*
"Обичам те",
а ехото от върха-
"и аз те мразя !"

Близо
Зад теб с усмивка ще те наметна,
без глас към сърце ще ти се протегна,
ехото от барабанения ми звън
тропа за теб сред звуците навън, ...

В дългото пътуване към себе си
спирах на не една врата.
Подритваха ме, други приютяваха
някаква си странница
дръзнала да търси място във света… ...

Изпуснахме последния си влак,
а в него - наш`то куфарче с надежда,
в ръката - стар билет - последен знак
за нещо минало. Не го поглеждай...
Изпуснахме последния си влак, ...

И без това ще се разминем.
Не времето застава между нас.
Докосване във хиляди години.
И хиляди години самота.
Обръщам се, но няма да се върна. ...

"Преживях те!" -
Хиляди пъти ли да ти го кажа?
... остана си наум,
глас не ми достигна пред теб да го изкажа.
Само силно съжалявам... ...

Да дойда в съня ти искам,
нощем докато спиш....
Да бъда щастлив в твоите сънища,
а ти със мен по пътя да вървиш....
Да те събудя в два през нощта, ...

Аз съм това момиче.
Аз съм онова момиче разсеяното, замисленото....
момичето, което се спъва и пада в най-големите локви
и винаги изпуска рейса.
Аз съм тази, тичащата в дъжда. ...

СЪБОТА ВЕЧЕР
разказ
Ресторант „Надежда“ беше тихо ресторантче на партера на едноименен хотел, в покрайнините на парка. В него звучеше тиха класическа музика. Беше посещаван от семейни двойки на средна възраст, семейства с малки деца и любители на кулинарната естетика, семплата обстановка, чистотата ...

Недей ме пита имам ли любим,
нима не знаеш как боли от самотата,
как минават дните, като в сън
и колко страсти грешни
дебнат в тишината. ...

Живей
Морето живия обича,
мъртвия изхвърля на брега.
И всеки с охота изрича -
човекът къде е сега? ...

Пред стадото
магарето вървяло,
но кривнало
от пътя на овцете,
и влязло ...

На мен ми стига покрив над главата-
под него да се чува детски смях.
Една жена - икона на стената,
и да ме радва заедно със тях.
И да си имам дворче със цветенца ...

СЛЕД МЕНЕ...
След мене...
ще се ровят в стиховете ми.
Ще прекрояват - думи и съдби
Ще бродят - непознати - ...

Платиха ми и тръгвам
да стисна върховете на пръстите ѝ
motherfuckers, wanna call her
даже не обувам дънките - трябва да съм бърз
захапвам я - точка, ключа и на път. ...

Беше дъждовен есенен ден. Вятърът на перона пронизваше безмилостно и без това скърбящото му същество. Тя си отиваше от него. Влакът щеше да я отведе далеч. Вече нямаше да може да прокарва ръце през шоколадовите й къдрици рано сутрин и нямаше да се радва на сънливите й топли сини очи, с който го омай ...

камъчета пъстри
утро. от прозореца нахлу аромат на цъфнали липи. калинка на възглавницата. проследи я с поглед. кацна на системата. капчица.
оглушителен звук. сълза. мислите му се залутаха.
...
събуди го първата дъждовна капка по стъклото. мълния удари близкото дърво. потръпна. стана и запали цигара ...

Целувам те в съня ти,
когато нежно спиш,
всеки път целувам те,
когато ти не знаеш.
Нима не е красиво, ...

Пак разхвърлям себе си, цяла
оголвам душата на късче хартия.
Бяло е, и аз – бяла,
а отвътре – черна пихтия.
Намачкано е до каша сърцето, ...

Гръм и мълнии. Градушка.
Граби небето хорския труд.
Градините глави навеждат,
не могат да опазят чудния си плод.
Природата отвръща ...

Ето те там отсреща.
Стоиш с червената си рокля.
Изглеждаш толкова гореща.
Позволи ми да се стопля.
Така премръзнала съм аз. ...

Какво ми трябва за да намеря любовта? Чифт стари обувки, скъсана чанта на дупки, рокля стара с презрамка една. Ще тръгна по пътя, сама ще вървя, и няма да спирам докато обувките си не скъсам. Раницата няма да сваля. Дори и всичко през дупките да изпадне (мисли, грехове, обиди, сълзи, стонове, обич, ...

Всичко рухва днес до основи,
любов, доверие, приятелство
и доброта в черен мрак...
до днес обвита бе моята душа.
И толкова пъти падах и ставах, ...

... дойде отново лятото,
неусетно, със дъжда ...
Вярно, зелени са листата,
но мокри, свели са чела.
По тях - ...

Пътеките в горите неми,
по Витошкият ми маршрут,
за стиховете стават теми,
извън домашния уют.
А днес с предимство тя една е: ...

Храмът пустеещ стана пак свят.
Паяжини, клатейки се, обираше камбаната.
Светците се връщаха от свят по свят,
свещите отдолу нагоре пламваха.
Вятърът обикаляше и ехидно се кискаше ...

Страница на групата - https://www.facebook.com/pages/Original-Ideas/374149182667721
Подготвяме нещо като албум и от страницата можете да преслушате творчеството. :)Музиката която правим няма аналог за сега, нещо ново е и се надяваме да сте по-отворени към новите неща.Стилът нарекохме "Trip-Trap"

Отидох на църква! Близо до Бог!
Във ъгъла тихо приседнах...
Зададох си онзи сакрален въпрос,
към Господ (и в мене) погледнах.
Отвори се сякаш магийна врата - ...

Сутринта е запазила осезаемите
следи от присъствието ти,
в неосветените ъгли на стаята,
в коридорите на съзнанието ми.
Всеки опит на слънчевите лъчи ...

С неприлична стойка,
днес - последна бройка,
магистралка малка,
маха със стопер палка:
-Хайде де, поспрете! ...

Не мога да избягам от мъглата,
полепнала по пръстите на дните...
Горещите ми спомени за Лято -
замръзнаха на Зимата в очите...
Сега броя... изгубени пътеки, ...

СТРАХ
Страхуваш се да дойдеш да ме видиш -
изглеждам странно и живея в дом,
захвърлен сред трънясали градини
в далечен, непонятен хоризонт... ...