Колкото повече
чужди езùци
владееш,
толкова повече
земни живòти ...

Заклевам се, скъпа, че ще плачеш след време
за това, че не тръгна с мен, а избра да бъдеш с него....
Тогава когато той разбие голямото ти сърце,
ще разбереш, че те обичах адски много....
С него сме различни, но явно ти търсиш мъж който да е красив.... ...

:)
и този принц си замина
оказа се... май нещо... "менте"
твърдеше, при това
съвсем убедено, ...

От толкова дати, събития, хора,
от умерена радост и малко тъга,
животът убива ни - смешен и подъл,
а умората тихо задушава съня.
Стрелкащи мисли от бяло безумие, ...

Не ме събуждай!
От грях кърви зората.
Рисувам спомен...

Утрото е разкошно. Слънчево, пролетно и някак си по-мое утро.
Събуждам се и ми мирише на палачинки. Вкъщи съм. Ставам, грабвам една голяма чаша, и си правя кафе. Онази голямата, която е приблизително на моята възраст. Любимата ми чаша от детството. Сядам удобно и се връщам назад. Колкото и време да ...

Слънчо се показа,
лицата ни омаза
с топли като чай лъчи,
викна "Хей, сънливци -
бързо вън!" ...

Кажи им да не се предават, скъпа, и че много ги обичам....
Кажи им, че сега когато мен ме няма, те ще трябва да те пазят!
Не забравяй да им кажеш, че там горе пак ще ги подкрепям
и да бъдат щастливи, защото това е което винаги съм искал!
Искам да бъдат силни, скъпа, да бъдат смели момчета, ...

И с подлистници,
и без подлистници,
днес поетите пишат безсмислици.
А животът тече.
Не е луд, ...

За пръв път през живота си реших да направя нещо, не-толкова-тактово...

Роза в майски ден -
туй е щастие за мен.
От теб сияйна красота -
ангел в бяла чистота.
Аз те жадувам, цвете, ...

Красавицата и Звяра
(поучителна приказка за пораснали)
... на всички Жени, които са ме
обичали: с Любов...
Аз ...

Оградата се рони като пясък от ръжда.
Кучето преди, сега от мен е по- страхливо.
През вратата без да чука влиза есента.
Лято е, а всичко в мене е изгнило.
Не търся пътища. Бих тръгнал по чукари, ...

Към своя връх
мъчително напредваш.
В леда забиваш котките
до кръв.
По безконечната отвесност ...

Липсваш ми, сине! Мечтая си нощем
пак да отвориш вратата към мен.
Усмивка чаровна да пратиш и кажеш:
"Здрасти! Как мина днешният ден?"
Днес беше трудно, но някак успявах ...

Здравей, Българийо родино мила!
Здравей ти, моя хубава страна!!!
Кажи ми, мила, ти защо остави
сиротни твоите деца!?
Защо, родино, ни погубваш? ...

Гладен беше рошав Трайчо. Гладен, ама като вълк. Преметнал торбичка на рамо вървеше из гората, а босите му крака газеха и подритваха жълтата шума, белким изровят някоя киселица или скрил се от катеричките орех. Но животинките отдавна бяха ошетали и прибрали зимнинката.
Не щеш ли, без да се усети, Тр ...

Смирено балдахина ме покри
с морзовата азбука на пороя.
В нощта говорех с две мухи,
а принца се оплакваше на коня.
Разправяше, че сто години спя, ...

Всички улици, в които се влюбвахме
имаха само начало.
Бяха млади, зелените улици,
нямаха стопове, ни светофари...
Имаха няколко спирки за гълъби, ...

ТЯ избира место до прозореца
и макар да прегаря, денят
ще ни прави за кратко компания.
„Две кафета, млада госпожице,
ако може с късметчета, моля Ви!” ...

Тъмната Гора
Чуй песента на тъмната гора,
там долу под пълната луна.
Стихия нежна се прокрадва и
гали целуващите се листа. ...

Пепелище
Погуби ни препускащото време.
Отнесе ни във полюси различни.
Угрижени във тежкото си бреме,
живяхме някак чужди и себични. ...

На ръба от мълчания
се спотайва безвремие.
С подозрителен поглед
то се втренчва във птичката,
долетяла да пили ...

КОГАТО СИ ВЛЮБЕН
Когато си влюбен,
светът се разлиства,
дъждът подарява дъги.
Когато си влюбен, ...

Откровение
Защо стоиш притихнал на вратата?
Влез. Ела и виж раните от самотата!
Не можеш ти да ме познаеш ли?
Нима?!Това съм аз, не помниш ли?! ...

ОТВЪТРЕ
Явно си имаш причини
да ме обичаш - за трима....
Но и това ще ти мине -
както кашлица зимна. ...

„Колко ме обичаш?”
„Колко ме обичаш?”
Недей ме питай никога така.
Сърцето не измерва с мерки любовта.
Сълзата малка в моето око, ...

Тази история ми е до болка позната...
Винаги в нея играя глупака.
Банален сценарии, и сюжета изтъркан,
след който всеки зрител остава объркан...
Болезнени реплики в сърцето забити, ...

Подари ми нежност.
Подари ми сутрешна
усмивка и парещо кафе.
Чаша вино и спокойна нощ.
Подари ми закрила и любов. ...

Знойният ден
прецъфтя в сияещо злато
на залеза.
Слънцето набъбна,
натежа в края на деня ...

Е Д Н А В Ъ З Д И Ш К А
Една въздишка време ми е нужно,
за да преглътна истината жарка.
Задавам ти въпроси. Отговарям.
Сама те обвинявам и отричам ...

Когато делникът е с вкус неистово коварен,
и счупени мечтите ви, отчайващо безсилни,
въздухът насъщен безжалостно катранен,
а лъжата, завистта и подлостта всесилни,
когато нагло лепне като гнида мръсна, ...

Струваш ли?
Стих подир стих,
сонет след сонет.
Аз питам се, мила,
какво бях за теб? ...

Последна чаша?
Последна чаша и през рамо – трясс!
Последен допир и палеж – екстаз!
И първа глътка липса – и няма „нас”.
И първа мъка вие на кукувица в храст. ...