Бурята
... Морето: сурово-красиво
в нюанси на сивия цвят.
Вълните: развеяли гриви
се блъскат напред и назад... ...

Едно закъсняло включване -последно и прощално махане от Ксетка Фон Тейп;) Записът е от репетиция, затова е, какъвто е:) Аз си строя репетиционна за записи, но нищо не обещавам, защото видях разни свои "обещанийца" отпреди десетина години и вече ми е съвестно да давам гаранции... Последната част от т ...

Путин кàза:
- Отидете
на България кажèте:
този център нов на НАТО,
да го разположат нейде ...

Втора среща на пазара
Срещам пак съседката Елисавета
- Пак си тук, а уж все много си заета
- Емиии как - пуснали са “Е”-та!
- И какви са тия “Е”-та? ...

З К Ъ С Н Я Л А
Розата разтвори мигли оросени
и потърси с поглед простори зелени.
Тъжно се усмихна – бяха пожълтели
сухите тревички, листните дантели. ...

На Анна
A тя е момиче,
тя даже не диша,
когато е с листа в ръката.
Тя само си пише, ...

Потекват ми лиги от вести чудесни,
не ще ни напуснете, "хирурзите" местни.
Упорито практикувате мозъчни операции
с декларации, фондации, душевни трансплантации.
Тъмно е, хората се молят за свещи, ...

всичко има сенчеста страна
в дланта ми звънкат
Слънце и Луна
когато се ударят
чувам, че вибрират ...

Забравих те, зад глухата слушалка,
забравих те, защото с други бях,
със разговори празни бях заета,
разменяйки, аз, кухи думи с тях.
Но седмица и две като се мина, ...

Рани от обич.
Рани от злоба.
Ранени хора -
без война, улучени скитат.
Времето спряло на лунна пътека, ...

Доволен ли си?
Всичко доуби.
Аз нямам вече сили да възкръсна.
Отиваш си.
С двореца от скали ...

Слънцето пада и се дави в кръвта си.
Щурец изтръгва някъде сърцето на цигулка.
Като Торквемада спомени стягат ме с връвта си
за една истинска любов, умряла преди да стане булка.
Плаша се до смърт, мѝсли вечер да разтягам. ...

Ще надживея себе си, защото съм разбрал,
че всяка истина се изоставя!
Не казвай: - празен си -
бездънно същността ми отговаря!
И мисълта понякога не стига да разкажа, ...

Някъде далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните сякаш вече уморени нежно галеха брега.Възрастния човек се наслаждаваше на гледката, с ...

Ангелски песнопения
На кого днес е в служба
най-високото "Седмо небе"?
И кому ли слугуват -
толко ангели с чисти криле? ...

Ще преживея тези дни,
животът ми не е подарък.
Не е условия дори.
След падане се става.
Смела ще е сутринта, ...

Събудих се с главоболие. Датата беше първи януари. Каква година само. Толкова много загуби. Най трудната година в живота ми.
Изгубих много боизки приятели, някои от които ме намразиха без причина. Най близките ми хора включително и семейството постоянно се опитваха да ме обезкуражат. Казваха, че съм ...

в моя собствен свят
сама
сама
сама съм
по-сама от най-единственият ...

Оставам сам
Направен от кал си пълзя във калта.
Неопръскван със кал – пак съм кален.
И накрая, когато дочакам дъжда,
се разкисвам във образ печален. ...

Писма, изпращани преди години,
прашасала купчина на тавана,
оставили са драскотини
в душата, като йероглифи във снега от врана...

Колко те обичам
знаеш ли?
Какво съм готов да направя
знаеш ли?
А знаеш ли ...

И този живот изпълнен с долини
приседнали зад мрачното си рамо
И как крещеше слънцето
придобило загубите на плътта
в насъщния хуманен подтик ...

Хора, изпълнени с ненавист.
Души, изпълнени със завист.
Това сме ние в чуждите очи.
Хора без никакви мечти.
Красиви и добри, такива са по външност. ...

Земята се върти за лоши хора,
а те не могат никой да обичат,
за тях душата ми е бял прозорец
и виждат две самотни птици.
Там се крие ярката ми сила, ...

Сабазий ли е слизал със дъжда?
Ръката му събудила е спомен –
под сенките на мъртвите листа,
изригват соковете на живота.
Виж пъпките показали лице, ...

/само за пушачи/
Чакам тролейбуса.
Паля си цигара.
Усещам странен вкус
на изгоряло. ...

Може би твърде късно те срещнах,
може би е твърде късно за изповеди,
може би е твърде късно да те допусна в живота си,
може би е твърде късно да остана в живота ти...
… И все пак аз те обичам, ...

... за квалификацията "лудетина" :)
Обожавам да бъда лудетина!
Като млада кобилка игрива,
във очите ми дяволски светят
рой бенгалски искри закачливи. ...

Тик-так, тик-так,
заеква часовник стенен,
зори-мрак, зори-мрак -
спри се мое време
поне за миг... да, за миг... ...

Ако мислите наистина,
че има път единствен -
евроатлантически,
глобален, бездържавен, -
то с какво се различавате ...

Петю По́срьов
- така му казват само зад гърба – в очи никой не смее… Не защото е 145 кила, според пала́нзата в текезето, а щото не е търбух, а строен атлет, великан, чудо на човешкия род! Сал едно му е лошо: като пийне се хвали за щяло и не щяло… Ама, толкова много, че веднъж чак се насрал…
И пиенет ...

Сянката е роман, където се преплитат психологически аспекти, романтика (LGBT предимно, което означава, че предупреждавам, тук има разказ за гей-двойки) и фантастика/фентъзи. Главният герой Фера Флорентайн ще бъде подложен на известно количество изпитания, за да открие как миналото и бъдещето се съче ...

При теб днес се завръщам!
С нежен трепет, земята прегръщам.
Тук, видях те за последно.
Обичах те, безрезервно.
С уханието на лавандула. ...

Въоръжена с надменни мисли,
с теории
за необходимост
от изневяра,
след десетминутен рев ...

KНИЖНА ЛОДКА
И всички лодки
някъде потъваха -
една без мачта,
друга без весла. ...

По-бяла съм от бялото на айсберга,
от бялото на незапочната картина,
по-бяла от кокиче през пепелява зима.
По-бяла съм от ретината на окото ти,
от бялото платно преди прожекция... ...

Вече се е качило до гърлото. И стиска. С все сила. Опитвам се да преглътна. И не успявам. Опитвам се да вдишам. И не успявам. Опитвам се да издишам. И не успявам. И вече нищо не опитвам. Само регистрирам с бялото на очите си как се изтича от мен цяла Вселена. Едно малко топче е заседнало в гърлото м ...

Кучи син
Превод: Красимир Тенев
Пак изплуват от мрака години
и ливади от лайка шумят,
будят спомен как с куче невинно ...