ЗАЛЕЗЪТ НА ПРАВОТО
Имах един преподавател в университета, лека му пръст, който настояваше, че правото има изпреварваща спрямо обществените отношения функция. Той смяташе, че правото не следва развитието на социалните явления, а напротив – предопределя ги, предизвиква и предугажда възникването им. До ...

Гледна точка
Седя и гледам в една точка. Опитвам се да визуализирам живота си до този момент. Успявам да съзра, че успехите, които съм постигнала са нищо в сравнение със загубите, които претърпях.
Седя и гледам в една точка. Мисля си, че безвъзвратно съм изгубила човекът с когото живея, но като удав ...

Седим сега на двата бряга
и тъй се гледаме в очите,
че мужду нас водата бяга
и дави слънчеви лъчите.
Разделя ни така реката - ...

Ще си отиде някой ден,
от тебе Пролетта.
И облаците
ще напълнят
небесата... ...

Не можеше да разбере какво й става. Дали беше погледа му, дали стойката, дали усмивката, но не можеше да откъсне поглед от него. Да, беше го виждала и преди, и двамата бяха от Христо Даново, само че той живееше в махалата, където баща й не я пускаше да ходи. Но селото не беше голямо, със сигурност г ...

Тази история изпълнена с дъхав и упойващ солен привкус на море се случи преди няколко години. Павел, среден на ръст, с права, кестенява коса и сини очи младеж беше студент първи курс по екология. Понеже от малък винаги обичаше и се интересуваше от природата и животните, негова мечта бе да следва, да ...

Очаквах те в предградията на живота си.
Последна си. Със сянката на вечността надвисваш
над устните ми молещи забрава.
Над устните с инерцията на мечтите ми проклинащи
несбъдналата се частица слава. ...

За тебе, рожбо, пиша аз отново.
За бялата ти, чистата душа.
Събирам майчина тъга във слово
и пращам я към твоята звезда.
Макар във други свят, аз знам усещаш ...

Prisoner of Mankind
We did this. We all did. We should have been dead a long time ago, and yet we found a way to screw things even more, outdid ourselves. Africa was the obvious answer. So simple. This massive piece of hot sweaty heaven sitting right there, undisturbed for thousands of years. Of cou ...

Всеки на гроба любим
застава с глава наведена.
Да помълчим.
В очите сълзи,
В свещите гори спомена ...

Ти нявга бил ли си на панаир?
Ти нявга бил ли си на панаира?
когато въздухът е „скара бира”,
мамите ни с хубавите дрехи,
на бащите ни в ръка по бира се намира, ...

Ц Е Л О М Ъ Д Р Е Н А
Да, животът ми изтича
като луднала вода
и след речното корито
се изгубва без следа. ...

Доскоро съществуваща една,
по изключение,
обгърната в нещастие мъгла,
съвпадение.
Оставих я да гледа през прозореца, ...

Фрагменти от чувства,
тъма от щастие,
недоизказани слова,
докога ще е така?
Достатъчно ли чаках ...

Не, не тръгвай, остани
в моите нощи и дни...
Само с теб сега
знам, че мога да летя...
Късна обич ни събра ...

Аз тръгвам. Утре. Със самолет. За първи път ми е. Вълнувам се. И ме е страх. От неизвестното. То се казва Швейцария. Какво ме чака там? Знам само за кравите и шоколадите. За часовниците и швейцарските ножчета. Шоколадът е вреден за мен, часовник не нося, от ножчето нямам нужда. Чудя се обаче, дали т ...

Наивност
Смешно наивна изглеждам, нали?
Аз вярвам предимно в доброто.
А света е устроен така да боли,
че добрите да страдат най-много. ...

Заболявам, чакам те, сама съм,
не ще се престраша да те повикам.
Смелостта ми плесеняса,
а думите превърнаха се в извор.
И не спира, ала се появява ...

Благодаря Ти, Боже наш,
прекланям се пред Твойта
съвършена сила,
отдавам себе си на Твойта воля,
на Твоята любов, на Твоя страж! ...

Вихър вее, по челото ми се разпръсква,
Докато ме издигаш нагоре в небесата,
Там към където гледат децата, мечтата...
Извисявам се над птиците, дъха ми, оредял,
Облаците ме обгръщат, а аз разпилявам ги, ...

Цветовете на нощта
Луната закачи безкръвния си кръг
в превития върхар на бора;
в градини свеж ветрец не люшва нито стрък;
нощта е синя от умора. ...

Ще си направя кукла стоманена,
за да може нищо да не ù вреди,
ни от вятър ще е повàлена
и на дъжд и слънце ще седи.
Не ще е тя ранима, ...

Когато стихне вече
звънът на чаши пълни
и празникът заглъхне...
От мрака разсъблечена,
душата ти безмълвно ...

Тъжно пълнолуние...
Лунна светлина извайва
тъжен образ от нощта,
нощна птица се окайва
нейде... Клета... Сирота... ...

Съдби
Десети епизод
-Ела, момчето ми, ела дядо да те прегърне. Лина, виж какъв левент е станал внукът ни, момче за женене. Машалла, машалла! - не можеше да скрие възторга си Дикран, прегръщайки току що пристигналия от София внук.
-Ела Хари, ела и баба да те прегърне. Божичко, доживях пак да прегърна ...

Сънувах гара, човек, билет и самота.
И с влак пристигаща смъртта.
Без власт над време и земя,
притежаващ сила само себе си да спра.
Хукнах да се надбягам. Да спася! ...

В последно време се случва следобед да затварям очи и да виждам сумрачни очертания на къщи, сгушени една в друга. Къщи - силуети, заедно с техните покриви - силуети, с комини - силуети, на фона на небето; малко по-светло от тях, почти сляло се с тях...
Оголени от зимата дървета - силуети, черни дърв ...

Това стихо си няма лирически!
То затова... и ритъм си няма,
и идея си няма горкичкото,
и римуването му е бездарно.
А лирическата не благоговее ...

Детето се разплака от баща си.
Не го позна и ревна с пълен глас.
Цената от раздяла не е щастие,
а болка, що дълбае вътре в нас.
Баща си бе забравило горкото. ...

Как препуска денят
яхнал белия кон
и се спуска устремено нощта
над бетон... над асфалт...
над есенна шума... ...

Не чакам да падне небесна манна.
Не търся и оня митичен елей.
Мечтая за една чиста Земя.
И слънцето да не спира да грей.
Неразумни сме ний. И жалки. ...

Всяка сутрин тази зима
чуруликат птички две,
знаят, в къщата живее
миличко, добро дете.
Песничката слуша с радост ...

И ще имаме малки (къдрави) деца,
И аз ще бъда твоята млада жена,
И като пораснат
те ще свирят на китара...
Ще ги оставяме уикендите ...

Сърце разкъсано и мръсно,
сърце, изхвърлено в калта,
сърце, което може... иска
да вкуси пак от любовта.
Сърцето стъпкано вдигни го. ...

Патка
Да взема аз да хапна,
че в главата ми се нарисува
сочна патка.
Как ли ножа аз да и забия ...

Няма те.
Със себе си не мога да живея.
Прегърнала
въже-илюзия, на спомен се люлея.
Превърнала ...

ИКОНА
Ти,
моя любов преродена
в нежна и тръпнеща плът
изгаряш в мен съживена ...