок. Обзаведен.
Сипа си бира и седна на масата в кухнята. Запали цигара. После втора и трета. Трудно понасяше раздялата. Мислеше за нея, но вече всичко беше приключило. Изпи няколко бири и се замая. Нави алармата на часовника за осем сутринта, но знае ...

Червени рози
Червени рози по
лицето на съдбата,
разпепеляват се бързо,
дълбоко в душата. ...

В деня на последната среща,
потайно – и времето мълчи,
хладен за раздялата гореща
и тъжен – без сълзи в очите.
На устните последно сбогом ...

Влиза чист въздух вече в моите гърди,
незнайно как се освободих от всички нерви -
мисля, че когато осъзнах, че видение си ти,
се отвървах и от мислите си за тебе непотребни.
Да, сърцето ми е волна чайка малка, ...

Пръснати души из вечната тъма
кимат на деца, техните деца.
Пращат своя лъч на вечна тишина,
тръгнал в мощен бяг, дошъл едва-едва.
Блеснали звезди са детските очи, ...