Обичал ли си някога толкова силно,
Че да чувстваш как ще се пръсне всеки твой атом от любов,
Да имаш нуждата да чуеш нечие сърце как бие,
Да виждаш очите, за които копнееш във всяка една секунда?
Изпитвал ли си някога нещо толкова чисто, ...

И отново! Отново лъжа...
И, разбира се, отново невинна.
" Невинността" ти ме захвърля в калта.
А аз те обичам. И си ми толкова свидна!
Гасиш бавно слънцето в мойта душа. ...

"така завършва всеки дъжд:
описан от добри поети."
Така завършва всеки летен дъжд,
със малки срички, вплетени в куплети.
Със лека нотка на тъга… и мъж, ...

Ще остана дете
И до днес не пораснах – вироглаво наивна,
явно приказки много съм чела в захлас.
Вярвам в смелост и честност, и доброто откривам,
па макар и под маска, с дъх на ледников мраз. ...

Обещавам, няма никога да те предам!
От теб зависи ми животът даже!
Той беше, знаеш, като гръб издран,
на който и да се опреш не можеш!
Бе също присадена на дърво сълза - ...

Разби ми мечтите,
отключи сълзите.
Защо така ме нарани?
От що ти бяха тез лъжи?
Любов, нежност,топлота... ...

Произхождам от елитно кралско семейство, което означава, че съм Принц. Кралството на баща ми не е тук, на планетата наречена Земя, а на една много красива планета, в орбита около Звезда от съзвездието Сириус. Една Оранжева планета, населена с прекрасни, стройни мъже и жени, с червеникаво-кафеникава ...

Тишината е секси.
Навред разпиляна,
вятър я вее;
пропива се във всяка пора,
запушва всяка мисъл в затвора ...

Бялата роза не беше разцъфнала, но не беше и самотна. Дъхава и ароматна, едва доловима, излъчваше свежест. Беше една от първите или по-скоро последни за есента в двора. Истинско чудо. Като самия живот.
Като дете често гледаше звездите. Сякаш бяха магнит на небето. Гледаше ги и си мислеше какво ли не ...

Добре ли си живееш ти -
в егоцентралната Европа?...
Кажи, дали любоцъфтиш?...
И ще избегнеш ли... Потопа?...
Навярно там пари валят... ...

Виждаше мъже от рибарски кораб, които радостни махаха с ръце към тях, поздравяваха ги, подаваха им плетени кошове пълни с риба. Разговаряха с телепатия, шегуваха се помежду си, казаха си, че след седмица отново ще се видят... После вратата на „кората” се затвори. Мария вървеше след тях наблюдаваше г ...

И след сто години
щом по пътищата ходя,
погледът ми ще търси твоя,
а усмивката ти,
пак натрапчиво ще ми подвиква ...

БЕЗСЪНИЕ
Напоследък лошо спя – въртя се в леглото, нещо си мисля ли, спомням ли си, но мозъкът ми все работи на празни обороти. Понякога си въобразявам, че ако можех да си изключвам мозъка както изключвам лампата, ще заспя веднага. Жена ми твърди, че той, мозъкът ми, никога не е бил включван, но тя ...

разказ на ужасите
"Не е толкова страшно да погледнеш в предверието на изоставен хотел с мрачна слава или през прозорците на обитавана от духове къща. По-страшно да погледнеш в себе си."
"Незнайният поет"
Пространственият поглед се появи през зимата на 2010 година, след нелепия инцидент с мотоциклета ...

Една сълза
Животът скрит е в дребните неща -
в поглед, думи и нежни ласки.
Това е пътя към човешката душа.
Ще гледам очите ти топли ...

Разни тъмни буболечки
пълзят по прашните пътечки.
Дали и те се упояват,
щом липите заухават?
Дали до късно си играят? ...

ОТМЕРВАНЕ НА ВРЕМЕТО
Часовникът ми цъка
някак песимистично.
Отброява оставащото,
а не отминалото. ...

Къде отиде мойто детство
и как безгрижно си живях?
Че нямаше край мене бедство
и аз за нищо не болях.
А юношеските години ...

Какво за българите да ви кажа,
те често те са във слугинажа!
О, те са фили или фоби,
на чуждото са често роби.
06.06.2014г. Драгойново

ЗА РЪКА С ЛЯТОТО
Надяна Лятото сини сандали,
рокля облече басмяна.
Поиска море, бриз да го гали,
и тръгна до мене засмяно. ...

Дирижирам съня на безмълвен щурец
и редовно се губя сред нотите
всички ключове липсват а вече е пет –
наближава часът ми за тръгване
всеки щрих съм запомнила всеки важен момент ...

С уморени стъпки ти прекрачи прага
към светлите лъчи на вечността
една ръка от дните ни отне те,
обрече ни на вечна тъмнина..
Там сред необятните простори ...

Вечност
на Е...
Когато дойдат Времена не искани
по странната прищявка на Съдбата-
ще бъдем вече изповедно искрени, ...

очите имат свой си пулс
зениците се свиват и отпускат
мигът разделя се на “да” и “не”
и всяко “може би” неволно стряска ги
очите осъзнават крехкостта на земното си битие ...

Ich hatte einst ein schönes Vaterland.
Der Eichenbaum
Wuchs dort so hoch, die Veilchen nickten sanft.
Es war ein Traum.
Das küßte mich auf deutsch und sprach auf deutsch ...

Отиде си - и цъфнаха цветята!
Лимонът в хола се покри със цвят,
повярвал пак в това, че на земята
най-кисел си е неговият плод.
За ден - и кактусите избуяха. ...