Жив дявол
многословната безгръбначност ми лиже ботушите
(значи някой ѝ пълни с фантазии гушите)
тези с които зиме газя през сгур и тревога
за да превърна всяко “не мога” в “може би” в “мога” ...

Усмихната сълза ме навести,
чаровно болката разлисти,
тя беше изтъкана от мечти,
със помисли добри и чисти.
Във нея бе събрана вечността, ...

Когато бeзвъзвратно превъртя*
и трайно в мене мрак се загнездѝ,
ще се вторачвам в слънце и цветя...
Ще диря погледи..., лица..., звездѝ...
Когато безнадеждно превъртя ...

Self-buried in complacency,
rotting deep within,
forsaking drive and progress,
we are slowly fading lifeless
Prolonging the agony, ...

Лятото знòйва
ли, знòйва в мечти и за
ново настройва!...

Избрах думата "Гаражно", защото е правено на "Garage band", както и повечето от творбите ми в последните няколко години. Приятно слушане.

Лекокрили, лекокрили,
лекокрили небеса
моя взор далеч открили
за неземни чудеса.
Чудя ви се за къде ли ...

Погледът плах, а ефирна свян
свежда бавно надолу клепачите.
Бузите, леко червени от срам,
а устните- напомнят ми малините.
Чувствата отново са пробудени, ...

Няма да забравя първата си среща с таласъм. Беше в трамвая. Връщах се от някъде късно вечерта, в края на Октомври хилядa деветстотин и деветдесета година. Таласъмът се качи в трамвая на една от спирките. Имаше зелено лице. Досега не бях виждал човек със зелено лице. Таласъмът седна на едно от свобод ...

Защо виждам тази сянка постоянно?
И денем, и нощем.
Дори в тъмнината на мрака.
Образът ù някак прониква в съзнанието ми.
Образът ù се вижда неясно, ...

Тържество...
Жени и вино. Вино и жени.
Кирил Христов
Седем дни и седем нощи,
с десет гряха може би... ...

Разбива се като кристална ваза в пода
поредната несбъдната мечта.
Пустота обсебва дните,
мрачни мисли бушуват в блудната душа.
Какво съм аз - ...

Gotye - Hearts A Mess
Pick apart
The pieces of your heart
And let me peer inside
Let me in ...

Над жълтата есенна шума
кръговратът
размахва метла над листата
слънце грее
над жълтата есенна шума ...

ХУБАВО Е
Хубаво е да усещаш
ръка във своята ръка –
любяща, ласкава, гореща…
От памтивека е така. ...

ИМА ПРАЗНИЦИ РАЗЛИЧНИ
(частушка)
Има празници различни.
Тук ще кажа за един:
"Тиквеници носят тикви!" ...

Кой казва днес, че сме в Европа?!
Навярно някой еклектик,
на който и дъската хлопа,
и получава тик след тик!
И как живеем тук, в Европа?! ...

Нестинарски жаравата сричам
поела икона в ръце.
В небето олтарно се вричам
изтрила сълзи врагове.
Обяздила всички стихии, ...

Една раздяла хладно ни докосва.
Поръсва с пепел нашите сърца.
Надвисват сенките на хиляди въпроси
и скриват милиардите слънца.
Бе кратък интервал на припознаване. ...

не е стих, приятели - просто съм тъжна......много
Сърцето – на Скалата си е роб
Реве, разбива се Прибоят и иде пак,
a за Скалата вкопчено виси Сърце.
Реве и сякаш хала - диша бесов мрак, ...

Тъжно е да нямаш лице
и да нямаш с какво да усетиш
оня трепет на влюбена нощ
звезден блясък в очите да светне.
Тъжно е да нямаш очи, ...

Понякога с мен разумът играе
и сякаш съм не аз, а някой друг.
Понякога сърцето ми мечтае
наопаки, на разума напук.
И често самотата ми прелива ...

Със теб не искам само лудост
в живот, нормален от лъжи -
да пия женската ти хубост
със ненаситни две очи.
Да търся тихата ти нежност ...

A имах всичко. Но вече го изгубих.
Възможно ли е счупено да събера?
Прости ми скъпи, щастието ни погубих.
Аз тази си вина не ще простя.
Несигурна, объркана, обезверена, ...

Замисляли ли сте каква сила притежават малките камъчета?
Какво са малките камъчета? Тези незабележими малки нещица, които се търкалят наоколо, почти никой никога не ги забелязва, а в същото време те са толкова важни. Те имат силата на пророк, защото, ако им обърнеш внимание навреме, ще можеш да си с ...

Едно дете играе дама
Навън едно дете играе. Има пред себе си препятствия - дама е това, сложна е играта. Ако не уцели кутийката, ще загуби дуела. Ще е лошо. Ще заплаче. Затова внимава. Спретната е, с рокличка, червена, цялата е като цвете, радва се, внимателна е.
Баща й пие отсреща, мъдър е, но слож ...

-Ели… Ели, чакай! – гласът на Стоев надви многогласата гълчава в коридора на втория етаж.
Михайлова се закова на място като улучена с куршум в гърба. За миг паникьосана се озърна като приклещено в ъгъла на кокошарника пиле – нямаше къде да се скрие в освен в тоалетните, което щеше да е повече от нел ...

На кръстопът съм, Боже, помогни ми
кой път от двата да поема,
умът ли да послушам пак, кажи ми,
или душата си ранена.
Не разчитам вече на доброто, ...

Чуждото одобрение ми е чужда нужда,
Не набирам подобна армия – троянски кон.
Само тесен кръг от хора умее да вижда
тайната градина, пазена от огнения дракон.
Той с диамантени очи прерязва в зародиш лъжата ...

Днес чашата ми с кафе беше придружена с едно доста нестандартно късметче. Редки са случаите, в които разгръщайки листчето виждам нещо по-различно от „здраве” и „късмет”. Но този път беше цяло послание, гласящо следното „За да научиш повече за пътя пред теб, питай тези, които се връщат”. Повечето път ...

Отмъщават пак брадатите бръшляни.
Мъстят ми за съсечената глътка въздух.
Ръцете ми целуват. Вместо сбогом – рани
по тях оставят и умират кротко възнак.
Свещта трепти – тъй баба ясно вижда дядо. ...

Хора без път цял живот на някъде вървят
и никога не спират -
с всеки ден все повече умират.
Всеки търси нещо в кухото и в тишината,
а аз себе си открих - ...

Трохичка хляб
Тръгвам си, любов. Уморих се да очаквам.
Тръгвам си. Ето – вече ме няма!
Не плача. Не се и оплаквам.
Прости честността ми тъй голяма. ...

Илюзията на живота
/Парична система/
На къде се е запътило човечеството? Реално погледнато, откакто свят светува хората искат да достигнат до съвършенството, което да им даде отговорите на въпросите, които ги вълнуват, както и да ги направи по-щастливи и съвършени.
Но реалността в която живеем е съв ...

Не зная демон ли съм или ангел,
когато се оглеждам в твоите очи...
Дали съм музикант, поет или писател,
сърцето ми щом почне лудо да тупти...
Не зная даже слънцето дали ме гали ...

Ще те открия в тихата си вечер,
във песента вълшебна на щурците,
във разговора баладичен, безконечен
на влюбен морски бряг и на вълните.
Ще те открия в красотата на небето, ...

Човешкото лицемерие край няма - на селски дувар мяза, отвън парфюмиран - отвътре затиснат с овча тор.